Най-малко лошият сценарий

<p>След пролетите реки от кръв не само, че прозападните сили в Украйна няма да бъдат в състояние да чертаят в дългосрочна переспектива своята геополитическа визия за страната, но е и много възможно настъпилата милитаризация и военна психоза да положат началото на перманентна криза, при която и в бъдеще конфликтните ситуации да се разрешават посредством силата на оръжието. Дори и да допуснем цялостния разгром на сепаратистите, пак ще останат много играчи с оръжие в ръка, които няма да имат кой знае какъв интерес от това мирния живот да се възцари отново в Украйна. Тук са и остатъците на сепаратистките формирования, които, ползвайки територията на Русия, ще могат да водят някакви партизански действия, дори и само за да напомнят, че не са окончателно победени.</p> <p>От другата страна на фронта също има сили, за които мирът изглежда неизгоден. Бойците на &bdquo;Десния сектор&rdquo; вече предупредиха официалните власти, че ако не се играе по свирката им, те ще нахлуят в Киев. Едва ли ще се откаже от днешната си роля и днепропетровският губернатор Коломойски (по съвместителство и крупен олигарх), който финансира свои собствени въоръжени сили, за които е спорно дали воюват, за да възстановят целостта на украинската територия, или заграбват апетитни бизнес активи за своя патрон. Няма да е чудно, че докато сме били фокусирани върху съдбата на &bdquo;народните републики&rdquo;, по поречието на Днепър е била създадена една напълно &bdquo;частна република&rdquo;. Тепърва ще бъдем свидетели на разнообразни съюзи и конфликти между многобройните въоръжени формирования, за които няма да е трудно да превърнат Украйна в подобие на Ливан от 80-те години. Или на самата Украйна от времето на гражданската война преди един век.</p> <p><br /> Не бива да се забравят и тежките социално-икономически проблеми, надвиснали над Украйна. Данъчните постъпления и износът се сриват неудържимо, курсът на гривната е пред катастрофа, а неизплащането на заплати в публичния и частния сектор добива епидемични размери. Премиерът Яценюк вече помоли МВФ да ускори графика за отпускане на кредити, но едва ли получаването на поредните милиард и половина долари ще възпрат лавината от икономически проблеми. Засега този аспект от украинската драма е засенчен от сводките за бойните действия, но това не може да продължава вечно. При това може да се получи крайно взривоопасна смес от съчетаването на недоволството, породено от продължаването на войната и непоносимата социална цена поради настъпилите политически промени.</p> <p>Деморализацията на украинското общество тогава може и да настъпи мигновенно.</p> <p>А тепърва предстои да се възстановяват и пораженията в Донецка и Луганска област. Според думите на същия Яценюк това би струвало 8 милиарда долара, които са фантастичен разход за бюджета. И няма да е чудно, ако много скоро украинците започнат да изпитват носталгия по времената на Янукович. Така както в Ирак и Либия въздишат по бившите си тирани Саддам и Кадафи.<br /> Колкото до надеждата, че Путин просто така ще се реши да промени радикално своето поведение, това не е просто израз на западния наивитет, а опит да се прикрие собственото безсилие. Наистина, когато налагаш внушението, че ужасите в Украйна са причинени от един злодей, който стои в Кремъл, това може да задоволява медийната ширпотреба, но не отговаря на въпроса защо Вашингтон и Брюксел са се докарали до днешното положение &ndash; непрестанно да разчитат на добрата воля на същия този злодей. И какви още санкции им е необходимо да измислят, за да стане ясно, че не могат да контролират поведението му. Дори в минимална степен.</p> <p><br /> Очевидно е, че ще се наложи да се преговаря. Засега европейците са по- склонни към подобен подход, но и в Белия дом вероятно си дават сметка какъв опасен прецедент би било, ако търсенето на решение за кризата става не просто изолирано от САЩ, а само в рамките на четириъгълника Берлин-Париж-Киев-Москва.</p> <p><br /> Контурите на едно споразумение би трябвало да трасират решаването на проблемите в два аспекта: първият &ndash; в Украйна да се рестартира функционирането на политическите механизми, където вотът на гражданите ѝ ще решава въпроса в чий ръце ще се намира властта; вторият &ndash; да се положи край на ескалацията на отношенията с Русия, за да се избегне влизането в руслото на антагонизма и връщането към един remake на Студената война.</p> <p><br /> Проблемът е цената, която ще трябва да се заплати на Москва. Ако бъде признато, че Украйна ще се ползва с неутрален статут, това ще означава, че е достигнат пределът на разширяване на западното влияние и започва формирането на неутрална област. В която ще се зачитат правата на една сила, външна за Европейския съюз. Тогава ще може да се каже, че на континента се е завърнала ерата на зоните на влияние, което ще доведе най-малкото Полша и Прибалтика до ръба на националната истерия, а може би и ще се стигне до цялостно преустройство на европейската система за сигурност.</p> <p><br /> Изглежда, че особено за европейците полезен ход няма. Без участието на Русия те не могат да се справят с украинската криза, но и пазарлъкът с Русия може да се окаже сравним с отварянето на кутията на Пандора. Дори и най-малката концесия, която би получил Путин в рамките на един евентуален бъдещ диалог, може да се превърне в детонатор на т.нар. европейска солидарност. В различните европейски страни това ще породи различни усещания, което ще стартира началото на процес на дивергенция по отношение на политиките им на сигурност. А в крайна сметка това би било и краят на самия европейски проект.</p> <p><br /> Във Вашингтон може и да потърсят някакви ползи от създалата се ситуация, но и около тях не би могла да се гради някаква дългосрочна стратегия. Една тежка конфронтация с Москва би консолидирала трансатлантическото взаимодействие, но породеното военно и дипломатическо напрежение ще отекне и на американска почва. Изолацията и омаломощаването на Русия ще изисква концентрация на ресурси и усилия, които няма да позволят реализицията на обявената от Обама преориентация към района на Пасифика. Така нищо чудно в едни недалечен ден да се окаже, че някой е инкасирал печалби от днешната ситуация и това е Китай.</p> <p><br /> И все пак, колкото и да изглеждат неприятни за Запада, преговорите с Русия са без алтернатива. Вече половин година украинската криза се задълбочава и няма изгледи този процес да спре само под въздействието на вътрешни сили. Както споменах, превземането на Донецк и Луганск от украинските сили не би излязло от рамките на понятието за пирова победа. Дори липсата на сепаратизъм още по-силно ще разкрие неспособността на официален Киев да се справи с политическата и икономическата безпътица. Затова и Путин може да преглътне разгрома на проруските сили, тък като той ще продължи да разполага с неизчерпаем арсенал за дестабилизация на Украйна.</p> <p><br /> Срещу какво той би се отказал от неговото използване? Според мен &ndash; срещу равноправие. Руският президент е убеден, че Западът се опитва да маргинализира страната му в геополитически план, и за него украинската криза е доказателство какви могат да бъдат последствията от подобен подход. Посланието му е ясно &ndash; &bdquo;не ни притискайте в ъгъла, защото това не ни прави по-безпомощни, а напротив, ставаме по-опасни&rdquo;.</p> <p><br /> Но кое е онова &bdquo;равноправие&rdquo;, което Западът може да възприеме, без да взриви принципите и ценностите, на които се крепи неговото единство. На първо място е спирането на бойните действия в Украйна и започването на процес на федерализация на страната. Запазването на днешния ѝ унитарен характер не е толкова невъзможно, колкото е ненужно. Украйна няма да може да понесе дълго усилието непрестанно да отстоява централизираният характер на властта. След като политическите и културни различия в страната имат географски характер, федералната система е тази, която може да ги обективизира и рационализира.</p> <p>В този процес Путин би заел конструктивна позиция.</p> <p>Той много добре съзнава, че днешна Югоизточна Украйна не е нужна на Русия в качеството си на териториална придобивка, а като размирна област ще става все по-опасна. Западът от своя страна може да подслади горчивия хап за днешните власти в Киев, като им осигури значителна финансова помощ. Така, губейки правомощия, основани на конституцията, централната власт би придобила допълнително влияние поради финансовите си ресурси. Проблемът е, че този подход ще изисква огромни средства, сигурно повече, отколкото струваше спасяването на Гърция. А в Брюксел и Вашингтон трудно биха обяснили на собствените си граждани защо трябва да се правят подобни жертви за една държава, която те чувстват така далечна.</p> <p><br /> Федерализацията на Украйна би имала и това предимство, че би създала вътрешни предпоставки за нейния военен неутралитет. Хубаво е това да бъде плод на вътрешнополитическо решение, а не следствие на договарянето с Русия. Така, макар и лицемерно, Западът може да заяви, че не е правил компромиси с прокламираните ценности и Украйна е заела онова място в системата на европейската сигурност, което е предопределено от собственото ѝ развитие.</p> <p><br /> Разбирам, че подобен сценарий може да изглежда невероятен към момента. Но каква е алтернативата. На мястото на безплодните очаквания за happy end в украинската криза си заслужава да се търсят рационалните нишки, които биха породили истинска заинтересованост сред актьорите и сценаристите на драмата, че трябва да се сложи край на нейното действие</p>