Легалното самоубийство на Хагския трибунал

<p style="margin-bottom: 0cm;">Това не е решение с локални последици. Напротив, решенията на Хагския трибунал имат силата на прецедент и са задължителна референция във всяко следващо дело със сходни обвинения.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Утре, когато извънредният съд за Камбоджа ще трябва да реши дали лидерите на Червените кхмери носят отговорност за избиването на една пета от населението, съдиите ще трябва да приложат новата доктрина от Хага, която <span lang="bg-BG">(почти) оневинява лидерите.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Вдругиден, когато Живковият министър Георги Танев бъде обвинен от неродил се още прокурор за депортирането на 300 000 мюсюлмани от България, българският съд пак ще трябва да приложи хагското решение, (практически)</span><span lang="bg-BG">освобождаващо началника от отговорност.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">В последните седем месеца от Хага дойдоха поне три абсурдни новини за оправдателни присъди на лидери. В началото изглеждаше, че трибуналът е взел чисто политически решения, което и без това беше достатъчно осъдително. Но после стана ясно, че причината е с по-дългосрочни последици: променена е самата норма, по която се определя отговорността.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span lang="bg-BG">Първият скандал</span></strong></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Първо беше оправдан хърватският генерал Анте Готовина &ndash; безспорният извършител на мащабни престъпления срещу етническите сърби в Хърватия, които бяха изгонени от домовете им за броени дни (1995 г.). Съдиите съобщиха, че оправдават Готовина не за друго, а защото хърватските действия в района не можело да се интерпретират като &bdquo;незаконни&ldquo;. Оттук нататък, казваха съдиите, каквото и да е правил генерал Готовина </span><span lang="en-US">(N.B. - </span><span lang="bg-BG">каквото и да е правил с </span><span lang="bg-BG"><em>цивилното и невъоръжено</em></span><span lang="bg-BG"> население, а не с военните</span><span lang="en-US">)</span><span lang="bg-BG">, то трябва да се разглежда през призмата на първоначалното определяне на действията като &bdquo;не незаконни извън всяко основателно съмнение&ldquo;.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Скандалността в това решение няма да бъде припомняна тук. Тя е единственото в цялата история, което наистина е &bdquo;извън основателното съмнение&ldquo;.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><strong><span lang="bg-BG">Вторият скандал</span></strong></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Второто по безумие решение дойде през февруари. Тогава беше оправдан още един началник на армия с човеконенавистнически действия &ndash; този път сръбският генерал Момчило Перишич, бившият шеф на генералния щаб на Югославската армия. Той беше обвинен в това, че е подпомогнал босненските и хърватските сърби да извършат геноцид и престъпления срещу човечеството в Босна и Хърватия </span><span lang="en-US">(</span><span lang="bg-BG">1991-1995 г.</span><span lang="en-US">) </span><span lang="bg-BG">Накрая го оправдаха със следната извъртяна формулировка: били липсвали &bdquo;специфичните доказателства&ldquo; за това, че генерал Перишич &bdquo;е имал намерението помощта (му) да се използва за извършването на престъпления&ldquo; </span><span lang="en-US">(he intended that the assistance be used to commit crimes)</span><span lang="fr-FR">.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Може да ви звучи като абракадабра, но всъщност стана име на правна доктрина. Влезе легално в правния мир под името &bdquo;специфични доказателства&ldquo;.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Тя практически анулира досегашната доктрина с далеч по-адекватно име: тази за &bdquo;отговорността на висшестоящия&ldquo;. Термин, роден преди 70 години от Военния трибунал за Далечния Изток и оттогава бавно, но методично усъвърщенстван с една единствена цел: да бъде сигурно, че сръчността, с която началниците замитат следите си и хвърлят вината за собствените си намерения върху по-нискостоящи извършители, може и трябва да бъде неутрализирана и вкарана в юридически рамки.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG"><strong>Третият скандал</strong></p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Третият скандал е само на няколко дни. Той показва как безумното решение от скандал номер две вече е навлязло в практиката и се прилага в следващи дела.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Миналата седмица Хагският трибунал изненадващо оправда двама лидери на тайните служби на Милошевич. За бивша Югославия новината прозвуча горе-долу като някой да каже в България, че &bdquo;Възродителният процес&ldquo; е извършен от 1 000 войници и 1 000 милиционери, но не и от шефовете на Държавна сигурност и на Вътрешни войски.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Йовица Станишич, бивш директор на сръбската Държавна сигурност и Франко Симатович, бивш директор на така наречените &bdquo;Червени барети&ldquo; в ДС, бяха оправдани с уникалното твърдение, че наистина са помагали на извършителите на ужасни престъпления в югославските войни, но без &bdquo;специфичните доказателства&ldquo;, че въпросната (доказана) помощ е била насочена към извършването на престъпления.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Ако нещо не сте разбрали, повредата не е във вашия телевизор. Десетки юристи си блъскат главата върху въпроса как се стигна дотук. Как правото успя да изяде себе си и да е толкова доволно от обяда си.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;" lang="bg-BG">Един от тях, Чък Судетич, който е бивш анализатор на трибунала и автор на книги за него, каза, че "ако Хитлер беше съден за Холокоста (...) по стандарта, който сега се прилага от трибунала в Хага, той би могъл и да се измъкне. И Милошевич би се измъкнал за (направеното в) Босна и Хърватия. Това не е правосъдие със завързани очи. Това е обикновена слепота."</p>