- Автор: Лияна Панделиева, Гласове
- 10 Sep 2020
- 404
- 25
Всяка от тези теми подлежи на анализ, на коментари от страна на експерти, но също и на никакво развитие.
И тъй като водата от герана, с която като поредна магия за просперитет бе полята главата на Бойко Борисов и бе нарочена за „спасителна“ от Божидар Димитров, се оказа опасна, а и дупката се срути, то пазарният удар с предлагане на шишенца с уникалната течност заедно с вестник пропадна.
Трябва да е ясно, че в тези дивотии участие на Туристическото министерство няма. То и да иска, няма как да се дореди до такава безпосочна кампанийност, която едновременно промотира глупост, некомпетентност, дивотия и беззаконие. За щастие на Седмия ден първо осветения (или покръстен?) премиер Бойко Борисов избухна и заяви на заседание на МС, че с тази вода няма да се правят ни причастия, ни кръщавки, ни търговия, ни промоции (на принципа "пет в едно" - вестник, парфюмериен производител, верига магазини, храна за суеверните и туризъм).
И ако този опит на един историк да превземе полето на националната туристическа реклама, гарнирана с извадени от ръкава предсказания, напълно се провали, за тези, които не са разбрали:
по телевизията тръгна поредният епизод от бездарната поредица за насърчаване на вътрешния туризъм.
Клипът залага на детски лица, които са основни герои и карат колело (ето я инфраструктурата, значи!) покрай природни феномени. Договорът с авторския екип на поредицата е бил заварен от новото ведомство и е нямало начин авторите на ужасяващата безидейност да бъде сменени.
Всъщност в ефира за първи път тръгна модерна, динамична, всеобхватна и красива реклама за България – най-доброто правено досега, която е посветена на детската "Евровизия". На нито един туристически форум и по никакъв повод родният туризъм не се е радвал на нещо толкова съвременно, ефектно и красиво. На практика без редакция това може да бъде най-добрият клип на родния туризъм.
А дано, ама надали...
Късметлии са тези, които направо кацат със самолет на морските летища, защото както към Бургас, така и към Варна се ширят 80-километрови отсечки без нито една бензиностанция. На "Тракия" обаче вече е построено нещо за отмора, хапване и пиш-пауза. Ей там е изненадата: млада и учтива жена помага на желаещите да се облекчат да си вкарат монетка в машина, която връща и ресто. Ако обаче една монета от 50 ст. не мине и на третия път, а отзад нервно потропват още напиращи към сервизните помещения, тя заключава: "Тая монета не я ще! Дайте друга!". 50-те стотинки гарантират вход, но не и наличие
на тоалетна хартия. Да си знаете!
Инструкции на два езика дават подробна информация как се борави с автомата.
И ако в посока Бургас пътуващите вече могат да разчитат на едно облекчаващо преживяване, на терена на институционализацията министърът на туризма Николина Ангелкова обяви, че вече е готова новата наредба за категоризацията на хотелите и че изискванията ще гарантират туристите да знаят къде предстои да се настанят.
Истина е, че повечето български хотели са нови като строителство, но дали гостът ще се натъкне на добро обслужване и условия, или на пълно аматьорство, е въпрос на късмет като в тотото. А проблемите започват от лошото изпълнение на сградите, тънките стени, проблеми с водата, изключително евтино обзавеждане, отблъскващи гледки от прозореца, некачествена храна и претопляне на закуска за обяд и на обяд за вечеря. Текучеството на обслужващия персонал не позволява дори да бъдат наложени правила за работа в съответния сектор.
Като контраудар на всичко позитивно, изговорено от министъра на туризма, която опитва с всички сили да поддържа позитивизъм в гласа си, Румен Драганов, шеф на едноличен институт за анализи в туризма, обяви в ефира на БНР, че „над 100 гангстерски групи, които работят с местната полиция, община и прокуратура, паразитират върху българския туризъм. Тези групи се занимават не само с рекет върху пътища, бариери, паяци, но и с проституция и наркотици. Това е една добре създадена организация от малки групи, които изчакват сезона, нападат туристите и практически ги обират. Това влияе негативно на туризма“.
Румен Драганов може и да няма нищо общо с туристическата индустрия по същество, но обича да говори постоянно и навсякъде, а в случая каза нещо, което се цитира и от много други реално работещи в туристическия бранш за последните години.
Тези му думи само доналяха вода във воденицата на плъзналия слух, че туристическият бранш вече не иска министерство на туризма, защото нищо добро не е видял от него.
Въпросът обаче е какво добро очакват? Някой да им доведе гарантирани туристи с чартъри, за да не се налага да го играят на дребно с индивидуалните? Държавата гарантирано да си затваря очите за безобразията, свързани с лош сервиз, липса на условия, шум, мръсотия?
Целият бранш в един глас ще заобича министъра, ако тя заяви, че е договорила еднолично идването на 2 милиона китайци. И Ангелкова наистина се опитва, но точно този бранш вече съсипа всичко край себе си, свързано с природата, плажовете и възможностите за истински отдих.
Като доказателство, една частна история от 9 август тази година.
Часът е 5,55 в неделното утро на Черноморец. Идеално време за любителите на изгреви да застанат на плажа, да слушат кроткия прибой на вълните и крясъка на гларусите, да видят с очите си обагрените в алено облаци и появата на първите слънчеви лъчи. Време за тишина, избликваща светлина и...
Време, време, ама друг път!
Малко преди 6 сутринта от барче на плажа дъни оглушителен рап – звуковете по водата се носят безгрижно и освен курортистите в околните пет хотела всички делфини в радиус от 10 км са примрели от ужас. Около 15 минути по-късно се минава на техно - като на берлинския парад.
Кадърът става и за реклама на плажа на Черноморец, но за щастие от нея не се носи и звук!
Няма кой, няма как, а и никой не иска да спре изтезанието преди изгрев. Направо на плажа в сладко алкохолно опиянение по шезлонгите спят хора – по това време за тях не се плаща, а и най-вероятно онези, дето са пуснали музика, са там по волята на концесионера, защото заведението им е отворено.
Можете да поплувате на воля, без да ви свирка спасител, можете да си направите снимки, да лежите безплатно на шезлонг, всичко може – но явно и адският шум е част от моженето.
Млада жена се абстрахира от мощната музика и опитва да се наслади на плуването в първите лъчи.
Хайде за момент да си представим участта на летовниците в околните хотели. На пръв поглед поне 200 стаи гледат в тази посока. Колко от спящите вътре са напълно глухи или толкова пияни, че не могат да се мръднат? А колко са хората с малки деца, които вече реват, защото са ги събудили?
Една утрин, едно музикално издевателство не са мерило за цял сезон, нали?
Но това е всичко, което курортистите от въпросните стаи ще отнесат със себе си като емоция, спомен и гняв.
Да помислим в коя развита в туристическо отношение държава властите ще допуснат подобно нещо? Ами в никоя.
Всеки почиващ може да се оплаче на рецепцията на хотела си, откъдето ще вдигнат рамене. Може да се обади на 112 и да каже, че не може да спи. От това не следва каквото и да било. Може да сигнализира Комисията за защита на потребителите.
И какво остава от отпуската? Гняв, недоспиване, нерви, простаци, с които никой не може да излезе наглава, и подаване на оплаквания?
Българските хотелиери не считат, че трябва да правят нещо повече от това да продават легла. Грижата за туристите е напълно непонятна мисъл, а защита на интересите им е практически невъзможна. Те и не знаят как да го направят. Но не ги и интересува - и без това ще работят в този хотел за два месеца!
На същия този плаж бурно вълнение е изхвърлило навсякъде туфи морска трева. Когато остане мокра на пясъка, тя започва да гние и от нея излитат противни дребни мушици. Дали концесионерът си прави труда да събере тази смрадлива зеленилка? Отговора го знаем – нищо не прави.
В района трескаво се строят нови хотели. Общото между тези, които са изградени, е, че никой не се интересува от направата на приличен път до плажа. Не става дума за първокласно шосе, а за нещо, пригодено за хора. Но всички плажуващи тъпчат из прахоляк, край трънаци, боклуци и открити канали. Грозно е, отблъскващо.
Щом туристите могат да минат оттам, защо някой трябва да им прави удобна пътека?
Всъщност с настаняването си туристът първо трябва да се направи, че не вижда недостроените сгради срещу прозорците си, после да се примири със свинщината, която трябва да изгази, за да стигне до плажа, и то след като е недоспал, защото го тероризират още отпреди съмване, а музиката не е спряла дори когато умората е надвила над шума.
В хотела, който е на около 5 минути пеша от плажа, крачейки през съответната местност, обзавеждането е като за бежанци. Леглата са с ширина като в спален вагон и спални не са предвидени – какви ще да са тези туристи, дето биха искали да спят един до друг по време на лятната си ваканция? Когато стаята е заета от един човек, второто легло е оставено само на матрак и с възглавница без калъфка – ами ако гостът се възползва от две легла едновременно и еднолично поругае някоя мизерна кувертюра? За хигиената, пълната липса на вода или постоянно течаща вода по пода в банята (излизаща от тоалетната) не говорим.
На рецепцията са удивени, че някой може да иска голият матрак да е прилично застлан. Нямали такава политика.
Е на кое по-точно казваме „туристически продукт“? Какво от всичко това да рекламираме? На кого да го рекламираме? Направо да насочим към България всички, както вече се казва, „мигранти“ от Средиземно море – много ще се радват на такова настаняване, а любителите на статистиката за високите нива на заетост ще си щракат с пръсти.
След като отправихме взор към индийците, китайците и петте процента французи, които ще дойдат след представянето ни в Лувъра, крайно време е да се замислим да поканим на море и бежанците. Голяма част от тях са имотно състоятелни.
Дано само не им се наложи да пътуват с БДЖ от Централна гара - София. Там „Първи челен коловоз“ е преведен като „Първо чело“ – като това, което носи човек между перчема и носа си. Някой би помислил, че когато се правят големи информационни табели, преводът не се дава на Google, ама не! Първи челен коловоз е First forehead track.
И към тази дивотия Министерството на туризма също няма отношение, но това отново е елемент от туристическия продукт. Грамотните българи и новодошлите чужденци няма да знаят по кое чело да се ударят в чудене за какво става дума. А истината е, че навсякъде по гарите по света хората тръгват от перон – platform. И никой не обяснява кой коловоз къде е, а после от този коловоз как да стигне до еди-кой си перон.
В класация на смешките с преводите за туристи кое трябва да води: прочутото ястие constipated potatoes (картофи със запек) или forehead track?
През това време историкът Божидар Димитров не пилее време и ръси вода с пълни шепи – и той в подкрепа на туризма.
В огромната поредица от усилни и динамични пътувания из страната някак случайно (десета година вече) светилището в Старосел продължава да прилича на дрипа, опакована в найлони.
Това е причината туроператори да заплашат, че спират да водят там туристи - такава мизерия не може да бъде представяна като атракция от никакъв вид. Това място не показва дори оригиналните предмети, а върху стативи са сложени малки снимки на артефактите, които биха се намирали там, ако би било завършено мястото.
В разгара на сезона тръгна и проверка за диво къмпингуващите, които не нарушавали законите, като си правели огнища, опъвали палатки, дълбаели си дупки за тоалетни и си ваканцували където завърнат, защото нямало закон, който да им го забранява.
Шок! Там, където къмпингите съществуват, им искали пари!
В цялата схватка между еколози и проверяващи Министерството на туризма остана мълчаливо като риба, зашеметена от рап музика в 5,55 сутринта на 8 август в Черноморец.
Истината е, че нашите къмпинги са в толкова отчайващо състояние, че те наистина нямат моралното право да взимат пари. Но ако някой би се ангажирал да ги направи по правилата (някога в необозримото бъдеще), то на всички е ясно, че това не е форма на евтин туризъм, а само право на легално разполагане на много скъпи неща: каравани, палатки с размер на тристаен апартамент, сателитни антени и всичко, което гарантира комфорт.
В развитите държави в самите правила за ползване на къмпинги е указано, че къмпингуването навсякъде извън определените за това места е забранено. Дали Министерството на туризма би могло да окаже силна преса и този процес да се задвижи и в България? Може и да може, ама не сме сигурни.
Къмпингари правят организация на движение по плажа, защото хората нямали право да минават край палатките им - все едно били в чужд двор(?!)
За да е туризмът с наистина необхватни размери, в Пловдив направиха плаж на Марица. Новината, че там са разстлани 6 тона пясък, бодро обиколи страната и телевизионните емисии. Придобивката е за пловдивчани и подкрепа за туризма.
Една малка подробност е, че 6 тона пясък се поместват като обем в една биотоалетна (от тези, дето ги крадат от магистрала „Тракия“ заедно с биологичния материал).
Блогърът toross е описал ситуацията така (със съкращения): „По-голяма шашкъния, простотия и завършен кич в близки времена в Пловдив не си спомням! Просто е невероятно как се позволява с лека ръка да се изсипват пари в напълно кухи проекти, които имат претенции за новаторство и се обявяват за нещо много оригинално... Във всички медии се изсипаха тонове мастило да се рекламира проектът „При-общената река” на трупата авангардисти, начело с Асен Асенов и Веселина Сариева, по-известна като Васа Железнова. Обещаваше се невиждан арт център с басейни, пясък, джакузи, бар, диджей, плажен волейбол, тълпи от почитатели, дори през септември ще има открити сцени до реката, дето ще се въртят неуморно арт гилдии... И всичките атракции щели да са напълно безплатни за зажаднялото население.
И в неделя отидох да видя приобщената река. Още от брега се натъкнах на убийствен кич и елементарна панаирджийска естетика. На брега на реката са стоварени 6 тона ситен пясък, докарани от близката кариера в с. Оризаре, но на това се вика талог, т.е. почти кална почва, наподобява само пясък. А на пясъка е разположен надуваем басейн, на който дълбочината е не повече от един метър, до него друг басейн, по-малък, очевидно за малките питомци, сложено е нещо, което организаторите са нарекли джакузи, а е всъщност един надуваем стол, в който бълбука вода. Продава се в „Метро” срещу 54 лева. И пак на пясъка има опъната мрежа за плажен волейбол. Има четири чадъра и четири шезлонга... Разбирам, че ползването на „Плажа” минава през задължителната консумация от „Бара”, който е ситуиран почти на шосето. Всъщност бар е много силно казано – просто един фургон е чучнат там и се леят напитки, преди всичко алкохолни...Реката не присъства никъде дотук в проекта на трупата авангардисти, присъства брегът на Марица, който е приютил 6 тона пясък и надуваеми басейни. Всъщност към края на купона реката стана подходящо място за изхвърляне на най-разнородни боклуци: празни чаши от бира, пластмасови шишета от безалкохолно, тарелки, даже се поклащаше спукана водна топка и брой на в-к „Марица”.
Попитах барманчето защо обвързват консумацията с плажуването, а то сериозно ми отговори: „Ами нали и Весето трябва да спечели нещо!" (Разбирай Веса Железнова.)"
Може би напълно наясно с поредната бутафория, от туристическото ведомство мълчат. Кой е луд да се кара с културната столица на Европа и с това, че са направили поредната имитация на атракция, за да бъдат откраднати едни пари.
Йохан Девлетян, бивш дългогодишен шеф на дирекция „Култура“ в община Пловдив, каза по БНР, че общината е дала 100 хил. лв. за арт-архитект-плаж инсталацията.
Според същината си тази нова...инсталация на реката се явява туристическа атракция.
Ако съществуваше някаква елементарна връзка между общинските туристически дейности и съответното министерство, то бутафорията първо не би трябвало да се случи и второ – трябваше да е ясна тежката дума на министерството. Но то си мълчи.
Излиза, че Министерството на туризма може да отправя апели за ръст на туристите и да кани българите да почиват в страната си, да търси туристи по съседни континенти, да реди рекламни стратегии, да мери ефективност на излъчените реклами, но не може да се изкаже за несъстоятелността на очевидно лош проект на територията на някоя община, предназначен за туристи.
Панорамна гледка на приобщената Марица и къде са отишли 100 бона, гласувани от община Пловдив.
Каква е ценността ни като държава, която предлага едновременно морски туризъм и шоу, стана видно с фестивала „Спирит ъв Бургас“.
Роби Уилямс нееднократно обеща от тв реклами да размаже по цялото си тяло този „спирит“ и така да се появи на сцената в Бургас.
Организаторите отчетоха рекорден брой посещения – 47 хиляди. Само два дни по-късно Роби бе вече в Будапеща, чийто фестивал събра... 400 хиляди души. И ако британският изпълнител е въдицата, на която кълват рибките почитатели, то явно Унгария, макар и без море, привлича десет пъти повече купонджии.
И докато в България търсим възможности да докараме у нас германски, китайски и индийски пенсионери (калолечението в Поморие ще изригне!), то какво става по света?
Най-големият туристически форум в света ITB, който ежегодно се провежда през март в Берлин, съобщава на официалната си страница: „Луксозният туризъм разцъфтява: скъпите пътувания са най-бързо разрастващият се пазар в света според ITB Berlin и IPK International. Най-много туристи на лукса пътуват от САЩ и Китай“. (Вярно сме се ориентирали към китайците, но у нас дори една оригинална чанта за 5 хиляди евро не можем да им предложим, да не говорим за болезнената липса на диамантите De Beers.) „Най-луксозните дестинации са Франция и Италия. С ръст от 48% за последните пет години, луксозният туризъм нараства с двойно по-високо темпо от другите международни пътувания, които са с 24 на сто повече. За луксозни пътувания се определени всички, за които на вечер са похарчени 750 евро или повече за настаняване, и всички продължителни пътешествия, които струват повече от 500 евро на нощувка.
През 2014 г. в света са предприети 46 милиона луксозни международни пътувания. Пазарният им дял възлиза от 3,9% през 2009 г. до 4,6 на сто през 2014 г. За туризъм във високия сегмент са похарчени 172 млрд. евро през миналата година. Печалбата не се е увеличила от повишение на цените обаче, а от ръст в броя на пътуващите във високия ценови сегмент.
Около една трета от луксозните ваканции са туристически обиколки между няколко държави или една страна с най-впечатляващите й дестинации, следват градските турове, морски ваканции и круизи. Останалите 26 процента от лукса се падат на конферентните и конгресни пътувания.“ (Преди десетина години България се опита да се влее и в този сегмент, но поради липса на всички основни предпоставки, които формират този вид пътувания, останахме си с няколко вътрешни конференции, организирани от ентусиасти в бранша.)
Д-р Мартин Бук, директор на „Пътувания и логистика“ на ITB, обяснява: „Луксозното пътуване в наши дни означава уникално преживяване на изключително място с най-високо ниво на комфорт и индивидуално обслужване. Постоянно растящ брой хора са готови да похарчат страшно много пари, за да получат най-доброто качество“.
Ето ги китайските туристи от високия сегмент, които никога няма да стигнат до нашата страна. Не защото не се интересуват от история, а защото не предлагаме ни едно от другите неща, които ги интересуват.
И да се върнем на началото: някъде между пазарната идея за продажба на вестник с мускалче с мръсна вода, дивото къмпингуване, липсата на всякакъв ред дори по най-спокойните морски курорти, обслужване, което граничи с „направи си сам“, и надеждите да заменим руските туристи с китайци, индийци и пет процента повече французи. Тъжна безпътица, облечена в голямо празнодумство и липса на всякаква визия. А шефът на Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация Благой Рагин в интервю пред агенция „Фокус“ предвиди фалити на български хотели заради липсата на клиенти.
Докато България се предлага на чуждите туристи с единствено конкурентно основание в ниската цена (със съответващото на цената обслужване), няма какво в сферата на туризма да претърпи положително развитие.
