- 10 Sep 2020
- 88
- 15
Люба Кулезич не изневерява на себе си – идеята й за интересна и значима телевизионна продукция е, че тя трябва да се рови в най-скандалните и жълти обществени теми. Повлияна е в това си разбиране най-вероятно от Кеворк Кеворкян - „нашият учител“, както тя сама го назова. Затова и в Тв7, и в Нова телевизия предаванията й са едни и същи – повече посветени на мръсотията по дъното, инкрустациите по тавана не я засягат особено. Показвай боклука, за да си с рейтинг.
<div><strong><br /></strong></div>
<p> </p>
<p> </p>
<div>Тази идеология стоеше и в основата на предоставеното „право на отговор“ на</div>
<div> </div>
<div><strong>Алексей Петров, набедения за главен мафиот в държавата.</strong></div>
<div> </div>
<div>Роля, която хич не е по вкуса му, та не е за чудене желанието му да се оттласне, да се освободи от нея. Затова така за 7 април ранния предобед се беше постарал и подковал – мъкнеше и вадеше документи, доказваше държавническа загриженост, илюстрираше предприемаческа мъдрост.</div>
<div> </div>
<div>Цялата тази постановка на Люба Кулезич й беше пределно ясна, тя нямаше с какво да я изненада, поради това тя реши да изненада – извади Пламен Устинов, един от свидетелите срещу Алексей Петров. Тук трябва да отдадем дължимото на т.нар. „Трактор“ –</div>
<div> </div>
<div><strong>той прояви завидно хладнокръвие,</strong></div>
<div> </div>
<div>по лицето му не трепна мускулче дори, сякаш е очаквал такъв сюрприз. Такъв репрезентационен стоицизъм може да го отдадем на две причини – или, както се говори, че Алексей Петров има свои хора навсякъде, той е бил предупреден от някоя „къртица“ в Нова, или – по-възможно – просто е добре трениран нищо да не го изважда от равновесие. Макар че на два-три пъти се случи, издадоха го някои изказвания и квалификации („но устата сгрешила, сама промълвила“, както пише поетът): едно към Устинов, че е много малък, другото към Кулезич – че предаването станало махленско. Тя обаче не се притесни, такива упреци са й отправяни не веднъж, пък и</div>
<div> </div>
<div><strong>тя това цели – да се вдигне пушилка, да стане скандал.</strong></div>
<div> </div>
<div>Интернет информационните сайтове мигом захапаха примамката: „Скандална очна ставка между Алексей Петров и Пламен Устинов. Кулезич скри топката на Трактора с неочакван гост в студиото“, прогърмя „Блиц“.</div>
<div> </div>
<div>Всъщност, тия похвати говорят много за журналистическото равнище в България. Първо, с това се демонстрира сякаш търсене на истината, но е пределно ясно, че да се открие истина в ситуация, когато двама души, които не могат да се понасят, са изправени очи в очи, си е вятър работа.</div>
<div> </div>
<div><strong>На това могат да вярват единствено някакви наивници,</strong></div>
<div> </div>
<div>които вземат онова, което струи от екрана, за неподправена правдивост. Само че няма нищо неподправено в екрана, напротив – там всичко е добре режисирано, за да можем да му вярваме и да се надяваме.</div>
<div> </div>
<div>Точно това надяване е втората шепа прах, която се хвърля в очите на зрителя – след като няма справедливост в съда, поне нека има справедливост на телевизора. Алексей Петров беше оправдан по няколко от делата, но тук, на екрана, оправдание няма – той беше все едно на подсъдима скамейка, за да му се покаже, че</div>
<div> </div>
<div><strong>той в очите на Юстиция може и да е невинен, но в очите на Фама не е.</strong></div>
<p>Предавания като това на Люба Кулезич отдават огромно значение на мълвата, на слуха, на клюката – за тях всеки е виновен, дори и да се докаже противното, принципът е „няма дим без огън“. Да не споменавам, че цяла телевизия се въздигна и укрепна, спазвайки това правило – Канал 3 на Сашо Диков. Институциите, между впрочем, са свикнали с този маниер на българската журналистика, затова и много не обръщат внимание, но съвсем иначе става, когато журналистиката се превърне в журналистика, сиреч тръгне да работи с документи, с източници, с факти. Тогава те се задействат,</p>
<p><strong>случаят с Борис Митов е показателен</strong></p>
<p>– дрънкай си каквото щеш и както щеш в полето на публичността, но когато спреш да дрънкаш, а изваждаш факти – е, тогава заставаш на топа на устата и само си стискай палци да се отървеш невредим. Махленската журналистика тук върви, журналистическата журналистика – изобщо не…</p>
<p>Големият, малкият и махленката заедно в спор, викове и пререкания – това е най-високият етаж на бг журналистиката. Един, за съжаление, доста приземен етаж. Да не кажа подземен…</p>
