- 10 Sep 2020
- 83
- 17
Като че ли имаше надежди това да не се случи. Като че ли най-накрая ние, българите бяхме открили управление, което да се ползва с нашето доверие. Е, оказа се, че не сме. Оказа се, че и това правителство ще изпадне в кюпа при своите предшественици. Разбира се, още известно време герберите ще ни повтарят, че нямат алтернатива и че все още могат да спечелят евентуални предсрочни парламентарни избори. По-умните от тях сами няма да вярват в своите думи, а на останалите предстои да изживеят драмата на Живков на 10 ноември или тази на Костов в нощта, когато бе пометен от царската вълна. Бомбата в изследването на “Алфа Рисърч” е сривът в доверието към премиера Борисов. Неговата популярност се превърна за последните 8 години във феномен, който успя да моделира по своя мярка политическата действителност в страната. Фигурата му се превърна в носещата конструкция на сключения своеобразен обществен договор.
<p>Сега започва обратният процес – скъсване с култа към личността и може би формирането на нов. Въпросът не е дали това ще се случи, а кога точно и по какъв начин. Това е нещо, което ще наложи поредното прекрояване (мисля, че няма по-подходяща дума за промяната на електоралните нагласи у нас) на политическото статукво. И ако предишните управления изпитваха просто страх и дори паника от подобни процеси, когато биваха връхлитани от тях, то днешното може да реагира агресивно спрямо обществото и брутално спрямо истинските и мнимите си противници. Просто такава е неговата същност. И рискът пред страната ни се заключава във въпроса – <br /><strong><br />как ГЕРБ ще слезе от сцената </strong><br /><br />Бойко Борисов осъзнава добре безизходицата, в която изпада. Мисълта, че мисията му е да се провали и да даде път на чужд проект, е в състояние действително да го извади от релси. Самата му натура го кара да експлодира вътрешно от разбирането, че се превръща в инструмент на сили, които той презира, но които се оказаха по-прозорливи от него. Реакцията му издава поведение на удавник, търсещ своята сламка. Отчаяният зов за чуждестранна подкрепа е израз на интуитивно доловената от него загуба във вътрешен план. Снимките му с американски високопоставени чиновници и италианския премиер сякаш трябва да покажат на враговете му, че той още не е казал последната си дума. Въпросът е, че именно празнодумието му го докара до сегашното положение. А<br /><br /><strong>истинската атака срещу него още не е започнала</strong><br /><br />Засега той е оставен да се изтощава обществено и психически само като се бори с подмятания от страна на президента и със собствените си страхове. В момента се подготвят условията, за да може след година и половина-две публиката да следи със затаен дъх историите за Цветелина Бориславова, Стенли, “Главболгарстрой” и др. Мисля си, че Станишев избърза с обявения от него кръг на котараците. Това беше едно момчешко дръзновение, което е вбесило някои генералски кръгове, на които им е ясно какво значи и как се прави стратегическо планиране. Не е дошло още времето да се очертае профилът на тези, които са спечелили от кризата, и да се подхвърля как е станало това. Защото действията на правителството наистина задълбочават негативните тенденции в икономиката и може да се наложи схващането, че това е правено умишлено, в интерес на шепа хора.</p>
<p>Много анализатори видяха опасност в покачващия се рейтинг на вътрешния министър Цветанов, който да започне да изтиква патрона си от фокуса на обществените симпатии. Но някак си остана настрана, че се очертава една група на министри, към които обществото е не просто индиферентно, а се дразни от тяхното присъствие. Симеон Дянков е най-открояващата се фигура сред тях. Все повече за него се налага мнението, че се опитва да гаси пожар с бензин. Дали е обективно така или не, няма никакво значение. Важни са обществените нагласи, които си търсят своите отдушници и всяко непремерено поведение на политиците води до тяхното дамгосване. Именно спрямо финансовия министър се създаде ситуация, при която той е дискредитирана фигура в общественото съзнание и едновременно мястото в кабинета му е циментирано след скандала с Първанов. Примерът е подходящ по отношение на това как може първо да се неутрализира, а след това и дискредитира популизмът на Борисов – трябва да се играе на неговото его. Ако той реагира положително на обществените настроения, тези негови действия да бъдат разглеждани като политическо поражение и победа за президента. <br />Така публичната му резистентност ще бъде сведена до това да брани сегашното статукво, което от своя страна ще формира все по-голямо недоволство у хората. Всъщност тук е разковничето на вълната, която ще оформя новия спасител. Кой ще бъде той, не може още да се каже, но той отчаяно се нуждае от това Бойко Борисов да загуби ореола си на носител на промяната.<br /><strong><br />Кадровата политика на премиера също е бомба със закъснител</strong><br /><br />подложена (от самия него) под политическото му бъдеще. Много скоро контролът върху фитила ще бъде поет от други. Безумията, които раждат разни Цецки, Искри Фидосови, Румяни Желеви, тепърва ще му се стоварят върху главата. Още в древен Китай е бил намерен начин, който да определи способността на даден владетел – оценявали са хората, с които се е обградил. По тази линия Борисов е направо катастрофирал. Антуражът около него сякаш е подбиран само по един критерий – да се откроява собственият му профил сред обкръжаващата го посредственост. Но колкото по-дълго продължава управлението му, толкова повече той няма да е в състояние да се разграничава от обкръжението си. Все повече ще нараства и броят на хората, които ще го обвиняват за извършените политически назначения. Много лесно оттук насетне може да се внуши например, че проблемите в здравната система се дължат на факта, че за здравен министър е назначен човек, случайно срещнат на едно кръстовище в Северна България. Добре, че нямаме сенат, иначе там можеше да се подвизава и някоя от любимите му каракачански овчарки. С какво конете в Древния Рим са били по-интелигентни от представителите на тази изконна българска порода все пак...<br />Потапяйки го в дребнотемие, дискредитирайки хората около него, създавайки образа на врага с партиен билет в собствените му редици, няма да бъде никак трудно да бъде нанесен последният удар срещу Бойко Борисов – сриването на собствения му авторитет. Още към момента може да се забележи началото на един процес на<br /><br /><strong>изграждане на карикатурен негов образ</strong><br /><br />Разбира се, тук спомагат и медийните му експерти, които така представиха честването на рождения му ден, че всеки нормален човек да се отврати от пошлостта и слагачеството, в които е обвита властта му. Едва ли си дават сметка какво принизяване на собствената му особа спретнаха. <br />В много по-голяма степен е опасно за него, ако хората започнат да правят обективен анализ на управлението му. От него се чувстват разочаровани най- активните и интелигентни прослойки в страната. Неспособността му да наложи някаква стратегическа линия на управление, постоянният разнобой в говоренето не само между министрите му, но и в собствените му изяви, разкриват образа на един дълбоко объркан и изплашен човек. Героичният образ на лидера ерозира неспасяемо и скоро вече никаква медийна козметика няма да може да прикрие този факт.</p>
<p>Горният проблем е неразрешим, защото е дълбоко органичен за премиера. И тук не става въпрос за кризата, която има роля единствено, че осветява страни от характера, които иначе не бихме забелязали. Както дълго търпяхме Румяна Желева, преди да лъсне нейната несъстоятелност в Брюксел. Иде реч за<br /><br /><strong>неумението на Борисов да работи</strong><br /><br />Да работи в най-конвенционалния смисъл на думата. Заявлението му, че идва по тъмно в Министерския съвет и си тръгва по тъмно, сигурно е вярно, но той очевидно има ниско КПД. Няма как да владееш ситуацията в една държава, когато дейността ти е насочена само към медийни изяви и бягаш от изпълнението на скучните, рутинни задължения. Да се стремиш да разрешаваш проблеми, докато откриваш поредната детска градина и да събираш съвети на полувремето на футболен мач е пълен водевил. Ако на множеството импровизирани пресконференции му бъде постоянно задаван въпросът: “Днес каква работа свършихте, господин премиер”, мисля, че това би го извадило от равновесие. Ще дам и един безплатен съвет към политическите му опоненти – има голям смисъл да се следят всички негови изяви и тяхното времетраене. Обобщеният резултат би бил доста ценен за тях.</p>
<p>Към момента Б. Борисов няма възможност да противодейства политически. Номерът с непрекъснатите полицейски операции с гръмки названия започва да омръзва. Или трябва да се увеличи дозата, или да се измисли нещо друго. Нещо, което ще се роди от параноичния страх и затова ще бъде нещо ужасно. Няма нищо по-влудяващо от това да знаеш, че си обграден от врагове и да не виждаш техните лица. Тогава всеки е враг. Призивът на Борисов за провеждането на нови президентски и парламентарни избори сигурно е доставил голямо удоволствие на Първанов – това беше зов за спасение и признание за безизходица. Но почтена капитулация няма да има, ще трябва да се извърви пътят докрай. А финалната линия е начертана от други.</p>
