Лондон се стяга за наплив от българи и румънци

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
63
0

Когато Полша и още седем бивши комунистически страни се присъединиха към ЕС през 2004 година, Великобритания отвори своя пазар на труда по-рано, отколкото трябваше. Така тя приветства десетки и дори стотици хиляди нови работници, родени зад Желязната завеса. Десет години по-късно обаче перспективата, че румънци и българи ще могат свободно да работят във Великобритания, провокира протести в парламента и пресата.

Дебатът за имиграцията във Великобритания определено се е променил. Правителството дори планира негативна рекламна кампания в Румъния и България, за да обезкуражи хората да идват в Обединеното кралство. Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че Великобритания не трябва да има мек подход към имигрантите и че неговите министри обмислят начини да ограничат достъпа до помощи и публични услуги за имигрантите. За да не се нарушат правилата на ЕС за защита от дискриминация, ограниченията ще засегнат и самите британци. В понеделник един вестник съобщи, че съществува включително и такава вероятност: да се въведе карта за правото на ползване на различни социални услуги, като ще има определени условия за издаването й. Консерваторите на господин Камерън упражняват натиск да се действа точно в такава посока и тази тенденция само ще се усилва, след като партията им остана на трето място – след Партията на независимостта на Обединеното кралство, която е категорично против масовата имиграция. Но дори и преди това да стане факт, държавният секретар по местното самоуправление беше предупредил, че &bdquo;всеки наплив от България или Румъния ще предизвика проблеми“. Филип Холобоун, депутат от консерваторите, добави: &bdquo;Моите избиратели мислят, че е лудост да отворим границите си за 29 милиона души, без да имаме абсолютно никаква идея колко от тях ще дойдат в тази страна“. През 2004 година изглеждаше, че богатата британска икономика извлича полза от глобализацията, от бума на финансовите услуги и от отворените пазари. Политиците смятаха, че имигрантите спомагат за растежа. Сега обаче стагниращата икономика може да прерасне в тройно по-тежка рецесия и Великобритания изпада в поредния си пристъп на тревожност по отношение на имигрантите. &bdquo;Имиграцията винаги е била чувствителна тема“, каза Сандра Макнали, преподавателка по икономика и авторка на едно изследване, според което имиграцията от Източна Европа след 2004 е имала положително въздействие върху образователните стандарти във Великобритания. &bdquo;Но напоследък темата е много по-чувствителна отпреди“, казва тя. Разговорът по темата е подчертано тежък включително и поради това, че правителствените прогнози за наплива от имигранти веднъж вече се е оказал грешен, и то в пъти. Преди 2004 г. правителството е смятало, че имиграцията от Източна Европа ще възлиза на 5000 до 13 000 души годишно за периода до 2010 г. В действителност обаче преброяването от 2011 година показа, че във Великобритания постоянно живеят 521 000 души, родени в Полша, по-голямата част от които са пристигнали в страната след 2004 г. По онова време повечето от останалите страни на ЕС имаха право да наложат ограничение за достъпа до трудовите си пазари за 7 години. Но Великобритания постъпи като Швеция и Ирландия: отвори си вратите още от първия ден. Към 2007 година, когато България и Румъния се присъединиха към съюза, вече беше ясно, че във Великобритания са дошли много повече хора от Източна Европа, отколкото е било очаквано. Затова този път правителството в Лондон реши да се възползва от правото си да наложи ограничения. Те изтичат на 31 декември. Миналата година Ед Милибанд, който сега е лидер на леъйбъристите, заяви, че лейбъристкото правителство е допуснало грешка през 2004 г., като прекалено бързо е отворило трудовите си пазари. А случаят с България и Румъния се утежнява допълнително и от това, че двете страни са от най-бедните в Европа, и двете се борят с корупцията и организираната престъпност, и двете се опитват да интегрират ромското население. Migration Watch, неправителствена организация, посветила се на проблемите на имиграцията, твърди, че в следващите 5 години Великобритания би следвало да очаква по около 50 000 имигранти годишно от тези две страни. Таблоидните вестници подхванаха това твърдение и &bdquo;Дейли Мейл“ например предупреди, че &bdquo;босовете на мафията нямат търпение да наводнят Великобритания с просяци“. Само че напливът може и да не е толкова голям, колкото се твърди. Независимо от това, което много британци смятат, границите на тяхната страна са отворени за българи и румънци още от 2007 г. С единствената разлика, че за разлика от останалите граждани на ЕС, българите и румънците нямат право да упражняват абсолютно всички професии и трябва да си извадят разрешително за работа. Според посланика на България Константин Димитров в момента във Великобритания има 53 000 легално работещи българи, което означава, че тези, които са искали да дойдат в тази страна, вече са го направили. Той твърди, че е изненадан от тона на сегашния дебат във Великобритания, но философски добавя, че &bdquo;икономическата криза предразполага хората към търсене на изкупителна жертва отвън“. Числата от Европейската комисия също посочват, че голямата част от миграцията вече е била извършена. В края на 2010 година около 2,9 милиона български и румънски граждани са живеели в други страни на ЕС, а това е над два пъти повече от броя им преди влизането на двете държави в ЕС. Освен това двете основни дестинации са били Италия и Испания – там са се насочили 70 на сто от българите и румънците, които са напуснали страните си. Рецесията в Испания, Италия и Гърция наистина би могла да пренасочи хората към Великобритания, но пък догодина българите и румънците ще могат да избират измежду много повече европейски страни, отколкото поляците през 2004 година. Така че близкото разположение на Германия и по-доброто състояние на нейната икономика биха могли да я превърнат в далеч по-атрактивна дестинация, отколкото е днешна Великобритания.