Милитаризмът – дух и материя (2)

Автор: Георги Георгиев
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
207
4

Докато цивилните спорят гръмогласно за или против войната, военните в тишината на кабинетите си се занимават с нейното планиране. За най-удачен продукт на техните усилия се смята разработката на началника на пруския генерален щаб – генерал Алфред фон Шлифен. Съвсем заслужено този план, макар и неофициално, е наречен на името на своя създател – планът „Шлифен”. Доразвиван в продължение на повече от едно десетилетие, той представлява изключително дръзновен (и същевременно рискован) подход за това как уравнението за водене на война на два фронта може да бъде сведено до война само на един фронт. Ако се продължи с терминологията на математиката, решението може да се обясни със задаването на точно лимитирано време за провеждане на операциите на Запад. От неизвестна величина то е превърнато в константа. Франция трябва да бъде разгромена за 40 дни и всеки по-дълъг срок ще означава, че доктрината за спечелване на войната е претърпяла крах. Без да има еквивалентен заместител. Това е преобръщане на дотогава познатия метод на военно планиране: Шлифен не задава на операцията си времеви отрязък, а на времевото измерение посвещава своята операция.

Откъде са взети споменатите 40 дни и защо те се явяват така решаващи в немския план. Причината се корени във факта, че Германия не разполага с въоръжен потенциал, с който едновременно да победи и Русия на изток, и Франция на запад. Затова Шлифен решава да акцентира максимално на силните си страни, а те са две. Първата е, че страната му разполага с минимално превъзходство по отношение на личния състав в сравнение с френската армия, и втората – възможността да бъде значително изпреварена Русия по отношение на мобилизационното разгръщане. С около 40 дни. Планът Шлифен е просто умел синтез (поне на теория) на тези две предимства. Той предвижда не просто да бъде постигната победа на запад, а това да се случи именно в онзи отрязък от време, през който Руската империя поради мащаба на териториите си и слабите си транспортни комуникации няма да бъде в състояние да провежда реални бойни действия. Така войната срещу френско-руската коалиция се свежда до воденето не на две паралелни, а на две последователни войни – първо срещу Франция, а след това срещу Русия. Но това означава поемането на един гигантски риск, който може да бъде оправдан само при безусловна увереност в постигането на целта. Шлифен поема риска, който по същество предполага руско-германската граница да остане практически беззащитна. Нещо повече, Шлифен смята да постъпи така и с френско-германската граница. Земите на Елзас и Лотарингия той не само не ги разглежда като плацдарм за настъпление, но таи и скрита надежда, че французите ще навлязат дълбоко в тези територии. С което само ще облекчат реализацията на задачата му. А тя се заключава в провеждането на една гигантска операция за обкръжаване на практически цялата френска армия. Но срещу силно укрепената във фортификационно отношение френска граница това изглежда невъзможно в рамките на определените 40 дни. Остава да се търси елементът на фланговата изненада. Което означава използване на територията на Белгия и (или) Швейцария. Релефът на алпийската конфедерация е сметнат за непригоден за провеждането на мащабни настъпателни действия и преминаването през белгийската територия придобива императивно измерение. То трябва да се случи, независимо какво ще решат властите в Брюксел – да капитулират или да се съпротивяват. Цялостната реализация на плана се свежда до изпълнението на следните стъпки:  – максимално бързо провеждане на самата мобилизация;  – разгръщане на основните сили по линията Мец – Кьолн, т.е. по границата с Белгия и Холандия; техният състав трябва да бъде 35,5 корпуса и на тях се възлагат активните функции по осъществяването на операцията.  – на юг от Мец се разполага една слаба армия (около 4,5 корпуса), чиято задача е да ангажира срещу себе си максимално голяма противникова групировка и отстъпвайки с бой, да &bdquo;завлича” фронта, колкото се може пò на изток; Шлифен разглежда сблъсък по френско-германската граница като действие, което трябва да отвлече вниманието на френското командване от онзи театър, на който в действителност ще реши изходът на цялата кампания;  – след средоточаването на частите трябва да последва незабавно преминаване през териториите на Южна Холандия, Белгия и Люксембург, като маршрутът на съединенията трябва да напомня едно ротационно завъртване с център Диденховен; изисква се разположените най на север части да опишат най-дългото дъгообразно движение, като се превърнат в западен фланг на цялата германска армия; те ще формират най-силната офанзивна групировка, така че немското командване да разполага винаги с превъзходство на десния си фланг.  – това ще доведе до реализирането не просто на флангови пробив, а на &bdquo;флангова преса”, срещу която в условията на течащи бойни действия французите трудно биха намерили бързо и ефикасно противодействие; те най-вероятно ще се опитват да започнат процес на препозициониране на своите армии, което дори и да не предизвика организационното им разстройство, ще създаде непреодолими трудности в изграждането на една напълно нова и устойчива отбранителна линия; при това вероятно те ще хвърлят силите си към най-близките кризисни точки, така че, колкото се върви пò на запад, толкова тяхната съпротива ще отслабва;  – след като германските войски излязат на линията Албервил – Люксембург (на 30 ден от началото на операцията), те трябва да започнат настъпление на юг, като водещ трябва да продължи да бъде десният фланг; той трябва да излезе на запад от Париж и едва тогава да се насочи на югоизток, така че да нахлуе в тила на евентуална френска отбрана по поречието на Марна или дори на Сена; – изтласкване на френските войски в посока на швейцарската граница, където те биват окончателно разгромени; – стартиране на процес на масирано прехвърляне на съединения към Източния фронт.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44240_1BKE6JAbQouE9dXHh78DQ9HNwH3Ja6.jpg" style="height:413px; width:520px" />   Направленията на планираните настъпления на Германия и Франция Шлифен залага всичко на силата на първоначалния удар и на оперативната изненада, вследствие на което не предвижда изграждането на фронтови резерв. В самата логика на планираната операция е изключена появата на евентуална криза, която би отсрочила постигането на поставените цели. Определени части на ландвера са натоварени да изпълняват окупационни функции или да блокират Париж и други укрепени белгийски и френски селища, но те са строго лимитирани като количество и не се предвижда нито вариант, при който те взаимодействат с полевите сили, нито пък да получават подкрепа от тях. И досега остава дискусионен въпросът осъществим ли е бил планът Шлифен. Дали в началото на XX век е било възможно да се извърши подобна операция за мащабно обкръжаване на противника. Армиите от тази епоха едва са започнали да се запознават с елементите на механизацията и продължават да разчитат основно на конската тяга и на пешеходните умения на личния си състав. Чисто физически, германският десен фланг едва ли е бил готов да извърви очертания му &bdquo;полукръг”, при положение че все някъде ще му се е наложило да воюва. На практика по време на самата война, въпреки че армията на Клук е значително редуцирала дължината на своя маршрут, тя започва Битката при Марна със силно намалена боеспособност вследствие на изтощаването на войниците и изоставането на тила. И вторият спор е доколко силите, определени да настъпват на запад от Париж, са били способни да извършат планираното обкръжение от гледна точка на личния си състав. Практически само на една армия е възложена задачата да блокира от юг цялата френска войска.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44240_J1leuHpIP2QRtXX6OmQhTZbEwd6Xlf.jpg" style="height:500px; width:333px" /> Наследникът на Шлифен – генерал Молтке   През 1906 г. Шлифен е заменен на поста от генерал Хелмут фон Молтке. Новият началник на Генералния щаб решава, че е възможно да оптимизира плана на своя предшественик, като намали заложените в него рискове. Без да осъзнава, че с това той може би намалява и шансовете за спечелване на войната. Поне в това го обвиняват съвременниците му и мнозинството от историците. Основно поради две негови решения, които са предрешили поражението на Германия. Първо, запазвайки като цяло замисъла на Шлифен за извършване на едностранно обкръжение на френската армия, от театъра на бъдещите бойни действия е изключена територията на Южна Холандия. Пробивът трябва да бъде осъществен през Белгия и Люксембург. С което е скъсен радиусът на планирания &bdquo;замах” на офанзивата и германското настъпление се лишава от възможността да достигне до района на Ла Манша. Второ, намален е и съставът на офанзивната групировка. От нея са иззети съединения и са пренасочени към второстепенни участъци на бойните действия. В Елзас и Лотарингия са съсредоточени още шест пехотни дивизии, а други шест пехотни и две резервни дивизии са заделени за действия срещу Русия. Така, ако по плана &bdquo;Шлифен” съотношението на силите, разположени на север от Мец (на които е възложено активно участие в осъществяване на операцията), и тези на юг от Мец (които играят едва ли не ролята на примамка) е било приблизително 8:1 (35,5:4,5 корпуса), то след намесата на Молтке то става 3,25:1 (26:8 корпуса). В допълнение, не е направен дори и опит това отслабване на ударната мощ на дясното крило на германската армия да бъде компенсирано по някакъв начин, било посредством по-голяма централизация на военнополевото управление, било чрез повишаване на мобилносттта на армиите, или пък чрез търсене на някаква оперативна изненада. И въпреки това в началото на септември 1914 година германците са крачка от победата. Въпросът защо не я постигат, ще си остане докрай дискусионен: дали защото не са следвали пунктуално тезисите на Шлифен, или обратно, Молтке е коригирал един напълно авантюристичен план и само липсата на достатъчно воля да наложи своите виждания върху подчинените си го лишава от възможността да разгроми силите на Антантата на Западния фронт. Дори и без да ги обкръжава напълно, само в рамките на разгорялата се маневрена борба, където успехът за дълъг период от време съпътства действията на германските генерали. Които обаче не съумяват да превърнат серията си от успехи в поне един решителен разгром на противника си.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44240_r9PYAZyPpkL81YEd73RAy8WOsd860P.jpg" style="height:544px; width:852px" />Кайзер Вилхелм II и военният елит на Германия   На фона на германското военно планиране това на останалите участници в конфликта е повече от тривиално. При тях не се наблюдава нито оперативна категоричност, която да посочва ясно къде и как трябва да бъде извоювана победата, нито достатъчна прецизност в планирането, която да предписва на всяко съединение (от най-голямото до най-малкото) конкретни задачи за всеки един ден от момента на откриване на бойните действия. Те изграждат своята стратегия, като се опитват да предугадят намеренията на противника, а не като му наложат своята воля. Австро-унгарският план е показателен в това отношение. Залагайки на един интегрален подход за водене на война, в крайна сметка той постига единствено разпиляване на силите. Политическата фикс идея – разгромът на Сърбия, е пренесена и върху изработването на военните планове. Във всичките си хипотези те съдържат в себе си елемента на воденето на бойни действия на Балканите. Дори и в условията на тежък военен сблъсък с Русия, когато в началната фаза Австро-Унгария практически сама трябва да се справя с един числено превъзхождащ я противник на Източния фронт, тя заделя сили за война срещу Сърбия. Както Молтке смята за нежелателно навлизането на французите в католическите земи на Райха, така и Хьотцендорф се опасява от ефекта на една сръбска инвазия в Босна и Хърватско.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44240_XfnKAnKYXYUYgyDpsVZwkGBijChcfT.jpg" style="height:598px; width:430px" /> Генерал Франц Конрад фон Хьотцендорф – началник на австро-унгарския генерален щаб   От тази гледна точка войната срещу Сърбия е донякъде ключова за австро-унгарското командване. Войната с Русия е разглеждана като нейно следствие. Което може, поне според виенската върхушка, да бъде избегнато. Липсата на яснота докъде може да стигне руската подкрепа за Белград, кара Хьотцендорф да подсигурява действията на армията си в зависимост от това дали бъдещата война със Сърбия ще запази своя изолиран характер, или ще доведе до сблъсък с руснаците. Тази нерешима дилема го лишава от възможността да съсредоточи силите си само на едно направление. Принуден е да ги раздроби на три части, всяка от които има специфично предназначение: – минималната балканска група се състои от 8 пехотни дивизии и на нея е възложена задачата поне да не допусне нахлуване на сърбите в пределите на двуединната монархия, а при добро стечение на обстоятелствата – и да ги разгроми;  – ешелон &bdquo;А” включва 28 пехотни дивизии и 10 кавалерийски дивизии; съсредоточава се в Галиция за действия срещу Русия; предвижда се на 18 ден от обявяването на мобилизацията той да е готов да премине в настъпление срещу руска Полша, между реките Висла и Буг; – ешелон &bdquo;Б” – 12 пехотни и 1 кавалерийска дивизия; използването му е поставено в зависимост от обхвата на бъдещата война; ако тя се води само срещу Сърбия, ешелон &bdquo;Б” трябва да се включи в бойните действия срещу нея, а при война и с Русия – да подкрепи южния фланг на ешелон &bdquo;А”; на практика той прекалено рано е изтеглен от сръбския фронт и прекалено късно пристига на руския, за да бъде постигнат успех на поне един от двата фронта. Не само раздробяването на военните ресурси, но и нереализираните германски обещания предопределят провала на австро-унгарските стратегически задачи. Молтке е поел ангажимент пред Хьотцендорф, че източнопруската му групировка също ще премине в незабавна атака в посока на Седлец. В действителност тя първоначално заема отбранително поведение, а след победата си при Таненберг предпочита да изтласка руските войски на запад и север, вместо да подпомогне съюзника си на юг. Така, именно когато офанзивата на Австро-Унгария срещу руските войски достига своята кулминация, тя е лишена от съюзническа подкрепа, което предрешава цялостния й провал.

4 Коментара

Коментари

трябва да се спомене че Молтке НЕ ръководи своя план....уволнен е дни преди началото

16 Ное 2014 22:34ч.

ако не греша?

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ

16 Ное 2014 23:14ч.

Християните премахват частната собственост. Те правят християнската община. Рицарите защитават християнската община. После рицарите от защитници стават рекетьори и управници, но още няма частна собственост. Рицарите се подчиняват на централни власти на цар и на папата, но така властта им почва да се предава по кръвна линия. Така почва период на аристокрацията, и синята кръв, благородничеството - фашизма, ДЯСНОТО. Още няма частна собственост, но има институционална собственост - църковна, царска и на управителя аристократ. Тези които не са от християнската общност, имат право на собственост и срещу това плащат данъци. Протестантите когато се откъсват от папата, се откъсват и от това земята да е собственост на църквата и тоест Господ да е назначил управител - папата над нея. Така Божията земя може да се продава или отстъпва на всеки, управител е този който я обработва успешно. Така земята почва да се огражда, след което много селяни губят отпуснатите им парцели, и те стават само работна ръка, която създава началото на работническата класа. Франция и други католически страни, почват да имитират промените в протестантските държави, 100 години преди Френската революция. Богатата олигархия си е купила правото да не плаща данъци. В исторически план идеята за въвеждането на плосък данък се е смятало за голямо подобрение в сравнение със ситуацията, в която аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци. Това, например, е една от причините за Френската революция. През 19 век плоският данък за всички доходи е въведен в повечето европейски страни. ............................. \\\"Фермата на животните\\\" от Джордж Оруел, не е писана само за комунизма, а същото е и с християнската държава, ЧОВЕШКАТА ДЪРЖАВА. Ако нямаше християнски държави, нямаше да има и Аристокрация - фашизъм. Османската държава, държавата на шериата, има частна собственост и данъци за друговерците, така тези държави стават богати от експлоатация на трудът на друговерци и роби. Капитализма и частната собственост почва да имитира не християнските държави, и капитализма е закърмен с робството. Социалистическите държави повториха опита на християнските държави, и се сблъскаха с егоизма и дясната философия оправдаваща егоизма - наречена аристокрация - фашизъм. Дясното е криптофашизъм. Равенството даде шанс на едни егоисти да станат аристокрация - живков-елит - олигархия-капитализъм -плутокрация-фашизъм.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ

16 Ное 2014 23:15ч.

Капитализма е зло, много зло. Но с въвеждането на монетаризма на Фридман, се смята че това зло е поправено. Тоест, те смятат да дават принадената стойност на работниците, да я връщат на пазара, като кредит. Ако схващате, какво казвам, вече няма да се чудите за историята в политиката и икономиката. Преди монетаризма на Фридман е имало нужда от злато, за да няма инфлация, но и за ликвидността на банковата система. Тая нужда от ликвидност в банковата система е направила всички войни и революции. И кризи. Та така, а сега накъде, с тези дългове, и понижено потребление след кредитният бум? Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на проблема с гниенето на капитализма – поне докато дълговете станат космически. Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реЙтинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото. Джордж Буш, облекчава данъците като типичен десен, и бюджетът на САЩ е празен през август, след атентатите ФЕД – банковият резерв на САЩ който печати ликвидност за банките и срещу облигации на правителството обявява че ще изпълни всички искания и прави лихва 1%. Доказано е, че самолетът на кадрите е видео ефект, и никой не го е видял. Когато си отива Буш, отново затяга коланите и прави десни данъци, и това е причинило ниска ликвидност, в банките, и те увеличават лихвите, така кредитният бум е сломен, и растежът е спрян. Кенеди е убит заради това, че въвежда сребро, за да спаси светът и доларът, заради дефицита на злато. Златото не е достигало, ето защо е въвел сребро. Само това е истината. Създаването на ФЕД, става заради недостиг на злато. Банкова ликвидност и липса на ликвидност, е когато една торба със злато я внасяш в банката, банката я дава като кредит, примерно за къща, този който взима парите за къщата, той дава отново същата торба на банката, и вече има двама клиенти за тези депозирани пари, но може и да са сто, или поне 5 клиента, както е ликвидността в България – 20%, и при криза и недоверие в Банковата система те ще си искат златото.. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА, СТАВАТ ВОЙНИТЕ И РЕВОЛЮЦИИТЕ, СМЪРТТА НА ЦАРСКОТО РУСКО СЕМЕЙСТВО Е ДОБРА ЗА ФЕД. А СЛЕД ТОВА НАПЪЛНО ПРЕМАХВАТ ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ – КАТО ТО НЕ Е СТИГАЛО ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И БРЕТЪНУУДС ДОГОВОРА Е БИЛ ДОГОВОР НА ФЕД КЪМ ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ ДОГОВОРА, А ИТЕЗИ С ВАЛУТЕН БОРД КЪМ ДОЛАРА. ПЕЧАТАНЕТО НА ДОЛАРИ УЛЕСНЯВА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ; Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стокови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит. Кредитните и дебитните карти, помагат на банките за повече кредити при запазване на ликвидността.. Няма нищо случайно. Кредитните карти ще са история, казва банкер. Разбира се. Ще е с чип до челният лоб - за бедняците, и чип на ръката - за елитните граждани. Така ще може да се купува и продава, единствено. И без това ликвидността на банките е все недостигаща, и е неизбежно замяната банкнотите изобщо. Всеки ще взима кредит по всяко време, ако не го върнеш - няма да можеш да продаваш и купуваш. Всички развити цивилизации във Вселената са минали през тази крайна фаза на капитализма. Емисионната банка и гъвкавостта на управлението (Историческо изследване върху монетарната политика на БНБ и паричното обръщение в периода 1912–1928) представено от Гергана Танева, за програмата гост-изследователи в БНБ Докторантка по икономическа история в Университета « Michel de Montaigne, Bordeaux III », Франция Кризата се задълбочава и, макар и тривиално, световното преразпределение на злато се променя. България започва войната с приблизително 55 млн. зл. франка, като през 1918 г. те са вече 64 млн. франка, поради закупуване на златни монети от страна на БНБ .114 Златните резерви на българската Емисионна банка са най-малки през 1920 година - те намаляват с 27 млн. златни франка, (което представлява половината от златните запаси на БНБ), поради изплащането на огромните количества американско брашно по нареждане на СГОП. Народната банка не успява да си набави нужното количество долари и залогът е българското злато. Стоянов пише получи (се) телеграма от София със съобщение, че няма възможност да платим американското брашно в чужди девизи, и американците ще вземат златото, като ни казват, че след това, ако искаме, можем пак да си купим злато от Америка. Покойният Тодоров веднага отговори телеграфически да се направи всичко възможно да се откупи златото с чужди девизи. Обаче от София отговорът беше, че телеграмата е късно получена и че американските параходи са вече отпътували заедно с българското злато за Америка.115 Така, в резултат на военновременната оскъдица и недостиг на храна, правителството взима решение, което,от една страна, увеличава зърнения запас на страната, но, от друга, става една от причините за голямото обезценяване на лева. След този износ на златни запаси, наличността на БНБ намалява от 64 млн лева до 37 млн. България е натоварена по чл. 121 от Ньойския договор с репарационен дълг от 2 250 млрд. златни франка, за 37 г. с 5% лихва. Началото на плащане е определено за 01 януари 1920 г. България се превръща в център на две основни влияния - френски и английски, - предопределили и основните икономически процеси в страната. Защото основната цел е финансова свобода, но не и с цената на всичко. Така в националната ни стопанска история започва един период, който за обедняла и изтощена България, е период на финансова война. Решаващата дума в нея принадлежи на Междусъюзническата комисия. При над 2 милиарда златни франка, резерва е бил 37 милиона. до 1957 година българия изплаща тези суми към тях се прибавени и 300 млн. от втората световна. Светът се чертае от парите. КАПИТАЛ-ИЗЪМ! Руската империя се сгромолясва под диктовката на полуфалиралите американски и английски банки, жадни за ликвидност - тоест ЗЛАТО. Това е причината и за първата световна война, и за втората световна война, пък и за падането на източният блок. Ликвидност, златна, после книжна.. Пак липса на парична ликвидност, прави 11 септември и войните след това, както и световният кредитен бум. В сегашната фаза капитализма разчита на потребление от кредити, иначе капиталът и стоката му ще изгние. СЪС СИГУРНОСТ, ЗЛАТОТО ОТ ЗЪБИТЕ НА ЕВРЕИТЕ, Е ОТИШЛО ЗА ЛИКВИДНОСТ НА АМЕРИКАНСКИЯТ ФЕДЕРАЛЕН РЕЗЕРВ.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Спиноза

17 Ное 2014 4:52ч.

Да, така е, там отиде и златото на вековната Руска империя, на най-богатия човек по това време - цар Николай II Александрович Романов, първта работа на болшевиките бе да експроприират всичкото злато, и ешелоните с несметните богатства потеглиха на запад, от там с кораби до САЩ. От време на време, се появи я някое златно яйце на Фаберже, я брилянтена диадема или колие, диадемата от популярните снимки на покойната принцеса Даяна е била собственост на руското царско семейство. Казвам тия неща, защото истината е пред очите ни, но отказваме да я видим, от кръстоносните походи, та до ден днешен Западът се опитва да покори, ограби и колонизира Изтока, тоест нас!

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи