- 10 Sep 2020
- 113
- 6
Странно, само на пръв поглед, че в българското обществено-икономическо пространство през последните 10–12 години се формират тревожни дисбаланси, за които политическият елит не показва явни притеснения. Колкото и старателно те да се изследват, мъчително е да се намери чисто икономическа логика в тяхното възникване и задълбочаване. Политическите мънкания и оправдания звучат сухо и неубедително, по-скоро като подкрепа.
<p>Икономическата криза изстреля тези дисбаланси на нови позиции. Текущите процеси са точен индикатор за натрупаните и последователно разширяващи се през годините обществено-икономически деформации.</p>
<p>Нелогичните дисбаланси са част от формиращия се образ на страната ни както у нас, така и в чужбина. Политиците твърдят едно, а реалността е съвсем друга.</p>
<p>Просперитетът на обществото и икономиката трудно могат да се реализират, ако не търсят и отстранят причините за възникването на тези дисбаланси.</p>
<p>Внимателният им анализ показва, че те са твърде разнородни, но пряката връзка между тях безспорно е политическото влияние.</p>
<p>Риторичните въпроси могат да дадат логично обяснение на този обществено-икономически феномен.</p>
<p>Влиянието фактор ли е в икономическите отношения и не деформира ли пазарните механизми?</p>
<p>Търговията с влияние по-съществен фактор ли е от качеството и количеството на положения труд?</p>
<p>На практика в действие е обществено призната максима:"Просперитетът и забогатяването се постигат по-лесно и по-бързо с влияние, отколкото с полагането на труд".</p>
<p>Политическите елити не само че не насочиха обществото към достигането на ценностите на истинската демокрация и чистота в пазарните механизми, но постепенно деформираха ценностната система в отношенията между хората, както и в икономиката на страната.</p>
<p>Възникнаха и се разширяват политическата корупция и корпоративният клиентелизъм. Проявлението на политическа корупция е чрез експлоатацията на фактора влияние.</p>
<p>Механизмите за влиянието са многолики, дори иновативни – от непрекъснати лобистки промени в законовата и подзаконовата уредба, постоянните промени в регулаторната среда, дирижирано разпределение на публичните средства чрез обществените поръчки през замяната и продажбата на държавни и общински земи, безвъзмездното отпускане на средства от бюджета.</p>
<p>Насоченото движение на финансовите потоци на бюджетни плащания към определени банки, преференциалното разпределение на средства от фондовете, отреждането на концесии, персоналните назначения в държавата са също проявления на тези механизми.</p>
<p>Инструментът, с който се отключва факторът влияние, е корпоративният клиентелизъм. Изобретателността в това отношение е впечатляваща – пряко и косвено спонсориране на партии, министерства, общини, медии, рекламни кампании, интернет провокации, правителствени, партийни, парламентарни и какви ли не делегации и т.н.</p>
<p>Това раково явление застрашава българското общество. Агресията на посредствеността, реализираща просперитет и богатство чрез фактора влияние, ликвидира ценностите на пазара и демокрацията. Пасивното наблюдение и приспособяването към течащите разрушителни процеси е вече като че ли нормалното поведение на истинския стопански и духовен елит на страната.</p>
<p>Разбирателството и мълчаливото съгласие между всички партии по безотчетните средства в Народното събрание е в тъжно съжителство с общественото мнение.</p>
<p>Българската демокрация и българската пазарна икономика са пронизани от политическата корупция и корпоративния клиентелизъм. Те постепенно се превръщат в неистински.</p>
<p>Алгоритъмът за излизане от фаталния капан на политическата корупция и корпоративния клиентелизъм е мобилизация на цялото разумно общество за постигане на пълна прогнозируемост и прозрачност в действията на тези, които спекулират с влияние.</p>
<p>Всички трябва да настояваме за няколко първи, болезнени, но решителни крачки.</p>
<p>Първата е Народното събрание да обяви, по подобие на механизмите на валутните и фискалните бордове, условен парламентарен и институционален борд. В правилата за прилагането му ясно трябва да се запише, че всички нормотворчески групи ще намалят до минимум промените в законовата инфраструктура.</p>
<p>Когато такива промени са наложителни, задължително, както е записано в евродирективите, да се извършва оценка на въздействието на планираната промяна. Проектът на нормативен акт заедно с изготвената оценка на въздействието да са на разположение на обществото за обсъждане поне месец преди приемането му.</p>
<p>Влизането в сила на новите правила също трябва да става минимум месец след приемането им. След шестия месец след въвеждането на нормите да се прави повторна оценка на въздействието, която също да е достъпна за обществото.</p>
<p>Втората стъпка е да се изградят публични регистри за всички спонсори (дарители) на политически партии, министерства, общини, институции, дружества, неправителствени организации и други с данни за дарителите и предоставените суми.</p>
<p>Третата крачка е на основата на публични регистри за разходните пера на бюджета за обществени поръчки, проекти, финансирани с европейски пари, за иновационния фонд и предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда да се правят анализи за конфликт на интереси с дарителите вече на държавата, държавните предприятия или институциите и организациите, в които има свързани лица.</p>
<p>Четвъртата стъпка е подобен анализ да се извършва за всички лица, заемащи и назначавани на съответни постове в държавни и общински структури, надзорни и управленски органи и др.</p>
<p>Разбира се, тези стъпки не са решение, но в тази ситуация трябва да се стартира в позитивна посока, макар и скромно.<br /><em></em></p>
<p><em>*Заглавието е на Webcafe. Авторското е: "Политическа корупция и обществено-политически дисбаланси".</em></p>
<p><em>Текстът е публикуван в <a href="http://www.webcafe.bg/id_1116620693_Nov_bord_-_za_politicheskiya_elit*_"><span style="text-decoration: underline;">Webcafe</span></a><br /></em></p>
