Нехаризматичният политик, който създаде икономическия модел на днешна Германия

<p>Оформил се като човек на мисълта и смирена личност Лудвиг Ерхард логично не намира място в обществения живот на Германия между двете световни войни. Това е време на динамика и нетрайни промени в страната, в което човек като него просто не би могъл да има своята роля. Той не може да бъде открит и в антинацистката съпротива, но търпеливо чака своя час и може би точно този факт трябва да бъде оценен най-високо. Защото Ерхард се появява в онзи момент, в който Германия се нуждае от това, което само той може да й предложи. <br />Втората световна война приключва и нацизмът остава в историята. С това обаче проблемите на Германия не са намерили решения. Дори напротив. Едва сега може да започне тяхното истинско търсене. Място за експерименти вече няма. Особено след като най-големият експеримент в германската история &ndash; нацизмът &ndash; се е оказал трагедия. Освен че Германия е загубила втора по ред световна война, тя е икономически изтощена, населението е измъчено и обезверено, а под натиска на вече разформированите нацистки служби за сигурност човешките права са забравени.</p> <p>В международен план Германия е с почти нулев авторитет. Недоверието на съседна Франция е явно демонстрирано, а САЩ на първо време са се задоволили с ролята на окупатор. Канцлерът Конрад Аденауер се заема да разреши външнополитическите проблеми на страната, хвърляйки огромни усилия да убеди Франция, че нейната съседка никога повече няма да я застраши с военна сила и че нацизмът в Германия е мъртъв завинаги.<br /><br />В същото време Чърчил гради своята политика на базата на разбирането &bdquo;Няма вечни приятели, а само вечни интереси&rdquo;. За Германия обаче в онзи момент подобен подход е неприемлив и неработещ. Само чрез създаването на трайни приятелски отношения, базирани върху взаимно доверие и сътрудничество, страната може да излезе от тежката криза и да започне да се развива като модерна демократична страна със стабилни политически институции и пазарна икономика. Чрез своята външна политика Аденауер се стреми да осигури именно това. Така параметрите на новата германска държава вече са зададени, експериментирането и търсенето на бързи и нетрайни резултати е окончателно изоставено. Моделът на работа е ясен, Германия е възприела ценностните постижения на демократичния свят, а целта е те да се превърнат в нейна национална характеристика.<br /><br />Страната се нуждае от стопанската активност на своето население, от възстановяването и гарантирането на човешките права, от демократична институционална уредба. В тази обстановка времето на Лудвиг Ерхард вече е настъпило. Интелигентният мъж не пропуска шанса си. Той се появява на сцената с много знания, с изградени аналитични умения, с хъс и готовност да сподели всичко това със сънародниците си. Цялата кариера на Ерхард като икономист и публична личност е свързана с Християндемократичния съюз на Германия (ХДС). Специфичното за кариерното му развитие е това, че той винаги е предварително подготвен за длъжността, на която постъпва. Това му дава възможност да бъде последователен и постепенно да развива идеите си в посока на основната цел &ndash; утвърждаване на демократична германска държава с пазарна икономика. Политическата му кариерата след Втората световна война е богата. Бил е регионален министър в Бавария, член на Бундестага от групата на ХДС, ръководител в Стопанския съвет на Германия, федерален министър на икономиката, председател на ХДС и федерален канцлер. През цялото време, в което Ерхард работи последователно за възстановяването на Германия, той не престава да се занимава и със своята научна работа, чието начало е поставил през 1925 г. във Франкфуртския университет.</p> <p>Едва ли е възможно да бъде посочена друга личност, която толкова сполучливо да съчетава научноизследователската работа с реалната икономическа политика, в чието поле Ерхард работи десетилетия наред. Под неговото ръководство през 1948 г. е осъществена успешна парична реформа. Благодарение на него цените на стоките в страната са освободени от държавно регулиране, а свободното договаряне става основа за развитието на германското стопанство. В Германия и до днес няма минимална работна заплата, няма държавно регламентирани ставки за заплащане на труда, защото механизмът на свободното договаряне се е утвърдил и работи безотказно десетилетия след времето на Ерхард. Дори в Англия, която винаги е била пазарно ориентирана, тези достижения на пазарната мисъл продължават да бъдат прилагани само частично. <br /><br />И въпреки тези безспорни резултати, като човек, Лудвиг Ерхард остава това, което е бил в ранните си младежки години. Той няма харизма и не е най-забавният събеседник. Когато говори за икономика от парламентарната трибуна, е винаги убедителен и точен, но не се справя добре с политическия език. Ораторските му умения са скромни. Въпреки че с ерудицията си привлича вниманието на колегите си от ХДС, не успява да го задържи за дълго време. Единствената длъжност, на която постъпва, без предварително да е подготвен за нея, е длъжността федерален канцлер, на която е избран през 1963 г. и успява да се задържи едва три години. На 30.10.1966 г. Ерхард сам подава оставка, но не напуска политическия живот на Германия. Той остава член на Бундестага до смъртта си и дори е избран за почетен председател на ХДС.<br /><br />В историята на икономическата мисъл реформите на Ерхард остават известни като модела на Социално-пазарното стопанство. За германските изследователи това е неолиберален модел. И днес Фрайбургската школа продължава да изследва богатото наследство на Лудвиг Ерхард. А за германците той си остава основател на стопанския ред на модерна и демократична Германия.</p>