- 10 Sep 2020
- 94
- 23
Преди 70 години светът стана свидетел на най-мащабната военна операция в историята си. Нацистка Германия започна своя източен поход. Събитие, което дълго време оставаше в сянката на историографията, за да избухне като сензация в последните две десетилетия.
<p>Как така Вермахтът, отстъпвайки като личен състав и въоръжение на Червената армия, успя да нанесе серия поражения на последната и как въпреки това червеното знаме се развя над Райхстага. Само в рамките на половин година, до края на 1941 г., 160 немски дивизии, подкрепени от 25–30 съюзнически, разгромяват 360 съветски дивизии, пленяват 2,9 млн. красноармейци и убиват други 1,2 млн. (И това са данни по най-скромните изчисления. Множество изследователи оценяват съветските безвъзвратни загуби през 1941 г. на над 7 млн.) Съветският съюз губи над 100 000 артилерийски единици, 25 000 самолета и 20 000 танка. И днес е спорно коя е най-голямата катастрофа в световната военна история – Киевският или Брянският „котел”, но и в двата са пленени над 800 000 съветски воини. Окупирана е огромна територия западно от линията Ленинград–Москва–Ростов.</p>
<p>Защо се стига дотам. Отговорите могат да бъдат сведени в няколко групи. На първо място е мощта на немската военна машина. Само година преди това тя е поставила на колене англо-френския военен блок в рамките на един месец. Вермахтът показва възможността си да прилага нови форми във воденето на бойните действия, срещу които към 1941 г. няма приложима стратегия на противодействие. Стремителността на бронетанковите пробиви добива мащабите на пълна парализа на противниковия тил. Червената армия никъде до битката за Москва не успява да изгради стабилен полеви фронт, всички нейни защитни линии се оказват лесно пробити, а още по-често – ненужни.</p>
<p>Немското командване налага изключителна динамика в провежданите операции, като лишава противника си от възможността да реагира своевременно на тях, а от друга страна винаги си осигурява числен превес в решаващите участъци от фронта. Войната влиза в ритъм, определян само от едната страна, и само тя може да го следва. Вермахтът решава къде и кога ще бъдат решителните сражения и целите, които се преследват с тях.</p>
<p>Дисциплината, подготовката и инициативността в редовете на германската армия се оказват на изключително ниво. Съобразяването с обстановката и вземането на правилни решения се превръщат едва ли не в рутинна. Опитът от войните срещу Полша, Франция и Англия позволява да се търсят най-оптималните форми за борба, като се започне от отделния боец и се стигне до армията като цяло. Наложено е схващането, че трябва да се търси слабото място в противниковия фронт и там да се провежда масирана офанзива, като фронталните действия да преминават във флангови, а след това да следва удар в тила и обкръжение. Нещо, което ще се повтаря постоянно до битката за Москва.</p>
<p>На второ място, трябва да са отдаде заслуженото и на сталинската политическа система. Нейният създател дотолкова игнорира задаващата се нацистка опасност, че създава идеалните предпоставки германската офанзива да започне „изненадващо”. Хладнокръвието на Сталин се пренася върху властовите структури вече като безгрижие и не са предприети дори елементарни предпазни мерки, като концентрация на войските, миниране на крайграничните мостове или евакуация на семействата на военните.</p>
<p>Но къде по-опасни са последиците от реакцията на хората, преживели до този момент комунистическия експеримент върху себе си. Факт е, че граничните области, населени с неруско население и наскоро станали част от СССР, посрещат възторжено германските войски. В Прибалтика буквално избухва въстание в тила на Червената армия, а украинците масово дезертират или се предават на врага. Апатия цари и сред войните от руска националност, които също се възприемат като роби на една система, за чието запазване нямат никакъв мотив да се борят. Цели полкове избиват командния си състав и се насочват с развети бели знамена към противниковите позиции. В окупираните градове болшевишките кадри падат жертви на народната вендета, преди още за тях да е пристигнало Гестапо, други бързат да се закълнат във вярност на новите господари.</p>
<p>Това, което запазва своята стабилност, е репресивната машина. С безкомпромисна жестокост силите за сигурност осигуряват относителна вътрешна стабилност. Това позволява на страната да концентрира почти целия си ресурс в производството на оръжия и боеприпаси, както и в създаването на значителни мобилизационни резерви в неокупираните области. Разбира се, всичко това става за сметка на рязко снижаване на и без това ниското качество на живот на хората.</p>
<p>Структурата, дислокацията и въоръжението на Червената армия е третият фактор. Спорно е доколко репресиите от 1937 г. са подкопали съветската военна мощ. От момента на своето създаване тя представлява организъм, невъзприемчив към проявите на професионализъм. Нейният висш команден състав си остава на нивото на старшини и редници от времето на Първата световна война. Революцията ги окичва с различни пагони и лампази, но не повдига интелектуалното им ниво. Военният министър Тимошенко се радва на симпатиите на Сталин, защото е бил свиреп борец, а генерал Чуйков биел често полковите си командири. Това, което привнасят репресиите, е пълната липса на прояви на инициатива и всеобща подозрителност на всяко ниво от военната йерархия. В допълнение на това е и съществуването на института на военните комисари, които нарушават принципа на единоначалието и се опитват да водят военните действия под флага на партийните лозунги. Неспособността на командването да се справи с управлението на войските е повсеместно. Много често в Ставката разбират за предвижването на германските войски по военната сводка на Радио Берлин.</p>
<p>От края на 1939 г. в Съветския съюз тече процес на изключително нарастване на числеността на армията, което в много отношения има волунтаристичен характер. Създават се все нови и нови дивизии, като в морето от мобилизирани се губят и малкото налични професионалисти. В преследването на количествените показатели се допуска значителен качествен брак. Това се отнася най-вече за техническите части – танкови, авиационни, инженерни и др. Акцентира се само на бойните съединения, като се пренебрегват всички останали – транспортни, ремонтни, съобщителни и разузнавателни. В резултат основната част от загубите на бронетехника се дължи не на вражеските действия, а защото е нямало кой да ги ремонтира или просто им е свършило горивото.</p>
<p>Самото разположение на Червената армия се оказва изключително неблагоразумно. В близост до границата са разположени около 50 дивизии, като на разстояние от 80–100 км е разположен резерв от други 50 дивизии, предимно бронетанкови. В резултат на тази диспозиция граничната отбрана е разгромена в Белорусия и Прибалтика още преди да пристигне резервът. Така Вермахтът последователно громи множество слабо ешелонирани защити, без последните да могат да си оказват подкрепа от дълбочина. И така чак до Москва. При това разгромените кадрови дивизии се заменят от съветското командване с набързо мобилизирани и в много по-малка степен обезпечени нови дивизии, които съответно имат и по-малка съпротивителна сила.</p>
<p>Психологическият шок. Ефектът от първоначалните немски успехи, съчетан с омразата към комунизма, има крайно деморализиращ ефект върху съветските воини и населението като цяло. Огромният брой жертви е поставил в съзнанието на хората въпроса за смисъла и цената на победата. И при много от тях отчаянието е взело връх. Отделните прояви на героизъм сякаш трябва да префокусиарт вниманието ни от поведението на Червената армия като цяло. В това отношение е показателно поведението на нейните части в обкръжение. Те почти моментално губят своята устойчивост, ако са извън населено място.</p>
<p>Неуспехите на бойното поле изострят и критичното отношение спрямо режима вътре в страната. След като уязвимостта му е вече разкрита, мнозина виждат в по-нататъшните му поражения средство за неговото отхвърляне. Ако днес са известни хитлеристките планове по отношение на народите в СССР, то в началото на войната мнозина виждат само поход срещу комунизма. Ще е нужно много старание от страна на нацистките окупатори, за да стане войната Велика и Отечествена за Съветския съюз.</p>
