2 милиона българи вече ползват Fаcebook. Пространство за сблъсък на идеологии, различни виждания, многообразие от различия, актуални теми – демокрация, нов световен ред, европейска действителност, национална идентичност, лидерство, поведение, политическо говорене, може би развлечение в многото виртуални игри, за някои бизнес и Е-търговия. Мястото, където много млади хора, устремени към своята бъдеща реализация, неистово желаят да променят общественото мнение в посока – уважение към човека, свободата, понякога родолюбие. Понятия, малко популярни на фона на превърналото се в оправдание и най голямо клише за обществото ни понятие "чалга". За годините тежък преход образувалият се огромен вакум, който днес донякъде запълва социалната мрежа, може би е плод на изчерпания политически модел в България. Или младата ни демокрация, която извоювахме всички ние, а май още не съумяваме да защитим, но искрено желаем, чрез най-популярната мрежа Facebook.
<p>Дали не съм погълнат от голямото течение?</p>
<p>Както природата на търпи вакуум, така и нашият живот – съвкупност от енергиите на индивиди, групи, общности, партии, личности, електорат, послания, приоритети, също.</p>
<p>Двигателят на демокрацията</p>
<p>Уморен от тежкото си ежедневие и бит, всеки нехае или просто го е налегнала апатия, живее в тежка летаргия – но с надежда за щастлив живот, търсейки виновните за личното му нещастие в дъното на чаша ракия, без да осъзнава, че сам той е двигател на същинската демокрация и е виновен пред децата си.</p>
<p>Политическият елит в търсене на изход от последствията на сменения курс на развитие на държавата и предизвикателствата на глобалното село се люшка от дясно в ляво през център и обратно в търсене на модели (десни, ляво-социални, либерални) за успех на прехода и желание за просперитет на нацията в процеса на евроатлантическата ни интеграция.</p>
<p>Че "стръвта трябва да е вкусна на рибата, а не на рибаря", е всеизвестен принцип, обезсмислящ понятие като популизъм. И вакуумът се запълва.</p>
<p>От една страна, вляво, и то крайно вляво – носталгия по "Татовото време" – за пред хората, а зад кулисите – бизнес с пазарни и непазарни правила и трупане на капитали.</p>
<p>От друга страна – бивши ДС агенти, търсещи в упражненията по антисемитизъм "българския Льо Пен", развяващи слогани като "Продават ни на чужденци", и фашизоиди, които неистово с нацистки патос дерат гърла по площадите – "България за българите", "Циганите на сапун", " Те продадоха България", "Възмездие за престъпниците", "Не на новините на турски език".</p>
<p>Вдясно – упражнение по запазване на парламентарни кресла с изтърканата песен "Не на Русия и интересите й тук", с ясна визия за реформи в образование и здравеопазване. Но защо ли вяло и с пълна подкрепа за сега управляващото мнозинство в негласна коалиция въпреки Европейската народна партия.</p>
<p>Е, "такъв ни е материалът"</p>
<p>Дали това не е напън на определени икономически кръгове, за които години слушаме да бъде дестабилизиран досегашният модел, представяйки на народа нещо "ново" или "истината за непосилния живот на пенсионерите, онкоболните, корупцията" – просто "позабравено старо", по същество безпереспективно и обречено на провал.</p>
<p>Популизмът е вътрешно присъщ и неизбежен продукт на демократичните политически системи. Демокрацията естествено и по необходимост ражда популизъм.</p>
<p>А може би Филип Шмитер е прав, изтъквайки една положителна черта на популизма: "Популизмите упражняват "решителност", която измества политическата неподвижност и разширява обхвата на политически възможните решения на колективните проблеми".</p>
<p>Търся и искам да видя светлина в тунела.</p>
<p>Уви, сега се строи. А построеното – в ремонт.</p>
<p>Само в Мрежата май има проблясъци, надявам се да не е светлината на идващия насреща влак.</p>
<p>Да възпитаме патриоти</p>
<p>Пожелавам си да съумеем да се запазим и възпитаме патриоти в смисъла на философията, заложена в разсъжденията на Лукач. Нека, познавайки себе си, обичаме ближните и различните – и зареждаме с повече положителна енергия, която да раздаваме в името на Родината и нашето европейско бъдеще.</p>
<p>При това като български граждани, запазили в годините своята идентичност в многообразието от различия и толерантност. Дори мисля, че това е най-голямото ни ноу-хау, което не само Европа, но и глобалният свят един ден ще изучава като успешен модел за единение и интеграция.</p>
<p>А за нас, гражданите на европейска България, е много важно да бъдем "Единни в многообразието". Не заради приоритетите на общността, в която сме пълноправни членове, а в името на Родината.</p>
<p>Защото имам усещането, че позволихме на тежкия преход да затъпи чувството ни за принадлежност и забързани в ежедневието или уморени от тежкото си битие, започваме да се губим в избора, който години наред правим сами, водени от желанието да сполучим и заживеем щастливо и свободни.</p>
<p><em>Текстът е публикуван в <span style="text-decoration: underline;"><a href="http://www.webcafe.bg/" title="http://www.webcafe.bg/">www.webcafe.bg</a></span></em></p>