Какво е закон? Нормативен акт, който урежда трайно общи правила за поведение? Нищо подобно. Законите у нас не са нито трайни, нито са насочени към защита на обществения интерес. Те се променят динамично под диктата на частни компании и при тях нарушението неизменно се превръща в правило.
<p>Чудесна илюстрация за безочието на властта е казусът със "Ски център Банско" и нарушенията на концесионера "Юлен". Намерението на правителството да промени закона за концесиите, за да узакони завзетите от "Юлен" 650 декара в Национален парк "Пирин", направо минира правовия характер на държавата, тъй като допуска, че отделни нарушители няма да се наказват, а ще се амнистират с анекси. По тази логика никой никога няма да е в състояние да обясни защо едни концесионни договори се прекратяват за неизпълнение, а други – не. Никой няма да може да забрани на всевъзможните фирми да превишават безнаказано правата си – да завземат все повече и повече гори и плажове, да добиват все повече и повече богатства, а после да искат от държавата да им го узакони, защото обективните обстоятелства са се променили. Единственият критерий ще е</p>
<p>доколко близка до сърцето на една власт е фирмата нарушителка</p>
<p>Или по-директно казано – колко е в състояние да отдели за подкупи на чиновници или на партии.</p>
<p>Опитът на четирима ресорни министри – на екологията, регионалното развитие, спорта и икономиката, да обяснят всичко това с големия обществен интерес от развитието на туризма в Банско е просто признание, че нарушението е наистина крупно. В една правова държава незаконното строителство си е незаконно строителство – няма значение дали става дума за ширнали се писти или за покрив на къща в също толкова туристическия Несебър например. Разликата е единствено в мащаба на нарушението – и съответно в размера на санкциите, които би трябвало да бъдат наложени. У нас обаче законът отново се прилага избирателно. И твърденията, че години наред предходните власти са бездействали – и за "Юлен", и за Несебър, и за безчет други нарушения, не са оправдание, а нелицеприятно доказателство, че</p>
<p>всички управляващи са еднакви, щом въпросът опре до пари</p>
<p>Още по-показателно в това отношение е нежеланието на държавата да се занимава с финансови претенции за незаконно ползваните площи. От "Юлен" твърдят, че не са подозирали за нарушаването на концесионната площ и имат разрешителни за изградените съоръжения (нужно ли е да гадаем какво е накарало един чиновник да разреши подобно строителство върху чужда земя?). Използването на 650 декара територия извън позволеното обаче няма как да не е екологично нарушение, и то в територия с най-висока степен на екологична защита. И без да полага особени усилия, държавата може да използва за обезщетение внесената банкова гаранция от 10% – в случая 3,7 млн., заради нарушение на екозаконодателството. Тези текстове фигурират в договора. Отделно има предвидени глоби за ползване без законово основание на обекти от обществен интерес, има и регламент за уреждане на отношенията при прекратяване на концесионния договор. Направо е трогателно, че в сключения през 2001 г. договор с "Юлен", разпространен от екоорганизации (в момента националният концесионен регистър незнайно защо е недостъпен), клауза за предсрочно прекратяване за неизпълнение не съществува. Такава обаче в закона фигурира и може да бъде приложена. Стига някой да има воля и желание да го направи. Но</p>
<p>явно такива смелчаци в това, а и в предишните правителства няма</p>
<p>Няма нищо случайно и в невинността, с която екоминистърът Нона Караджова представи готвеното изключение в закона за концесиите като нещо съвсем тривиално. Тя вече е играла тази игра покрай друг вид договори – за концесиите за минерални води. През 2009 г. парламентът постфактум узакони незаконния добив на води над позволеното по договор, като допусна анексиране на всички контракти. Тук депутатите използваха вратичка, която позволява подобно анексиране, ако то е предвидено в закона. В случая със ски зона "Банско" специален закон няма, освен ако ГЕРБ не се втурне да предлага и закон за ските.</p>
<p>Отделно от всичко това е разговорът за планината. За канени на ски министри той е един, за Еврокомисията, която води наказателна процедура за Банско – друг, за мечтаещите за 200 километра нови писти инвеститори нарушители – трети. Но всеки, който е бил в Пирин, би следвало да разбира, че планината е по-голяма и от най-наглия инвеститор. Тя може да накаже преяждащите със склоновете й. Както гражданите наказват забравилите за тях.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във <a href="http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=9541&sectionid=5&id=0000901"><span style="text-decoration: underline;">в. "Сега"</span></a>.</em></p>