- 10 Sep 2020
- 88
- 33
Защо точно сега? Това е най-често задаваният въпрос от българските журналисти последните няколко седмици. Разбира се, той далеч не е най-важният, но кой знае защо, журналистите непрекъснато го задават. Защо чак сега засегнахте темата за имотите на Цветанов, защо сега започнахте атаката срещу шефа на Столичния общински съвет Андрей Иванов и т.н., и т.н. Обикновено тези въпроси са отправени към депутатите от РЗС, но всъщност трябва да бъдат отправени към самите журналисти. Тяхното поставяне всъщност е израз на тоталното журналистическо безсилие в България и на строго контролираните медии. Тук имам предвид по-големите телевизии, вестници и радиостанции, които реално могат да влияят върху общественото мнение. Всъщност журналистите трябва да бъдат питани защо досега не са обърнали внимание на тези факти, които отдавна са общоизвестна истина.
<p>Нито едно от нещата, които бяха повдигнати от РЗС или от вестник „Галерия”, не е някаква строго пазена тайна и не идва от мистериозните информационни масиви на Алексей Петров.</p>
<p><strong>Всички са публични факти, за които обаче в продължение на месеци и години журналистите си затваряха очите.</strong></p>
<p>Ето три примера: историята с общинския проект, по който беше внесена гаранция от милион и половина евро от „Лев корпорация”, е разказана подборно от в. „Труд” преди четири години. Тези дни колегите дори публикуваха снимка, на която се виждаха основните отговорници по проекта, Цветан Цветанов и Боян Чуков. По-късно самият Цветан Цветанов потвърди истинността на историята, разказана от Алексей Петров, както и наличието на гаранция от милион и половина, внесена от “Лев корпорация”. Защо обаче трябваше да се стигне дотам, Алексей Петров да разказва тази история, която се е случила пред очите на всички ни само преди няколко години, и защо когато Петров бе арестуван, никой от нас не попита Цветанов как така фирмата, с която той е работил и която е внесла гаранция за общински проект, изведнъж се е превърнала във фирма на „Октопода”. Пак повтарям, цялата тази информация е била публична и публикувана в медиите тогава.</p>
<p>Оказа се, че имотите на Цветан Цветанов също не са никаква публична тайна и че са описани дори в популярната в интернет Уикипедия преди половин година. Още тогава е имало публикации, в които анонимни автори от интернет се учудват на състоянието на Цветанов и въпреки подадената от него имотна декларация, в която имотите му са описани, те не предизвикаха интереса на журналистите, пък и на политическите партии, които днес настойчиво го призовават да обясни произхода на парите, с които е купил своите апартаменти.</p>
<p>Яне Янев и хората му не казаха нищо ново и по отношение на Андрей Иванов. Информация за неговите имоти и за странната му биография на бизнесмен, полицай и данъчен служител даде днешният член на Националното ръковоство на ДСБ Радан Кънев преди три години и тя бе публикувана в различни сайтове и вестници. Още тогава Радан Кънев се чудеше откъде новоизбраният шеф на СОС е спечелил пари, за да се сдобие с 40 имота, но никой не му обърна внимание, дори от собствената му партия ДСБ, която и до днес подкрепя активно управлението на ГЕРБ както в столицата, така и на национално ниво.</p>
<p>И трите примера, за които говорим и които са предмет на скандалите, разтърсващи държавата от месец, не са компромати, както се опитват да ги изкарат управляващите, а публични факти, публикувани в сайтовете на официални институции и разказани на страниците на най-големите медии. Проблем на журналистиката ни е, че им обърна внимание едва тогава, когато пуснаха Алексей Петров под домашен арест.</p>
<p>Между другото, медиите лицемерно мълчат и за един друг факт, а именно, че за Алексей Петров само допреди 9 месеца, малко преди да го арестуват, нямаше забранена медия. Той можеше да даде интервю където си поиска, различни телевизии, сайтове и вестници го канеха редовно, за да изкаже мнение или да направи коментар, и същите тези средства за масова информация изведнъж го обявиха за октопод, повтаряйки името на операцията на Цветанов и превръщайки го в пропагандна теза. В продължение на 9 месеца почти всички по-големи медии даваха гледната точка предимно на прокуратурата и вътрешния министър. И никой от тях не си даде труда подробно да разясни на своите читатели, зрители или слушатели в какво точно се състоят обвиненията срещу Петров, въпреки че операция „Октопод” бе обявена за операция № 1 в борбата с престъпността. Но за това съм писал и друг път, мисълта ми е за отзвука, който днес предизвикват думите на Алексей Петров, разкритията на РЗС или публикациите в „Галерия”. До голяма степен те се дължат на промененото отношение на собственици на медии, които просто си спомниха статуквото, отпреди Петров да бъде арестуван.</p>
<p>Днес журналистите могат да се правят колкото си искат на учудени, но истината е, че издателите и собствениците на медиите, в които работят, отвориха отново медиите си за гледната точка на Алексей Петров. Както вече казах, върнаха се в състоянието си отпреди 9 месеца. Сега никой не знае накъде ще задуха вятърът и дали след като бе пуснат под домашен арест, Петров няма да бъде и оправдан от съда, та по тази причина собствениците на големи медии се държат внимателно и гледат да пазят сложния баланс хем да не ядосват правителството прекалено, хем да покажат, да дадат знак на Алексей Петров, че са отворени за неговата гледна точка. И тъй като Бойко Борисов, продължавам да твърдя това, все още не се намесва активно нито на страната на Цветанов, нито на страната на Петров, медиите са, общо взето, в изчаквателната позиция: да видим кой кого. В този смисъл крилатата фраза на Асен Агов за телевизията, която върви винаги след победителите, е валидна и за по-голямата част от българските медии, както, разбира се, и за самия Агов, който е правил такава журналистика и от чието време на журналистически слугинаж тя не се е променила много през последните 20 години.</p>
<p>Ако журналистиката наистина имаше стойност в България, и трите случая, които описах по-горе, щяха да бъдат разнищени отдавна и нито Цветан Цветанов щеше да бъде вътрешен министър, нито Андрей Иванов – председател на общинския съвет.</p>
<p>И накрая ще завърша с едно нещо, което ми прави изумително впечатление. В България всички вярват повече на документите, отколкото на очевидностите. Онзи ден двама колеги не спряха да питат един човек, който твърдеше, че е давал пари от “Лев корпорация” за ГЕРБ – къде ви е доказателството, дайте разписка. Докато човекът се опитваше да ги убеди, че говори от първо лице единствено число и застава зад думите си с цялата отговорност, която може да се поеме пред многомилионна телевизионна аудитория. Те обаче настояваха за документи, като в същото време изпускаха друг, много по-скандален факт от този, че Цветанов е приемал пари за ГЕРБ от “Лев корпорация”. По-скандалният факт, според мен, е в това, че Цветанов и Борисов са приели “Лев корпорация” да бъде гарант по общински проект, който не ангажира само партията им, а цялата Столична община, а след това обявиха тази фирма за октопод. Този факт не се нуждае от документ, защото бе потвърден от самия Цветан Цветанов, а и както вече казах, от вестниците, които извадиха стари дописки по случая.</p>
<p>Въпреки това журналистите настояваха за своята квитанция от 5000 лева и си затваряха очите за един милион евро, които „Октоподът” дал в своята част от уговореното с Борисов и Цветанов. Лично за мен това поведение на журналистите е абсолютно неразбираемо. Както е неразбираемо и мълчанието не само по въпросите за имотите, а най-вече по очевидната некомпетентност и некадърност на управлението на ГЕРБ, което се очертава като доста по-голям провал от онова на Виденов. И за което медиите ще разберат последни.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия"</em></p>
