Между неудовлетвореността и безразличието

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Какво ще остане в крайна сметка в съзнанието на американците от медийното и юридическо торнадо, което премина над Ню Йорк в продължение на три месеца, колкото продължи аферата "Доминик Строс-Кан"?</p> <p><strong>"Френският перверзник"</strong></p> <p>Известно съживяване на старите предразсъдъци за френските нрави, смятани за несъвместими с американските ценности? Без съмнение.</p> <p>Форма на <em>mea culpa</em> заради разбитата кариера на Строс-Кан пред съда на общественото мнение, въпреки презумпцията за невинност? Със сигурност не, като се имат предвид сексуалните авантюри на френския политик, които в продължение на седмици бяха огласявани и шокираха една едновременно пуританска и воайорска Америка.</p> <p>Докато "аферата ДСК" заемаше първите страници на френските вестници през лятото, съвсем не трябва да се преувеличава нейното влияние отвъд Атлантика.</p> <p>В първите дни скандалът вдигна голям шум, защото беше истинска карикатура на един евтин сценарий&nbsp;&ndash; секс, пари, власт и раса&nbsp;&ndash; но той бързо отстъпи място на други, по-горещи теми.</p> <p>Изследване на "Pew Center" показа, че в края на май, когато пресата отвъд океана посвещаваше около 15 на сто от медийното си покритие на "аферата ДСК", то тази тема е била проследена само от 2 на сто от американците. През юли темата е заемала 7 на сто от новините, но само един процент от американците са я проследили отблизо.</p> <p>За това четящо малцинство едва ли става дума да извлече някакви поуки от тази афера, която, в крайна сметка, остави американците с чувството на неудовлетвореност и съмнения относно истината за онова, което се е случило в стая 2806 на хотел "Софител" в Манхатън на 14 май.</p> <p>След като се нахвърлиха срещу "френския перверзник" и превърнаха в кауза защитата на камериерката от Гвинея, която обвини бившия шеф на МВФ в изнасилване, американците днес не знаят какво да мислят. Повечето от тях са убедени, че така и няма да се разбере истината за случилото се в онази хотелска стая.</p> <p><strong>Горчив вкус у феминистите</strong></p> <p>Облекчението е всеобщо в средите на френската Социалистическа партия след прекратяването на наказателното производство срещу Доминик Строс-Кан. Има и такива обаче, които са загрижени за постиженията на феминизма.</p> <p>"Решението на прокурора създава големи рискове за правата на жените, защото се връща във времената, когато жертвите на изнасилване априори бяха виновни, във времето, когато самото изнасилване не се смяташе за престъпление", твърди Мари-Жорж Бюфе, депутат от френската Комунистическа партия и бивш министър.</p> <p>Това е и общото чувство у феминистките асоциации: прекратяването на разследването оставя горчив вкус. Оливия Катан, председател на асоциацията "Думи на жени", се опасява, че краят на "аферата ДСК" е дискредитирал донякъде женското слово. Действително, прокурорът на Ню Йорк Сайръс Ванс поиска прекратяване на делото, тъй като достоверността на думите на обвинителката не му изглеждала достатъчна.</p> <p>Друг риск от прекратяването на наказателното производство според феминистите е възраждането на сексисткия дискурс.</p> <p><strong>Съмнението продължава да витае</strong></p> <p>Фактът, че имиджът на Доминик Строс-Кан беше изчистен без процес, оставя място на подозрението. Много хора съжаляват, че истината така и не излезе наяве.</p> <p>За Мари-Жорж Бюфе отказът от съд е "лоша новина за правосъдието и лоша новина за жените. Защото не е изречена истината нито за предполагаемия невинен, нито за предполагаемата жертва".</p> <p>За голяма част от френската преса Доминик Строс-Кан не е нито "изчистен", нито невинен.</p> <p>В. "Либерасион" подчертава, че тази афера е извадила наяве "няколко регистъра на истината": истината на нюйоркските полицаи и магистрати, истината на писателите и сценаристите, истината на журналистите. Според изданието "аферата ДСК" е осветлила и широко затъмняваната асиметрия в отношенията между властта и секса в света на политиката.</p> <p>Католическият в. "Кроа" прави каталог на жертвите: "Много, прекалено много губещи в т. нар. "Афера Строс-Кан". Губещ е и образът на правосъдието. Върху обвинения дълго ще тегне подозрението".</p> <p>Според "Франс Соар" френските социалисти бъркат личното чувство на разбираемо облекчение, доколкото са близки на обвинения, и обществената отговорност в тази афера.</p> <p>"Неприлично е да искаш да направиш бялото по-бяло, предупреждава в. "Дерниер Нувел д'Алзас". Според вестника твърдението, че Строс-Кан е "изчистен", е грешка на езика.</p> <p>По материали от френския печат<br />Превод: Галя Дачкова</p>