- 10 Sep 2020
- 66
- 4
"Всеки ден ще искаме оставката на Цветанов" – заканваше се преди два месеца Волен Сидеров и наричаше МВР еничарски корпус. Сега, когато дойде моментът той да покаже принципното си отношение към вътрешния министър с гласуване в парламента, нещата се обърнаха на 180 градуса. „Атака” се оказа единствената парламентарна сила, която ще подкрепи правителството при гласуването на внесения вот на недоверие заради провала в сектора за сигурност.
<p>Въпреки гръмките опозиционни изяви на Волен от последните седмици, стана ясно, че Борисов го държи на къса верижка и го третира досущ като любимите си кучета. Унизително е положението на бившия журналист и залязващ политически лидер Волен Сидеров. ГЕРБ и лично Борисов не само му маргинализираха партията, не само му разбиха групата, но продължават да го унижават и да го карат да им сервилничи, въпреки че от него вече нищо не зависи. ГЕРБ си купиха мнозинство чрез така наречените независими депутати и слугинажът на „Атака” е напълно излишен. Позволяват си го за разкош и за да ползват Сидеров като острие. Той е най-удобен за публични директни акции срещу лидерите на Синята коалиция и на БСП. Театралната му ненавист пък с ДПС е чудесна за прикритие на задкулисните договорки между Борисов и Доган. Винаги е добре, когато Сидеров вдига шум, защото тогава от фокуса на общественото внимание се отклоняват същинските проблеми на управлението.</p>
<p>Сега лидерът на „Атака” ще има възможност да поотупа малко опърпания си образ на бунтар и да тегли пламенни речи срещу "бившите комунисти от ляво и от дясно". Както вече казах, това е неговата роля в малко по-големия театър, който политиците в България непрекъснато играят. Внесеният вот на недоверие не прави изключение. Никой от вносителите няма интерес това правителство да падне. Всички много добре са си направили сметката, че няма опасност целта на вота да бъде постигната, т.е. Борисов и неговият кабинет да подадат оставка, и развиват бурна, но безрезултатна дейност. Ако имаше дори и малка опасност от предсрочни избори, днешните храбри вносители и техните поддръжници от Синята коалиция щяха да излязат в предсрочна и дълга лятна ваканция. И тъй като няма такава вероятност, партийните централи предпочетоха да организират малък хепънинг за сплотяване на твърдите си електорати няколко месеца преди местните и президентските избори. На всички е ясно, че ГЕРБ има все още достатъчно много привърженици, за да не може Борисов да бъде "опитомен" в една "разумна" коалиция. Това ще стане по-късно, когато наближи краят на мандата, медиите поразхлабят хвалебствената си хватка и на все повече хора започне да им писва от простотиите на ГЕРБ.</p>
<p>Тогава вече ще има истинска борба за конфигуриране на коалиция и съставяне на ново мнозинство в следващия парламент. Засега силните токове, които преминават между Доган, Костов и Мартин Димитров, говорят, че се готви десноцентристко управление във формат ЕНП плюс ДПС. Кандидатурата на Румен Христов за президент и ентусиазираният начин, по който Костов подкрепи ДПС и лично Лютви Местан в искането на вот на недоверие към правителството, са ясни знаци в тази посока. Хора от ДПС дори твърдят, че вече е имало среща между Ахмед Доган и Иван Костов, а за никого не са тайна многочасовите беседи между Командира и Местан в кулоарите на парламента.</p>
<p>От друга страна, сделката между Доган и Борисов лъсна още в деня след изборите, когато цялата медийна империя на Сокола започна да хвали Бойко от сутрин до вечер. Така че този пъзел е почти нареден – остава му само спойката. Сложното при него е непредвидимият брой гласове, които сините могат да спечелят. Въпреки че днес се правят на опозиция, доверието в тях не расте, а никак не е сигурно, че с петнайсет депутати в следващия парламент те ще могат да осигурят мнозинство при слабо представяне на ГЕРБ. Затова се оставя и една врата, която никога не е била затваряна плътно и която води до съюз между БСП и ГЕРБ. Все пак Борисов първо е членувал в БКП, а цялата му биография е минала под крилото на партията и създадените от нея мутренски структури. Голяма част от избирателите на Борисов са бивши военни, милиционери или обикновени социалисти, разочаровани от мекия и интелигентстващ Станишев. В този смисъл брак по сметка между БСП и ГЕРБ след следващите парламентарни избори е най-естественото продължение на политическия живот у нас. За по-подробен анализ обаче е твърде рано на говорим. Сега само констатираме симулативния характер на предстоящия вот на недоверие, в който силите се премерват и се строяват твърдите ядра. За съжаление това няма нищо общо с борбата с престъпността, позицията на опозицията е точно толкова фалшива, колкото и позицията на управляващите.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия".</em></p>
