- 10 Sep 2020
- 79
- 11
Хубаво е да осъдиш Тарик Азиз, но още по-хубаво е да кажеш защоТарик Азис е вицепремиер и външен министър на Саддам Хюсеин. Роден е през 1936 година в иракско католическо семейство. Завършил е английска филология в Багдад. Той е един от най-прочутите пропагандатори на режима, започнал като журналист и редактор в официоза на партията „Баас” и продължил като министър на информацията и член на партийния ръководен орган. Английският език, западните маниери и принадлежността към католическата религия създават на Тарик Азис ореола на „умерен“ баасист в западния свят. В качеството му на член на партийното и държавно ръководство, Тарик Азис е причастен към редица престъпления на режима, сред които и обгазяването на кюрдите през 80-те. Досега той има две присъди, издадени от трибунала за Ирак – едната е за 15, а другата за 7 години затвор. На 26 октомври той беше осъден на смърт чрез обесване заради преследването на религиозни партии по време на режима на Саддам.
<p>Поредна група иракски политици беше осъдена на смърт през тази седмица и в това кратко съобщение вече има две новини: добра и лоша. Добрата е, че има правосъдие, а лошата е, че не знаем дали то правосъдва. Този извод се натрапва от ситуация, която е най-малкото странна за ерата на интернета – цял външен министър (нищо, че бивш и нищо, че на Ирак)</p>
<p>беше осъден, при това не на какво да е, а на смърт, а няма къде да се прочете присъдата. Дори резюме от нея няма по специализираните сайтове. Преразказът по вестниците е сведен до едно изречение с мъгливо съдържание. Що се отнася до новинарските агенции, те са в дивно противоречие – в една пише, че бившият външен министър Тарик Азис е осъден заедно с бившия вътрешен министър, а в друга пише обратното – че в това дело само вътрешният министър е бил признат за невинен. Най-подробната и най-точната част от цялата информация звучи по следния начин: бивши приближени на Саддам, сред които и Тарик Азис, са били осъдени през тази седмица заради това, че навремето са потискали и преследвали религиозни партии в Ирак. Ами някак си не е достатъчна тази информация. Не е достатъчна нито за епохална травма като иракската война, нито за кръвожадна присъда като смъртната, нито за висок пост като този на външния министър. При неяснота като тази всички призраци на съмненията и подозренията могат оправдано да бродят наоколо. Ето какво нашепва един от тях: че това си е чиста разправа, но кой знае защо, протича в декор на съдебната зала.<br /><br />Нека се разберем добре: смятам Тарик Азис за един от големите политически престъпници на нашето време и вярвам, че трябва да го разследва международен съдебен орган. Но имам голяма съпротива към тайнствени съдебни заседания, които водят до обесване в двайсет и първия век и по пътя ужасно настояват да убедят света, че този карнавал е в международния ред на нещата. Не е сигурно кой точно печели от едно правосъдие, стигнало до нивото на информационния вакуум в режима на Саддам, но със сигурност не е справедливостта.<br /><br />Впрочем не е ясно и дали това е чак такова антиправосъдие, каквото понякога изглежда. Истината е, че твърде малко знаем за него, а каквото научаваме, бързо влиза в противоречие с други данни. Като се изключи делото „Саддам”, от което имаше видеокадри, снимки, цитати от тези на защитата и обвинението, обвинителен акт и присъда (макар и станали достъпни с голямо закъснение), всички останали дела за Ирак се резюмират с по една-две пестеливи думи от говорител на извънредния трибунал. И ако сега направим прибързан или краен извод за това какво означава тази тъма, причината със сигурност няма да е в нашия High definition.<br /><br />По формални белези извънредният трибунал за Ирак е полубрат на други 5 международни съдилища – тези за Руанда, Югославия, Камбоджа, Сиера Леоне и Ливан. Общото между всички тях е, че разглеждат сцени на масово насилие, извършено в трудно обяснимо колективно опиянение. Общото е и това, че в страните, където е извършено насилието, няма работещ орган, който да разследва виновните, и затова правосъдието се „изнася“ навън и заработва с магистрати от чужбина. Обикновено това става с помощта на ООН.<br /><br />Иракският трибунал не е правен с помощта на ООН и е различен от другите уж еднакво изградени съдилища по още два фундаментални белега. Първият е, че в него няма международни магистрати. Има само международни помощници на иракските магистрати. Втората разлика е в това, че иракският трибунал е напълно непрозрачен. Той няма нито обикновен, нито интернет адрес. В него не може да се влезе просто така, както човек би могъл да влезе във всеки от останалите изброени съдилища (право от улицата, с един паспорт в ръка, стига да има заседание). От него не може да се вземе документ, както от всички останали трибунали (с едно кликване на мишката или с едно обаждане по телефона, впрочем няма и публично обявен телефон).<br /><br />Официалното обяснение за цялата непрозрачност е, че това е съд, опериращ във военна зона, а това изисква извънредни мерки за сигурност. Ами кой караше създателите да създават съд във военна зона? Нали точно в това е и смисълът на днешните извънредни съдилища – да ги подслониш на завет, колкото може по-надалеч от бомбения ураган.<br /><br />И така е с повечето детайли от кратката история на иракския трибунал – новите нередности намират обяснения, които на свой ред са били нередни към времето, в което са възниквали. През 2003 година правозащитните организации водеха упорити битки за това трибуналът за Ирак да има чуждестранни магистрати и това правосъдие да се установи в чужбина. Един от доводите „против“ тогава беше следният – че на войната вече й се виждал краят. Е, имаше и друго обяснение – съд в чужбина почти задължително значи участие на ООН в целия процес, а тогава това участие на всяка цена трябваше да бъде избегнато.<br /><br />Според справка на агенция „Ройтерс” трибуналът за Ирак (с официално име Върховен иракски наказателен трибунал) досега е осъдил на смърт и е екзекутирал общо осем човека. По-вероятно е да не можете да изброите повече от двама – самия Саддам и „химическия“ Али. Мога да ви кажа имената и на останалите, но въпросът не е в това, а в друго. В това, че за обикновен сериен убиец в Тексас можем да научим всичко, чак до ДНК-то на единствения останал на местопрестъплението косъм, а дори имената не знаем на онези хора, заради които започна война, разцепила на две най-големите в света демокрации.<br /><br />И сега дойде присъдата на Тарик Азис, бившия външен министър на Саддам, третия, когото всички ще запомнят. Подозирам, че няма нито един журналист, който да борави с първична информация по този случай, но пък има други данни. „Вашингтон Поуст“ например напомни, че съдията по делото на Азис през тази година се е кандидатирал неуспешно за депутат. И не стига това, ами го е направил от името на онази партия, която Тарик Азиз бил потъпквал навремето, според делото. И не стига дори това, ами по време на предизборните си митинги казвал следното: „Който иска да види тираните унизени, да гласува за мен, съдията“. Би Би Си пък твърди още по-невероятно нещо: че много е вероятно Тарик Азис наистина да е извършил престъпленията, които му се приписват, но че от материалите на делото това не се виждало. Не е сигурно, че са видели тези материали, но е сигурно, че всички подозрения имат право да заемат мястото на фактите, когато фактите са заровени под някой уличен взрив.</p>
