Милитаризмът – дух и материя – 3

<p>&nbsp;</p> <p>На пръв поглед логиката е ясна: докато Германия се бие срещу Франция, Русия ще се разправи с Австро-Унгария. Но тази стратегия съдържа в себе си три изключително рискови компонента. Първият касае същността на руския подход към войната, и по-точно, липсата на визия за нейното спечелване. Защото е доста спорно, че нанасянето на поражение на дуалистичната монархия е пътят, който ще предопредели и поражението на Германия. Още по-малко пък това може да се случи, ако армиите на Вилхелм II наистина съумеят да разгромят бързо французите. Вторият компонент е в разпределението на силите. Щом Русия е набелязала за основен свой противник австро-унгарската армия, тя не е трябвало да разпилява силите си на второ направление. Но го прави. През 1912 година началникът на руския генерален щаб генерал Жилински поема ангажимент пред френския си колега генерал Жофр, че ще задели най-малко 800&nbsp;000 войници за действия срещу Германия и независимо каква част от тях ще бъде съсредточена, на шестнайсетия ден от обявяването на мобилизацията ще бъде предприета атака в Източна Прусия. В допълнение, немалки сили са оставени за охрана на балтийското крайбрежие и границата с Румъния &ndash; общо 9 резервни дивизии, 4 финландски стрелкови бригади и 1 кавалерийска бригада. Накрая, третият &bdquo;препъни камък&rdquo; на руския план е бавното средоточаване на мобилизираната армия. За да разгърне тя пълния си потенциал, на нея са необходими 6 месеца. Това е времето, когато и последните сибирски и туркестански полкове ще достигнат до западните рубежи на империята. А докато това се случи, руският генералитет, малко или много, е принуден да импровизира и дори по чисто психологически причини да се старае да отложи момента на решителното сражение. Без да си дава сметка, че врагът едва ли би допуснал да се създаде възможно най-благоприятната ситуация за реализация на руската офанзива към Берлин.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44848_ZBMuI2mJsp65bxe9ehM2KWWssSmlMP.gif" style="height:1016px; width:850px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Днес в руската историография в наложен принципът остро да се критикуват постановките на &bdquo;Мобилизационно разписание №19&rdquo;. То се представя единствено като следствие на колосалната икономическа и политическа зависимост на Русия от Франция, зависимост, която е преляла и в областта на военната стратегия. Но това, струва ми се, е доста повърхностно обяснение. Ако се вгледаме по- детайлно в първите месеци от войната на Източния фронт, може да резюмираме, че руснаците печелят решителна победа срещу Австро- Унгария и губят от Германия, но не вследствие на дефицита на ресурси, а поради липсата на координация между отделните звена за управление на войските си. В този смисъл руският генерален щаб е създал едно рационално разпределение на силите, което само по себе си е позволявало да бъдат проведени две успешни кампании &ndash; и срещу германците, и срещу австрийците. И накрая трябва да се опитаме да откроим онзи фактор, който е бил ключов по отношение на изковаването на руската победа. Той не се съдържа нито в разгрома на австро-унгарската армия, нито в завземането на Източна Прусия. Само съхранението на Франция във войната, наличието на Западен фронт, способен да приковава към себе си повече от половината германски съединения, е онзи сигурен залог, че Русия не може да загуби войната. Дори когато е скъсала съюзническите отношения с останалите членове на Антантата, след като е подписала позорния Брестки мирен договор, болшевишка Русия успява да консолидира наново голяма част от териториите на бившата империя именно защото Германия е разгромена на запад. Руските генерали, които планират и осъществяват настъплението в Източна Прусия могат да бъдат обвинявани в оперативно-тактическо късогледство, но в ретроспективен план трябва да им бъде призната една изключителна стратегическа проницателност, независимо дали тя е плод на интелекта или интуицията.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44848_qKSTPHVUPDK8mAEkplF1VY2a7o9WYW.jpg" /></p> <p><strong><em>Началникът на руския генерален щаб генерал Жилински</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Самите французи, създавайки своите военни планове, дълго време залагат единствено на отбранителното поведение. Тази тенденция се запазва за цели четири десетилетия. Френските генерали трудно изживяват комплекса си от 1870 година, но това пък ги предпазва да влязат в капана на Шлифен, който тайно се е надявал, че евентуална френска офанзива в Елзас и Лотарингия ще улесни значително реализацията на замислите му. Като ирония на съдбата може да се възприеме, че точно в годината на смъртта на Шлифен &ndash; 1913, новият началник на френския генерален щаб, генерал Жозеф Жофр, решава да промени кардинално военната стратегия на страната си.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44848_ZABbnFTZ82zAc9ss7VdVgTTlaDT0Ft.jpg" /></p> <p><strong><em>Генерал Жозеф Жофр</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Представител на т.нар. течение &bdquo;offensive l&rsquo;outrance&rdquo;, Жофр възнамерява да заложи на масирано настъпление практически по цялата френско-германска граница. Без да отдава значение на намеренията на германския противник. Но демонстрирайки подобен смел подход, той допуска прекалена елементарност на изпълнението. Разполага отделните си армии в линия по границата (общо 79 пехотни и резервни дивизии и 10 кавалерийски дивизии), като им задава прекалено широки полоси за действие. Все пак оставя една армия, която да бъде в резерв, чието използване ще бъде предрешено от самия ход на войната. От десния си фланг, в състав две армии, той изисква настъпление от районите на Епинал и Нанси в посока на Саарбрюкен. На левия фланг е възложено да атакува линията Сен Вит &ndash; Диденховен. Една централна армия трябва да блокира германската крепост Мец.</p> <p>На пръв поглед се набива, че не съществува някаква логическа обвързаност между всичките тези планирани офанзиви. А и като добавим очакването на френския главнокомандващ, че германците ще бъдат с основните си сили пред фронта на армиите му, очевидно той си представя бъдещата война като един насрещен сблъсък на двете армии, в който галският дух ще сломи тевтонската воля. Но как точно това ще се случи, при положение че в този район на страната на германците ще бъде и една мощна фортификационна система, не става много ясно. Самият Жофр в спомените си пише, че изработеният от него &bdquo;План 17&rdquo; представлява само изходна база за водене на настъпателна война, а конкретната му реализация трябва да се случи под формата на пълководческа импровизация. Дори и това твърдение да бъде прието за основателно, не може да не се отчетат две негови основни грешки. Първата е, че той не само се отказва да възлага активни функции на резервните си дивизии, но решава, че и германските генерали също ще възприемат неговия подход. Те обаче не го правят и включват цели резервни корпуси в състава на своите армии. Така съумяват да изградят един плътен фронт на настъпление, докато френските атаки представляват изолирани едно от друго направления, които постоянно се опасяват за своите флангове. Втората му грешка се заключава в подценяването на &bdquo;белгийския плацдарм&rdquo;. Той допуска, че германците могат да атакуват през Белгия, но смята, че те няма да преминат на запад от р. Маас. Съвкупността от тези негови решения едва не изправя Франция пред лицето на скоротечен разгром.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44848_1MpDSVmiRvPqI1gUUEZ1LsKX2KUCrv.gif" style="height:859px; width:850px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Но той е избегнат. Френският военен механизъм намира в себе си сили, чрез които да превъзмогне кризата, породена от немската офанзива и собствените заблуди. Той демонстрира една неочаквана за съвременниците си жизненост, базирана на перфектно работещи мобилизационна и транспортна системи. Те позволяват грешките, дори когато са и стратегически, да бъдат бързо поправяни.</p> <p>Англия формално не участва в никой от европейските военни блокове, но генералният й щаб е може би онази част от държавната машина, която най-малко питае илюзията, че може да бъде съхранен някакъв неутралитет, ако избухне война в Западна Европа. На тази тема разговори с френското военно командване се водят още от 1905 година, като техния неангажиращ в началото характер добива с времето очертанията на коалиционна стратегия. Назначеният през 1911 г. нов началник на английския генерален щаб генерал Хенри Уилсън предвижда изпращането на 6 пехотни дивизии в Северна Франция, които нетърпеливияг Жофр обозначава веднага като армейска група W в собствените си планове. В навечерието на избухването на войната е обозначен и срокът на тяхното пристигане &ndash; на тринайсетия ден след обявяването на мобилизацията. Паралелно между Лондон и Париж е постигната и договореност за разпределяне на ролите на военноморските им сили: английският се ангажира с осигуряване на контрол върху Атлантика и Северно море, а французите концентрират силите си в Средиземноморието.</p> <p>Последните две страни, чието военно планиране има отношение към началото на световната война, са Сърбия и Белгия. Сръбското главно командване решава да се защитава срещу Австро-Унгария на север и запад, като разположи по границата си сравнително слаби части за прикритие и отстъпи преднамерено инициативата на противника. Едва когато се обозначи ясно направлението на главния му удар, тогава трябва да встъпят в действие основните сили, на които се разчита да извоюват и победата. Граничното прикритие е възложено на Първа армия, която отбранява дунавското крайбрежие в състав 4 пехотни и една кавалерийска дивизия и Четвърта армия, състояща се от 2 пехотни дивизии, на която е поверена отбраната по р. Дрина. Маневрената групировка също е разделена на две армии &ndash; Втора и Трета. Те са разположени около Белград и Валево и разполагат с общо с 6 пехотни дивизии и два отделни отряда.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44848_9xragIzmKwnUnH5iFtWEJxL4gIEYow.jpeg" /></p> <p><em><strong>Воевода Путник- началник на сръбския Генерален щаб</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>За разлика от сърбите Белгия не разчита на гъвкава защита, а възлага надеждата си на двете смятани дотогава за непревземаеми крепости &ndash; Лиеж и Намюр. Те трябва да привнесат значителна устойчивост на една отбрана по р. Маас и най-малкото да осигурят достатъчно време, за да пристигнат очакваните френски и английски подкрепления. Ако това не се случи, белгийските дивизии трябва да заемат кръгова отбрана около Антверпен, откъдето ще могат да застрашават фланга и тила на кайзеровите армии. Проблемът е, че ясно съзнавайки необходимостта от съюзническа подкрепа, белгийското командване не само не се решава да формализира своите отношения с Антантата, но дори не й разкрива военните си планове. Подход, който едва не коства пълния разгром на белгийската армия.&nbsp;</p> <p>Апологетите на милитаризма и творците на военни планове, паралелно успяват да наложат своите идеи: първите &ndash; сред обществото, вторите &ndash; над държавните институции. И ако след избухването на войната първоначалният национален възторг отшумява постепенно, ако военните планове се провалят скоротечно и повсеместно, то основният продукт на милитаристката кампания има своя втори план. Той се съдържа в налагането на психологическа атмосфера, която кара обществата да се консолидират и индивидите да се самодисциплинират. В известен смисъл европейците изненадват и политическите си ръководства, и генералитета, а и самите себе си с готовността си да участват в едно кръвопролитие и да изтърпяват лишения, които са пълен антипод на предвоенното им битие.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44848_hruT0hYdpfmgpfisrh4OXonYtE1tJa.jpeg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Свързани текстове по темата:</p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/43269-militarizmyt--duh-i-materiq-1">http://glasove.com/komentari/43269-militarizmyt--duh-i-materiq-1</a></p> <p>&nbsp;</p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/44240-militarizmyt--duh-i-materiq-2" style="line-height: 1.6em;">http://glasove.com/komentari/44240-militarizmyt--duh-i-materiq-2</a></p> <p>&nbsp;</p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/42638-aristokraciq-i-demokraciq-pod-kriloto-na-nacionalizma" style="line-height: 1.6em;">http://glasove.com/komentari/42638-aristokraciq-i-demokraciq-pod-kriloto-na-nacionalizma</a></p> <p>&nbsp;</p> <p><a href="http://glasove.com/kultura/42268-pyrvata-svetovna-vojna--fakti-i-razmisli-chast-3">http://glasove.com/kultura/42268-pyrvata-svetovna-vojna--fakti-i-razmisli-chast-3</a></p> <p>&nbsp;</p> <p><a href="http://glasove.com/na-nov-glas/41633-pyrvata-svetovna-vojna--fakti-i-razmisli-avstro-ungariq">http://glasove.com/na-nov-glas/41633-pyrvata-svetovna-vojna--fakti-i-razmisli-avstro-ungariq</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/41468-pyrvata-svetovna-vojna--fakti-i-razmisli">http://glasove.com/komentari/41468-pyrvata-svetovna-vojna--fakti-i-razmisli</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>