Културата на културния министър

Културата на културния министър
Най-културният разговор, за който съм чувала напоследък, ми беше разказан от Силвия по следния начин: „Отивам да си изхвърля торбичката с боклука, замахвам и аха да я пусна, когато виждам, че в контейнера шава нещо – човек! Така си и останах с протегнатата ръка. Едно, че се уплаших, второ, че в торбичката бях сложила и изпражненията на кучето, как да ги изхвърля върху човек. „Извинете, казвам, бихте ли излезли за малко, за да си хвърля боклука”. Тъпо, но това ми дойде. Човекът от контейнера с любезен глас, а и произношението му не беше… как да кажа… контейнерско, вика: „Подайте ми торбичката си, моля, аз ще я изхвърля”. То така и стана, де…” Този разговор ми изглежда направо като общуване между академици в сравнение с общуването на министъра на културата Вежди Рашидов, който обясни на плащащия заплатата му български народ, че навсякъде по света давали държавни пенсии на заслужилите таланти, например във Франция на Арманди и Линдо Вентурани.
<p>Кой е Линдо Вентурани? &ndash; питам се аз след такава ценна информация, споделена от културния министър. Вездесъщият &bdquo;Гугъл&rdquo; ми намира 579 резултата &ndash; всички те са или информации за казаното от Вежди Рашидов, или текстове, в които други хора също като мен се питат кой е споменатият от Вежди Рашидов Линдо Вентурани.</p> <p>&bdquo;Гугъл&rdquo; също така ме пита: Може би имахте предвид Лино Вентура? Ами &ndash; не знам. Имах предвид казаното от българския културен министър, а какво е имал предвид българският културен министър&hellip;? Освен че е дала държавна пенсия на таланта Линдо Вентурани, Франция може би го е и засекретила?</p> <p>Затова пък &ndash; ура! &ndash; има такъв човек Арманди. Фризьор е в Сидни, Австралия. Не, не ще да е този. Ето още един Арманди &ndash; търси си секси русокоса&hellip; не, и този не е. Арманди &ndash; музикант в Чикаго. Може би този? Вежди Рашидов обаче каза, че е във Франция. Кои, по дяволите, са Арманди и Вентурани? Министърът не знае или министърът лъже? Това според вас културен разговор ли е между един министър и неговата аудитория? Такъв разговор може и да претендира да е на културна тема, но няма нищо общо нито с културата, нито с културното общуване.<br /><br />Още по-сложни стават нещата с общуването, когато министър Рашидов започва да обяснява как да премерим кой автор е по-талантлив. Според министъра &ndash; с написаното от тези автори в сантиметри. Не, министърът не се шегува, както си помислихте в първия момент. Не ни казва освен това как трябва да бъде премерено творчеството в сантиметри &ndash; в ширина, в дълбочина, или на височина. Колко сантиметра е например: &bdquo;Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен&hellip;&rdquo;. Има неща толкова тъжни, че с тях човек не бива дори да се шегува. Опитите да се премери неизмеримото си имат своя диагноза &ndash; нарича се квантофрения. Нещата, които се наричат с диагнози, трябва да се лекуват, не да си правим шегички с тях.</p> <p>И все пак Вежди Рашидов свърши някаква работа с тази последна своя изява &ndash; направи изключителна услуга на своя колега Божидар Димитров, който през лятото така напредна в изцепките, че получи последно предупреждение от последната инстанция. Първо, всички глупости, изречени от Божидар Димитров в летните горещини, избледняха като дребни капки на фона на глупостта, с която ни обля културният министър. Открити мощи и светец Йоан Кръстител все пак съществуват, независимо дали едното има нещо общо с другото. Докато Вентурани и Арманди? Да не искаш да правиш радиоактивен анализ на находката, който може да премери на колко години са мощите, и да искаш да мериш творчеството на авторите в сантиметри са две различни лудости &ndash; втората е по-неграмотна, по-просташка и по-опасна.</p> <p>Накрая, като изръси всички тези глупости, Вежди Рашидов с един замах оневини Божидар Димитров, според когото сме шибан народ. Ами шибан народ сме &ndash; щом търпим за културен министър човек, който ръси простотии и глупащини като пробита торба.</p> <p><em>Текстът е публикуван във <a href="http://www.novinar.net" title="www.novinar.net">в. "Новинар".</a></em></p>

Коментари

  • ФЕН НА МИНИСТЪРА- ТУРЧИН!

    12 Sep 2010 23:54ч.

    Потурчването на българската култура продължава гладко Медиите си свършиха работата - огласиха хиляди случаи на турцизация. На ход е властта. Магдалена ТАШЕВА Държавният музикално-драматичен театър &quot;Назъм Хикмет&quot; в Разград е предоставил автобуса си, купен с нашите пари, драги български данъкоплатецо, на фирмата &quot;Антора&quot;. (Това е известната с източването на милиони бюджетни пари уж за наводненията фирма на съдружник на Ревин Аталай, син на депутата Рамадан Аталай.) Това съобщи онзи ден областният управител на Разград д-р Валентин Василев по повод разследване на районната прокуратура. То е свързано резултатите от ревизията, която новото правителство направи в първите 100 дни от мандата си. Оказа се, че турските театри и читалища са се занимавали с всичко друго, но не и с изкуства, литература и танци. &quot;Те са били черни каси, обслужващи партийни интереси&quot;, каза новият министър Вежди Рашидов на 12 ноември 2009 г. Музикалните театри в Разград и Кърджали не са се отчитали на държавата с години и шефовете им са сключвали неправомерни договори. Например директорът на кърджалийския театър Орхан Таир е наел сестра си на граждански договор, но по време на изпълнението му тя е била в чужбина. Министърът посочи, че директорите на тези театри са назначавали на щат не актьори, актриси, музиканти, пък били те и самодейци, а свои близки и роднини, без оглед на въпроса имат ли дарби в този бранш и какви. &quot;Установихме, че 76 човека получават заплати - това е един огромен бюджет, а приходи нулеви. Две постановки - я играни, я не играни. 25-26 човека балетен състав от самодейци, които единствената им роля е да играят кючек, когато дойдат ДПС активистите. Да, директорът, който по цял ден се е напивал, никаква дейност не е развивал. Назначава жена си, детето си, което не е пълнолетно, леля си, баба си, братовчеди...Дива шайка&quot;, каза Рашидов на 12 ноември 2009 г. В началото на декември с.г., с писмо до Министерството на културата, областният управител Василев поиска да бъде извършен финансов одит на Държавния музикално-драматичен театър в Разград заради участието на театралите в предизборни клипове на ДПС. Това съобщение е само фрагмент от икономическото измерение на културната турцизация на България. В българската преса - фрагменти колкото щеш. И всичко си остава на ниво &quot;приказки&quot;. Ни косъм не е паднал от главата на посочените лица, които източват хазната и общинските бюджети с кранчето &quot;турски театри и читалища&quot;. Ето няколко примера. Май 2006 г. По случай протурския &quot;празник&quot; наречен &quot;Ден на Джебел&quot; в споменатото селище се изсипаха 22 турски депутати с ханъмите си. От тонколоните на площада в Джебел се лее чалгата на турски поп-изпълнители. Ораторите, естествено, говорят на турски. На митинга присъстват кметът Бахри Юмер и турските (но в България) депутати Касим Дал, Лютви Местан, Росен Владимиров, Ремзи Осман, Неджми Али, Юнал Тасим, Ахмед Юсеин, зам.-министрите Раиф Мустафа (на МВР), Бюрхан Абазов (на земеделието и горите), Мукадес Налбант (на образованието и науката), Феим Чаушев (на външните работи) плюс областните лидери на ДПС в Пловдив, Шумен и Хасково, всички кметове на останалите 6 кърджалийски общини, както и председателите на общински съвети и на местните структури на ДПС. Не е луд който яде баницата, обаче. Слети с тях като едно цяло са губернаторът на Кърджали Ангел Коджаманов и заместничката му Бойка Арабаджиева. Цялото това сборище бе забавлявано с кючекчийска музика и турски песни и танци от ансамбъла на турското читалище в Кърджали &quot;Юмер Лютви.&quot; Същото това читалище е формалният повод за организиране в Кърджали на... балкански фестивал на турския фолклор. На Балканите - в България, Гърция, Сърбия, Румъния - подобен фестивал може да напомня само за зурните, с които 500 години турските башибозуци са разнасяли из села и градове набити на кол глави на изклани християни. Нямайте илюзии. Фестивалът в Кърджали чества именно този исторически спомен, от него черпи вдъхновение, когато всяка година площадът с емблематичното име &quot;Освобождение&quot; се огласи от техния писък. (Виж в. &quot;Атака&quot; от 10 юли 2006 г.) Това се прави въпреки многократно заявеното недоволство, включително и с протестни подписки, на живеещите в Кърджали българи. Освен провокация, фестивалът се организира от местните общини и до миналата година бе плащан от Министерството на културата , т.е. от нас, българите. На какво основание ние издържаме отвратителните турски фолкпрояви на турци, живеещи в балканските държави? Впрочем на този &quot;фестивал&quot; граждани на Гърция, Сърбия, Румъния няма. Неговата единствена цел е да осигури аргумент за антиисторичната теза на Анкара, че фолклорът на Балканите е турски. Тоест, фестивалът е мероприятие за турцизиране със задна дата на фолклора на християнските народи на Балканите. Той се стреми да утвърди турската култура, фолклор и език като уж автохтонни за района на Родопите. Родовете, които паразитират в турските театри и училища редовно се оплакват в Анкара, че България не им предоставя необходимите условия, Т.е., плачат за още пари. През юли 2007 г. в предаването &quot;Нашият глас&quot; на турската държавна телевизия бяха представени тогавашната директорка на турското читалище &quot;Назъм Хикмет&quot; в Шумен Нуртен Ремзи, на читалище &quot;Юмер Лютфи&quot; в Кърджали Мюзеки Ахмет и представителката на турския театър &quot;Кадрие Лятифова&quot; в Кърджали Сабиха Местан. Бяха споменати и други &quot;културни средища&quot; на турците в България, като дружество &quot;Гюнеш&quot; (&quot;Слънце&quot;) в Русе, дружество &quot;Реджеп Кюпчю&quot; в Бургас, &quot;Дружеството на турските писатели от Делиормана&quot;. Цялото предаване бе посветено на оплакванията на гостите от недостиг на кадри, средства и грижи към изучаването на турски език у нас. Още един случай. Българите, които работят като учители в Лудогорието са нежелани в турските общини и затова са притискани с икономически механизми и изнудване да напуснат работата си и да освободят местата за местни турци, които не знаят български език. Това заявиха пред медиите преди няколко години учителки с 18-годишен стаж, от които шест в община Венец. (&quot;Терор на ДПС в Дулово&quot;, в. &quot;Монитор&quot;, 18 Март, 2006 г.) Общината им бе спряла пътните от 7 лева на ден и ги накара да си ги плащат, ако искат да запазят работата си, защото имала местни кадри за техните длъжности. При 250 лв месечна заплата учителите масово напуснаха. &quot;Българин тук е мръсна дума. Тук българските закони не важат, тука е &quot;Република Венесия&quot;, в която еднолично командва кметът Кахри Ибрахим&quot;, казаха учители пред вестника. Този кмет е известен още от 1992 г. с изявлението си &quot;Трябва да изгоним българите и да ги заменим с местни хора&quot;. Друг един заяви, че турският трябва да стане втори официален език, а християните да бъдат прогонени от Родопите. И двамата са все още членове на ДПС. Всичко това е описано многократно в медиите. Те са си свършили работата. Гражд

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Dr Stefan Slavchev,Dortmund,BRD

    13 Sep 2010 1:46ч.

    МИСТЪР МЕТАНОЛ Преди известно време изгледах смаян част от предаване по RTL live. Беше нещо като конкурс по Сизвинениенадпърдяване. Безспорният победител оглуши и буквално помете цялата публика. Благоприличните дами криеха лицата си и се чудеха накъде да погледнат. В кулминационния момент младият англичанин с невероятно добре лежащ му артистичен псевдоним МИСТЪР МЕТАН ,заголи кльощавия си задник и зае поза Хипертренделенбург. Броеше обратно от десет и мобилизираше най-дълбоките си резерви.На метър и половина от него бяха побили момък с плексигласов шлем на лицето(има си хас ,нали при тези блицове трябваше да си пази очите) и огромен балон на главата.Метановите децибели,които произлязоха от &quot;дълбокото гърло&quot;,разпарчосаха нещастния балон,от който се разхвърча огромно количество конфети. Ей,на това ми прилича всеки път,когато Вежди Рашидов си отвори устата.Блицове и розово-червени конфети. Пури и лЕво-десни крошета като допълнения към пейзажа. Дълбокомислия с МЕТАНОЛОВ привкус(без мирис,без вкус,ама &quot;следите остават&quot;) от непропуснатиете за закуска чаши шльокавица. Иначе интелектуален дъх на метан(къде по-стилно щеше да е на горчиви бадеми).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи