- 10 Sep 2020
- 77
- 12
Тези дни сме свидетели на общо народно надигане. То взе формата на всенародна акция срещу електроразпределителните монополи. Фокусирането на хората върху така наречените ЕРП-та или ЕРД-та (електроразпределителни предприятия/дружества) е лесно обяснимо. Дошли са януарските сметки, те са големи и на всичкото отгоре, неплащането на тока води до много бързо спиране на електроенергията. Топлофикациите съдират несравнимо повече от гърбовете на хората, но не могат толкова бързо да ти „дръпнат шалтера“, образно казано.
<p><strong>УСПЕШНИ ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТИ</strong></p>
<p>От гледна точка на гражданска ангажираност, масово участие и зрелищност акциите срещу електроразпределителите са повече от успешни. Причините за това могат да се обобщят по следния начин: На първо място – става дума за много актуален, болезнен и валиден за всички проблем. Прагът на търпимост на хората очевидно беше прехвърлен и те излязоха на улицата при първия подаден сигнал за протест. На второ място – организацията на протестите е спонтанна и няма никакви формални лидери. Няма никакви физически или не дай боже, юридически лица начело. Бунтът срещу сметките за ток е силно подобрен вариант на първите акции срещу цените на горивата, състояли се, преди да се направи опит за формализация на протестите със създаването на „С.И.Л.А.“. Публиката е толкова изнервена от хора, които желаят да я употребяват, че реагира масово и без недоверие само на призиви за протест, организаторите на които са максимално анонимни.</p>
<p><img src="/uploads/editor/images9.jpg" alt="" /></p>
<p>На трето място – социалните мрежи и този път осигуриха необходимата логистика на протестите и „максималната относителна анонимност“, за която стана дума непосредствено по-горе. Информационните технологии си изиграха ролята по най-добър начин. На четвърто място – политическите партии на първо време не бяха сред призоваващите да се протестира. Появата на партийно знаме на масов граждански протест в последно време не е проява на „добър тон“. Протестът или трябва да си е заявен от начало до край като партиен (по този начин НФСБ, ГОРД и „Свободен народ“ успяха да огранизират доста силни масови прояви), или да бъде напълно изчистен от партийно присъствие. Хибридите не вървят в днешна България. Протестите срещу сметките за ток са един от най-добрите примери за успешен протест, изчистен от партийно участие. В Пловдив беше направен опит от групата „Че Гевара“ да „яхне“ протеста, но това не се посрещна добре, особено в коментарите в интернет. Останалите политически партии със силни протестни групи за натиск благоразумно се въздържаха да си пъхат носа, където не им е мястото.</p>
<p><img src="/uploads/editor/images_4.jpg" alt="" /></p>
<p> </p>
<p><strong>УМЪТ НА НАРОДА НЕ Е ЗА ПОДЦЕНЯВАНЕ</strong></p>
<p>Една от най-добрите новини, които отразяват ако не „народната мъдрост“, то поне много здравия инстинкт на хората откъде се „вмирисва“ рибата, бяха РАЗЛИЧНИТЕ адреси на протестите в София и във Варна. Ако във Варна хората бяха пред офисите на монополиста за Североизточна България – печално известната компания ЕНЕРГО-ПРО, то в София протестът беше пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Причината не е в това, че във Варна няма филиал на Делян-Добревото министерство. Просто във Варна хората отидоха да излеят гнева си от едно безкрайно лошо обслужване за целия период след приватизацията на ЕРП-тата. Е.ОN постави рекорд по брой на изгорени електродомакински уреди във Варна и околността и се изтегли от България съвсем навреме, преди на гражданите да им писне. ЕНЕРГО-ПРО успяха дори да оставят цял Добрич без ВОДА за едно денонощие и поеха по „достоен начин“ щафетата от безобразното операторство на Е.ОN. Естествено беше хората да си излеят яда на главите на мениджмънта на ЕНЕРГО-ПРО и това беше направено с такава страст, че се наложи да се вика жандармерия за спасяване на положението. В София хората протестираха срещу изначално порочната политика на държавата по отношение на монополите и отидоха да замерят със снежни топки лично министър Делян Добрев. Офисите на електроразпределителя за Западна България, в това число за бунтовните Благоевград и София, се намира буквално на няколко крачки от МИЕТ. Хората обаче отидоха на правилния адрес, защото нямат специфичните проблеми на варненци и на добричлии и добре знаят или усещат, че проблемът с монополите е сто процента резултат от ДЪРЖАВНАТА политика. Така че протестите срещу сметките за ток опровергаха всички, които поставят всички хора под един общ знаменател и заявяват, че „народът е прост, ама много прост“. Не, народът НЕ е прост или поне една значителна част от хората „не ядат доматите с колците“.</p>
<p><strong>ОРАЛА МУХАТА НА ВОЛА НА РОГАТА ИЛИ...</strong></p>
<p>Дотук добре, но след първоначалната вълна на отприщване на хорската енергия сърце юнашко не изтрая и политиците изскочиха на сцената, пълни с желание „да закачат и те по нещо“ от революционната ситуация. Естествена реакция, но крайно лошо отиграна. Лидер в сферата на политическата простотия естествено е всеобщият любимец Яне Янев. Усетил, че във въздуха се носи миризма то ли на озон, то ли на барут, лидерът на РЗС реши да блесне пред обществеността, привиквайки едно от трите електроразпределителни дружества, а именно ЧЕЗ, пред „комисията за корупция по високите етажи“ в парламента. По някакъв чуден начин г-н Янев пропусна да повика останалите две дружества. Не знам за каква точно корупция става дума, но нормалното поведение би изисквало да се насрочат срещи и на трите ЕРД-та, най-малкото поради изключително идентичния им предмет на дейност. Демаршът на Яне Янев, за съжаление, сам по себе си създава съмнение за нещо средно между политически натиск, търговия с влияние и опит за партийно облагодетелствуване. Съвсем не само аз, но и други наблюдатели бяха силно заинтригувани от избирателния подход на „юнака от приказките“. Ами да му дадем жокер – само за ЕНЕРГО-ПРО само ПП „Свободен народ“ е сезирала „само“ три институции „само“ заради случая със скандалното спиране на тока на ВиК-Добрич и последвалото 24 часово безводие в града. Институциите, които бяха сезирани, са ДКЕВР, Комисията за защита на конкуренцията и Икономическата комисия в Народното събрание. От трите институции реагира по някакъв начин само Икономическата комисия в лицето на председателя й – Мартин Димитров, но това мина и замина. Защо г-н Янев не вземе да запита ЕНЕРГО-ПРО, а още по-добре – и двете споменати комисии, как е възможно такъв мегаскандал като добричкото безводие да бъде „потопен“ толкова беззвучно. В политиката авторско право няма, така че охотно отстъпвам тази тема на г-н Яне Янев, за да се поупражнява върху нея. До този момент обаче той се е фиксирал само върху един от операторите, а това за съжаление създава точно съмнения за корупция. Причината за тези съмнения и „обосновани предположения“ е във факта, че операторът за Западна България – ЧЕЗ, волно или неволно си спечели името на „най-дашната“ организация в случай на политически натиск. Когато преди време Бойко Борисов се присети, че държавата е миноритарен акционер в трите ЕРД-та (държавата вече няма собственост в ЕРД-тата, но тогава държеше по една трета от всяко) и може да си поиска дивидента, стана нещо наистина интересно. От ЧЕЗ коректно платиха на българската държава дивидент от 40 милиона лева. От E.ON и от EVN, меко казано, се подиграха с министър-председателя и му отпуснаха по... един милион лева за „Бог да прости“. Съотношението 40 към 1 не може да не е впечатлило г-н Янев, още повече че ЧЕЗ е чешко държавно дружество и при особения начин на мислене на шефа на РЗС „държавно“ е синоним на лесна плячка. Цял поменик от бивши съратници на Яне Янев в момента се заливат от смях и залагат какво точно ще се опита да „измуфти“ от ЧЕЗ идеологът на аграрния консерватизъм.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Unknown4.jpg" alt="" /></p>
<p>Държа изрично да подчертая, че НЕ разполагам с флашка, на която да има запис как Яне Янев рекетира някого от ЧЕЗ. Въпросът е там, че избирателният му подход автоматично създава съмнения за политически натиск и корупционен подход. Не го съветвам да се откаже от срещата с ЧЕЗ. Просто да вземе да покани и останалите, най-паче ЕНЕРГО-ПРО. Така може наистина някой в Северозападна България да забележи партията му, пък нали и г-н Марешки е варненски кадър... Непростимо опущение е направил г-н Янев, но това е напълно разбираемо за човек, съкращението на името на чиято партия вече се разшифрова като „Резко Заборавих Сичку“... За да не бъда заподозрян, че появата на Яне Янев ме довежда до някакво „обсесивно“ състояние и че съм се „фиксирал“ върху аграрния консерватизъм в България, трябва да отдам дължимото и на други политици, които се опитват да „яхнат вълната“. От една страна, нормалното положение е при подобни събития политиците ясно да заявят мнението си. От друга страна – добре е да не се прекалява с подправките в манджата, за да не стане тя невъзможна за ядене ...</p>
<p><strong>НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ?</strong></p>
<p>Още непрестанала градушката от снежни топки по министър Делян Добре,в и друг народен трибун – г-н Волен Сидеров призова към национализация на електроразпределителните дружества. Подобни сигнали дойдоха и от редовете на социалистите. Далече съм от мисълта да се отнасям несериозно към подобна идея. Ще се опитам без всякаква ирония да проследя как се стигна до сегашното положение със собствеността на въпросните естествени монополисти. По време на управлението на НДСВ бяха извършени няколко „знакови“ приватизации, сред които сделката с БТК и преструктурирането на външния дълг греят с неотразима светлина. И в двата случая публиката видя буквални подаръци, а не продажби. Днес всички сърбаме попарата, надробена от Николай Василев и от Милен Велчев. Случаят с ЕРД-тата обаче е доста по-особен. Има достатъчно основания да смятаме, че грижите за поддръжката на електроразпределителните мрежи са били силно ограничени, за да не кажа занемарени, дори още от преди 10 ноември 1989 г. За мен това е доказан факт, който се е оказал определящ за поведението на държавата по отношение на ЕРД-тата в началото на ХХI век. Правителството на НДСВ беше изправено пред следната реалност. От една страна, публиката вече вие от негодувание, че БТК е подарена. От друга страна, електроразпределителните мрежи изскват</p>
<p><strong>ГОЛЕМИ и НЕЗАБАВНИ инвестиции.</strong></p>
<p>На жълтите властници не им е по сърце нито да бъдат намразвани допълнително заради сривове в електроснабдяването, нито пък да генерират нови приватизационни сканадали. И тогава те излизат от положението с „елегантен“ ход. По две трети от трите електроразпределителни дружества са продадени на инвеститори с име в бизнеса – на EVN, E.ON и на ЧЕЗ, при това за доста прилични суми. Парите от продажбата на трите ЕРД-та и до днес са в основата на така наречения „Сребърен фонд“. „Сребърният фонд“ представлява своеобразен неприкосновен запас, финансов резерв, който би трябвало да подкрепи пенсионната система след около 20-30 години в случай на продължаващи демографски неблагополучия. Създаването на подобни „резерви срещу демографската криза“ е изцяло европейска практика, при това несъмнено добра практика. И така Николай Василев придоби възможността да се изправи пред обществеността и да заяви, че приватизацията на електроразпределителните мрежи е проведена успешно и на много добра цена, като парите остават изцяло за бъдещите пенсионери в страната.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Unknown11.jpg" alt="" /></p>
<p>Тъй като става дума за бъдещите пенсионери, посланието на НДСВ беше ясно адресирано към активното население, на чиято подкрепа на изборите през 2005 г. „жълтите“ разчитаха страшно много. Така всичко беше подредено много „чисто“ - да, продадохме едни монополи, но взехме доста пари и не ги похарчихме, а ги заделихме за черни дни. За черните дни на бъдещите пенсионери... Е, може и да сме взели по някоя комисиона, ама може ли да има сравнение между тази перфектна сделка и сделката за БТК примерно... Никакво сходство няма, ние се поправихме и сме готови да ви управляваме още. Както и стана с тройната коалиция, където НДСВ играеше много сериозна роля. Днес, когато се повдига въпросът за национализацията на ЕРД-тата, не трябва да се забравя, че няма как да се осъществи национализация в стил 1947 г. Няма как да дойдат трима милиционери и да кажат: „Предайте ключовете от касата и си вървете в къщи“. Национализацията би могла да означава единствено обратно изкупуване на трите дружества, като досегашните им собственици няма да пропуснат да си поискат всички направени инвестиции от момента на приватизацията до ден днешен. По най-официални данни, потвърдени божем от ДКЕВР, само ЧЕЗ са инвестирали в България (заедно с това, което са изкупили и от миноритарния 33 процентов дял на държавата) до момента 1 милиард и 700 милиона лева.</p>
<p>Сумата расте постоянно поради спешните интервенции за ремонт, поддръжка и изграждане на нова критична инфраструктура. По официални данни, декларирани от Петър Баран (главен оперативен директор на ЧЕЗ България ЕАД) пред агенция „Фокус“, от стъпването на компанията в България до края на 2011 г. само в електроразпределителната мрежа на София са вложени 228 176 000 лева. Електрическата мрежа на столицата се нуждае от още 130 милиона лева, за да придобие „човешки вид“, което ни подсеща какво НЕ е било вложено в нея през предишните тридесет години, примерно. А инвестициите в критичната инфраструктура са винаги спешни и от тях зависи нормалният живот на десетки хиляди граждани. Само подмяната на масленонапълнения кабел „Левски“ между подстанцията „Георги Димитров“ и ТЕЦ „София“ гарантира нормалното електроснабдяване на 170 000 потребители в центъра на столицата. Струва „само“ 5 милиона и 700 хиляди лева. И така нататък... С други думи, дори само от малка част от данните, които имаме за ЧЕЗ (останалите две ЕРД-та никак не обичат да споделят информация с обществеността), можем да си представим какво би струвала национализацията на трите електроразпределителни дружества. Рискуваме да попаднем в положението на онзи българин, който и сол ял, и бой ял, и друго ял, а накрая взел, че си платил. На времето имаше силна опозиция срещу приватизацията на ЕРД-тата. Аз самият съм се подписал подписката на синдикатите срещу тази приватизация. Да бяхме мислили тогава...</p>
<p><img src="/uploads/editor/Unknown3.jpg" alt="" /></p>
<p> </p>
<p><strong>СИТУАЦИЯТА КАТО ЗАПЛАХА ЗА ИКОНОМИКАТА И КАПАН ЗА ОПОЗИЦИЯТА</strong></p>
<p>В момента евентуалната национализация на ЕРД-тата вероятно е технически осъществима, но можем само да гадаем за правните последствия от нея. Що се отнася до икономическите последствия – ясно е, че ще трябва КАТО НАЧАЛО да похарчим сума с размера на „Сребърния фонд“, където стоят парите от продажбите и на мажоритарния, и на миноритарния дял на трите монопола. Ще трябва да платим сигурно и още, съдейки по изложеното по-горе, но като начало ще ликвидираме пенсионния резерв срещу „демографски евентуалности“. Отделен въпрос е как ще се отрази на финансовия рейтинг на страната изваждането на такава колосална сума от фискалния резерв. Можем да се досещаме как ще се оцени това от рейтингови агенции като „Фич“ и подобните им и как ще подейства това на инвеститорите и на бизнессредата. И без това инвестициите са намалели драстично. И без това безработицата е тръгнала към Полярната звезда... Не разбирам желанието на парламентарната опозиция да дава в ръцете на управляващите поводи за дискусия, които да прикрият сегашната въпиюща некомпетентност и кошмарни икономически резултати. Хайде, за Волен Сидеров е разбираемо да бъде пръв в заявяването на подобни идеи, но закъде са се забързали социалистите? Да не би да искат да дадат на Бойко Борисов универсално плашило, с което „да завръща“ избирателите в своята „кошара“ !?</p>
<p><strong>АДРЕСЪТ НА ПРОТЕСТА Е ВЕРЕН</strong></p>
<p>Въпросът с поведението на електроразпределителните монополи (и на ТРИТЕ регионални монопола) иска много сериозно отношение – и обществено, и държавническо. Ставащото на пазара на тази монополна услуга трябва да бъде внимателно обследвано, по възможност не за нуждите на господата Янев и Сидеров, а в обществен интерес. И никога не бива да се забравя, че монополите също плачат – всичко, което те правят, се разрешава от ДЪРЖАВАТА чрез органа й ДКЕВР – Държавна комисия по енергийно и водно регулиране. На министър-председателя сигурно в момента му се иска да си изяде шапката от яд, че НЕ изчака няколко дни с уволнението на Ангел Семерджиев от шефското място в ДКЕВР. Ако се беше забавил само няколко дни, сега щяхме да сме свидетели на възможно най-зрелищното изритване от работа за сезона, но не би. Така че когато протестираме като граждани, да не забравяме, че най-луд е този, който дава зелника. Така че адресът на протеста – на ъгъла на „Славянска“ и „Раковска“, е абсолютно точен.</p>
