- 10 Sep 2020
- 70
- 15
"Няма да се върна в БСП. Обещал съм го преди 8 години, повече нищо не мога да постигна като партиен лидер". Думите са на Георги Първанов. Каза ги на 23 ноември 2009 г. в "Шоуто на Слави".
<p>Много добре си спомням това участие на президента. То бе замислено като първо и по-сериозно разграничение от управлението на ГЕРБ. Слави Трифонов вече беше започнал войната си с Бойко Борисов, а Георги Първанов отиде в шоуто, за да направи заявка за новата си партия. Още в края на управлението на тройната коалиция Първанов правеше публични опити да се разграничи от партията и го даваше "граждански и независим". Същото преди него правеха със СДС Стоянов и Желев, но това е друга тема.</p>
<p>В края на 2009 г., когато Първанов отиде при Слави, за да каже, че е скъсал с БСП, партията бе в окаяно състояние. Социолозите не й даваха шанс да прескочи десетте процента, а руменовците и още няколко червени лобита се надпреварваха да искат оставката на Станишев. Тогава мнозина мислеха, че този път БСП няма да оцелее, а почти всички бяха сигурни, че ако Станишев остане лидер, столетницата със сигурност отива в историята.</p>
<p>Тези сметки се оказаха грешни. Също като онези, които отписваха БСП след катастрофата, до която правителството на Виденов доведе България. Тогава БСП не само, че оцеля, но и постепенно се върна във властта. Първо, нелегелно през царя, а после направо си спечели изборите. При това с един от най-безличните и слаби лидери начело. Станишев обаче се оказа най-дълголетният на този пост след диктатора Тодор Живков.</p>
<p>Жилавостта на БСП не може да се обясни с политически аргументи. Един приятел успя да формулира много точно този проблем, като каза, че БСП не е партия, а етнос. Мисля, че това е една от причините тя да оцелява въпреки всичко, което е причинила и продължава да причинява на страната ни. Някъде около 1944 година и малко след това нещо от социалистическата идея и българския селски манталитет се е сцепило толкова дълбоко едно в друго, че се е родил нов вид българин, който в началото с насилие, а после поради липса на съпротива се превърна в мнозинство. С течение на годините и поради липсата на ефективно правосъдие българските комунисти, после социалисти се оказаха най-консервативната политическа сила в България.</p>
<p>Първанов е олицетворение на този етнос и много правилно е изчислил, че ако се върне обратно, партията ще го приеме. Нищо, че в продължение на 10 години се правеше на независим, а преди няколко месеца дори се опита да разцепи БСП със злополучното движение АБВ. Я, как преглътнаха ренегата Калфин за кандидат-президент? Защо да не си върнат начело и "най-успешния политик на прехода"? Ето още няколко цитата от него:</p>
<p>"Няма да се върна в БСП, обещал съм го преди 8 години" – 23.11.2009 г.</p>
<p>„Смятам, че ние, поколението политици на прехода – онези, които бяхме или сме лидери от времето на прехода, трябва да подготвим своето оттегляне от върха" – 19.04.2011 г.</p>
<p>"Моето връщане в БСП би било морален жест на признателност към всички онези хора, с които съм работил, и, надявам се, нещо, което би могло да засили партията и да я отвори към нови, силни и реални коалиционни партньори" – 29.08.2011 г.</p>
<p>Тези три изказвания на Първанов са направени за по-малко от две години и са прекрасна илюстрация, както за характера на този политик, така и за прословутата къса българска памет. Да си припомним и историята с агент "Гоце" и наглия начин, по който президентът излъга: "нито ред, нито знак от мен в ДС", а после се оказа секретен сътрудник с доста голямо и поизчистено досие. Първанов е от наглите лъжци, които знаят, че в България думите нямат никакво, ама абсолютно никакво значение в смисъла на екзистенциален ангажимент. Този, който ги произнася, се чувства свободен от тях веднага щом са излезли от устата му. "Аз, ако спра да ги лъжа, те ще спрат да ми вярват" е култова фраза на един цигански тартор и купувач на гласове в циганските махали. Няма особена разлика между него и Първанов, въпреки, че в това отношение Бойко Борисов удря в земята всички...</p>
<p>Но да не се отклонявам. Мисълта ми беше следната: какво да мислим за партията и нацията, чийто лидер и държавен глава е най-обикновен лъжец и доносник? Риторичен въпрос. На всичкото отгоре е изключително посредствен. Не притежава, нито едно ярко качество, което да придава характерност на образа му, но изглежда, че тъкмо това му помогна да оцелее в политиката, а и на самия й връх толкова време.</p>
<p>Все пак да не забравяме, че първия път Първанов стана президент случайно. Неговите съпартийци го бяха пуснали на шейната и очакваха да си разбие главата в надпреварата за президентския пост, та по този начин да освободи партията от присъствието си. Стоянов и СДС обаче поради глупост играха за него и Гоце се оказа държавен глава. Това бе не толкова политически, колкото културен шок. Много късно разбрах, че преди всичко е било знак за категорично напускане на България и спасение от етноса на Първанов, но междувременно минаха десет години...</p>
<p>И това не е краят! В България винаги е възможен и по-лош сценарий. Представяте ли си Бойко Борисов президент, а Първанов премиер начело на тройната коалиция – БСП, ДПС и ГЕРБ. Защо не? Сигурен съм, че това му се върти в главата на нашия президент, а за други "реални и силни коалиционни партньори", освен споменатата конфигурация, не се сещам. В българската политика всичко е възможно, макар и описаният сценарий да е малко вероятен.</p>
<p>Мисля, че е малко вероятно и успешното връщане на Първанов в БСП. Под връщане имам предвид лидерското място. Въобще не вярвам на президента, че нямал лидерски претенции и се връщал в партията, за да я подсилва морално. Първанов се е засилил към стола на Станишев. Двамата проведоха доста скрити, малки войни в последните месеци, а голямата битка се очаква след Нова година. Не че ще е битка между титани, нещо в стил "Пришелеца срещу Хищника", но ще е интересно да се види дали Първанов ще успее да се нареди в дългата редица от вечно оцеляващите политически динозаври, с които българската политика бездруго е пълна.<br /><em></em></p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. „Галерия”.</em></p>
