- 10 Sep 2020
- 81
- 5
"Осъдиха Мануела Горсова да плати на Стависки 21 хиляди лева". С това и подобни на него заглавия бяха потресени миналата седмица българските читатели на вестници и зрителите на новини. Сигурно не е имало човек, който, прочитайки това заглавие, да не си е казал: "Как може да има такива изроди като този Максим", след което да отправи и една дежурна псувня към българския съд, който през погледа на медиите, не без усилията на Цветан Цветанов, се превърна в нещо доста по-зловещо и от средновековната инквизиция.
<p>Цяла седмица медиите се занимаваха с разговори по темата, търсиха се всякакви гледни точки към този морален скандал, но всички пропуснаха единствената и най-важната – малоумието на редакторите, сътворили заглавието, с което започнах в началото. Всъщност такава новина нямаше, тя бе измислена от медиите и бе експлоатирана от тях. За да се продадат по-успешно, те са готови дори да измислят факти. </p>
<p>Мисля, че нещата щяха да изглеждат далеч по-различно, ако новината бе поднесена такава, каквато е, а именно, че близките на Мануела Горсова не са спечелили делото, което водят срещу застрахователната компания на Максим Стависки. Трябва да си голяма журналистическа отрепка, за да напишеш, че лично Максим Стависки е осъдил Горсов да му плати 21 хиляди лева. Също така трябва да си изключително необразован човек, за да не знаеш, че разноските по едно дело обикновено се поемат от загубилата страна. Това не е била волята на Максим Стависки или тази на съдията, каквито внушения направиха много коментатори, включително и Влади Въргала, който в едно предаване изговори много глупости по този въпрос, макар и от добро сърце. </p>
<p>Оказа се, че проблемът е доста по-сериозен и преди всичко законодателен, но медиите не се посвениха да го употребят и да го насочат в посока, която няма нищо общо с действителността.</p>
<p>Лошото в случая е, че тук става дума за конкретни човешки съдби, засегнати от една голяма трагедия. Тук бих искал да поясня, че лично аз не съм от онези, които са подкрепяли Стависки в предишната медийна кампания около този случай. Мисля, че наказанието, което получи, е несправедливо леко, но от друга страна, не мога да го съдя и да изпитвам злоба от това, че все още не е зад решетките. </p>
<p>Някакво такова усещане витае в цялата медийна интерпретация на тема справедливост в България. Ние сме или твърде жестоки, или прекалено толерантни към злото, но никога не успяваме да уцелим средата на справедливото отношение. У нас всичко обраства с прекомерно много думи, емоции и страст. В това отношение приличаме повече на цигани, които се нуждаят от мешере, а не на цивилизовани граждани, които уреждат споровете си в съдебната зала. На всичкото отгоре прехвърляме собствените си сблъсъци с несправедливостта върху определена персона, най-често известна личност, която трябва да бъде наказана за всичкото зло на света, ако бъде хваната натясно, включително и за преживените от нас някога несправедливости. </p>
<p>В конкретния случай журналистите, къде от некомпетеност, къде от мързел, сътвориха истинско безумие от казус, който трябваше да отиде в съвсем друга посока, каквато са отношенията между застрахователи и застраховани, коректното поведение на големите застрахователни компании, законовата уредба и нейните дефицити, а не пошлото и нечестно мото, че Максим Стависки е мръсник, под което всъщност мина този сканадал.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия"</em></p>
