- 10 Sep 2020
- 333
- 6
Ха, здрасти, със сервилността на медиите към властта! Слугинажът и порочните отношения между медии и власт не са патент и проблем само на последното правителство и заливалата ги 4 години любов на вестници, телевизии и радиа. Медийното нагаждачество срещу финансови и материални облаги бележи явно неизменен възход още от началото на прехода. През 1995 работех в пресцентъра на Виденов (подадох си оставката през декември) и мога да разкажа за абсурдни случки на доброволно слугинстване, дори дотам, че авторитетни панорамни водещи ги мързеше дотам, че искаха да им пращаме въпросите по факс, които да задават.
<p>А една водеща, която открито води искаше сценарии.</p>
<p>Тошо Тошев от "Труд" идеше на крака в Министерския съвет да съгласува с Краси Райдовски кое е правилно и кое не, защото беше заинтересован да получи голямата медийна поръчка за рекламата на масовата приватизация, а също така и да получи даром сградата на +("Труд" - бивша сграда на профсъюзите.</p>
<p>Петьо Блъсков също лобираше да получи поръчката за масовата приватизация поради което двете медийни групи през 1995 и първата половина на 1996 г. се скъсваха да описват колко е прекрасно правителството на Виденов.</p>
<p>Единствените критични вестници тогава бяха "Дневник" и "Капитал" Нещо да ви напомня онази ситуация?</p>
<p>По времето на Костов работех в "Труд" и под страх от смъртно наказание едва ли не бе забранено една лоша дума да се напише за Костов.</p>
<p>Същото бе в "24 часа". Имаше и списък на хора - политици, но основно бизнесмени, за които не може да се пише нищо лошо.</p>
<p>Списъкът не бе раздаден на журналистите, имаха го само шефовете на отдели, но всички знаехме за него. И когато отидеш с информация за далавера, шефът ти казва - "а, за този не можеш да пишеш".</p>
<p>В последната година на Костов ситуацията се промени. Тошо явно получи интифа от някъде и трябваше да пишем само против Костов. Беше забранено една добра дума да напишеш за него.</p>
<p>Защо разказвам всичко това?</p>
<p>Защото журналистическата проституция тръгна от самите журналистически босове, които тогава се изживяваха като недосегаеми и равни на политиците . А това, че по-късно се явиха големите купувачи, които ги купиха и низвергнаха до ролята на слугинчета, бе съвсем очаквано и нормално.</p>
<p>Затова не ми е хич жал за Тошо, Венелина, Петьо и цялата пасмина проституиращи с медии политици.</p>
