Лозето, молитвата и мотиката

През последните четири-пет десетилетия изборното инженерство достигна немислими върхове; огромни научни институти сътвориха достатъчно блестящи методи за управление на изборния процес, при което той стана по-податлив на манипулиране от всякога. Днес поне в 95 от 100 случая при избори може да се получи какъв да е желан резултат. Най-лесно това става у нас сега, понеже в действителност избор няма – различията всъщност са само в най-несъществените подробности.

В наши дни дребните изборни фокуси от времето на ранните общи и задължителни гласувания, в древногръцките полиси например, и преди всичко в Атина, ни изглеждат като хитруването на малко дете; може би някога ще ги разгледаме тук по-обстойно, понеже е добре да се види откъде тръгва така наречената демокрация. Днешното изборно инженерство наистина може (почти) всичко; изненадите са по-редки от сняг през юли на площада пред Народното събрание; а у нас – вече са и съвсем невъзможни.

Сега е времето да призная, че днес за първи път не гласувах; мисля, че стана ясно защо. Не само аз, а никой български гражданин не е в състояние да противодейства на нечестните, всъщност противоизборни механизми, сътворявани вече няколко хилядолетия – особено през последния половин век, както стана дума, и прилагани у нас от чуждоземни изборни магове. Никакви избори няма да спрат разпадането на българската държавност, ускорено до неузнаваемост през последните години; както казва мъдрият ни народ – приказката ни е за лозето, което не ще молитва. Наистина, не молитви, сиреч избори, ще спасят България; време е всички да наизвадим мотиките.

* * *

Успоредици

„Ваше превъзходителство,

На юг от града, [на] няколко часа разстояние, отстои Кюстендилското, називаемо [още] Пиянечко, окружие, което съдържа 40 села, турски и български. Съсредоточие на това окружие е именуемото Царево село [дн. Делчево, Щипско], което е на разстояние 9 часа оттук [всички изброени по-долу села са върнати в Османската империя няколко месеца по-късно според Берлинския договор (1 юли 1878 г.)]. Като такова има нужда от какъв-годе управител, който да разглежда дребни някои работи и разправии на окружието и в същото време да бъде пазител на лежащите Кочански и Малашевски граници. Заради това покорно долуподписаните молим Ваше превъзходителство благоволете да снабдите казаното окружие с подобен управител, за да би се турнало и то по-добър ред.

С надежда, че не ще отречете покорната ни просба, сме и оставаме с дълбоко почитание.

На Ваше превъзходителство най-покорните и предани жители от селата Пиянечки

Пълномощници от страна на всички:

Ангел Стоянов от Царево село

Гоце Янчов [от] Вирча [дн. Вирче, Делчевско]

Христо Гяков [от] Град [Делчевско]

Тасе Гоцев [от] Стевник [дн. Стар Истевник, Делчевско]

Ангел Гоцев [от] Треботивища [дн. Треботивище, Делчевско]

Костадин Спасов [от] Разловци [Делчевско]

Иванчо Николов [от] Цървеник [дн. Църник, Делчевско]

Хамид Мустафов [от] Царево село

Мехмед Сулейманов [от] Габрово [Делчевско]

Селим Сулейманов [от] Звегор [Делчевско]

Осман Мустафа [от] Звегор”

Прошение от жителите на Пиянечко окръжие до Марин Дринов за въвеждане на гражданско управление; Кюстендил, 18 март 1878 г.;

Български исторически архив – София

Подготовката за административно-земското деление на България започва още преди обявяването на Освободителната руско-турска война от 1877–1878 г. – резултатите от нея намират отражение в манифеста, с който руският император Александър ІІ (1855–1881) се обръща към българския народ във връзка с обявяването на войната. В манифеста не само се определят задачите на бъдещото Временно управление в България, но се заявява ясно, че в зависимост от напредването на руската войска на българска земя незабавно ще бъдат създавани градски и селски управи, които да заменят дотогавашното турско управление. В органите на новото местно самоуправление в новоосвободена България се предвижда привличането на възможно най-широки кръгове от тогавашното българско общество. По-сетне, след освобождаването на първите селища отсам Дунав, става ясно, че това е трудно осъществимо.

Много преди началото на войната предимно от руското външно министерство са издирени на практика всички българи, които някога са учили в Русия, и е уточнено тяхното местонахождение. Княз Черкаски (1824 – 3 март 1878 г. в Сан Стефано), който ръководи Временното руско управление в гражданската му част по време на войната и до последния й ден, отделно от това съставя възможно най-пълен списък на всички по-будни и известни българи със солидно руско, цариградско или западноевропейско образование и силен обществен авторитет; на присъстващите в този списък е предложено участие не само в бъдещото централно българско ръководство, но и в местното самоуправление.

С освобождаването на част от днешна Северна България са учредени първоначално Свищовска, Търновска и Тулчанска губерния. При подробното и твърде старателно изучаване на османското законодателство княз Черкаски стига до извода, че дотогавашните закон за вилаетите и закон за администрацията на вилаетите са заимствани от западноевропейското законодателство. Ето защо първите 8 създадени губернии – Свищовска, Русенска, Тулчанска, Раховска (Видинска), Търновска, Орханийска (Софийска), Пловдивска и Сливенска, повтарят в основни линии старите турски санджаци; губерниите са поделени допълнително на 56 окръга.

Печат на с. Джумакьой, Ахиолска околия [Поморийско], използван от 1878 г. до 1885 г.; Исторически музей – Пловдив (вляво). Вдясно – печат на околийския началник в Чирпан, използван от 1878 г. до 1885 г.; Исторически музей – Пловдив

На 4 юли 1877 г. за пръв български губернатор в Свищов е назначен Найден Геров. При следващите назначения в останалите губернии обаче се среща значителна трудност в намирането на достатъчно подходящи кандидатури от средата на българското население. Поради това останалите 7 губернатори са руснаци, а вицегубернаторите – българи, напр. проф. Марин Дринов, Драган Цанков и др.

Едновременно с назначаването на губернатори и вицегубернатори начело на градовете и селата се поставят българи, подбирани сред най-уважаваните членове на българското общество, обединени в окръжни и градски съвети и градски и селски общини. Главна задача на органите на местното самоуправление са развитието на стопанството, благоустройството, справедливото разпределение и събиране на данъците, поддържането на тържищата, на училищата, на лечебниците и на пътищата. Същевременно от най-будните млади българи се създават местни дружини за отбрана на селищата и за опазване на обществения ред, които по-сетне ще дадат началото на българската полиция. Въведена е норма за състава на тези дружини – не по-малко от 4 стражари на 1000 души население.

Изпълнението на цялата тази твърде сложна дейност обаче не минава безпроблемно. Първоначално в селищните съвети и в общините са предпочитани по-заможните българи, но това предизвиква брожение сред населението и особено след поборниците от времето на националните борби, понеже точно най-имотната част от българското общество взима най-слабо участие в освободителното движение. Със съдействието на княз Черкаски тези кривици бързо са изправени, което дава възможност в съветите и общините да влязат значителна част от участниците в националноосвободителните борби до началото на 1877 г.

„Адрес, подаден на Императорский Комисар от Софийский Градский Съвет

Ваше Сиятелство,

Като настана жалосната минута на заминуваньето на Ваше Сиятелство от градът ни, позволете да Ви изкажем още веднъж колко велика е нашата признателност за всичките Ваши неуморни трудове, които се увенчаха с толкова благодеяния за нас. Ние никога нещем заборави, че на постановления на Ваше Сиятелство дължим въвожданието на самостоятелно съществувание и действувание на Градският Съвет, който, нямаме никакво съмнение, ще бъдет една от най-полезните и най-спомагающите за напредъкът на отечеството ни учреждения. Доброто споминание за личността на Ваше Сиятелство ще остане неизгладимо от сърдцето на всеки софиянец за безпределните добрини, които направихте на нашия град в краткото време, в продължение на което честити бяхме да имаме помежду си Ваше Сиятелство...”

Из адрес на Софийския градски съвет до руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков по повод неговото заминаване от страната (първа страница); София, 8 юни 1979 г.; Държавна агенция „Архиви” – София

Двугодишното руско Временно управление в Княжество България оставя уредено и справедливо местно самоуправление. Ако по-сетне, както и днес, не можем дори да изброим случаите на недодяланост, на скудоумие и на корупция в местната власт, то причината не е в зората на съвременната българска държавност. Тази история е по-сетнешна, а заслугата – изцяло наша.