- 10 Sep 2020
- 160
- 3
В понеделник във в. „24 часа” беше публикувано интервю с новия зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. На въпрос дали е видял доклада от одита на НЕК (станал известен като доклада на Тенчо Попов) Делян Добрев по същество потвърждава думите на Тенчо Попов, независимо от твърдението му, че не коментира самия одит, а сделката по проекта АЕЦ „Белене”. Добрев говори за това, че има намаляване на цената в договора в сравнение с първоначалните оценки, че не е платена накрая дори и договорената по-ниска, че транспортът, застраховката, митата са за българска сметка, за част от които обаче руснаците не са представили счетоводни документи.
<p>Ден по-рано премиерът Бойко Борисов заяви пред журналисти в Добрич: „Крайно време е вече да има обвинени за АЕЦ „Белене”. От две години сме дали материалите, има досъдебни производства и аз се надявам, че прокуратурата по-бързо ще посочи виновните..”</p>
<p>Още през ноември миналата година Борисов изрази недоумение, че все още няма повдигнати обвинения за „Белене” и „Цанков камък”, след като нарушенията по тези проекти са „видни”, а прокуратурата е сезирана „преди повече от година”.</p>
<p>Оказа се обаче, че твърденията на премиера не отговарят съвсем точно на истината. На 1 юни 2011 г. прокуратурата в официално прессъобщение обяви, че е получила въпросните материали чрез кабинета на премиера на 22 март 2010 г. – т.е. нито е „преди повече от година” (смятано от ноември 2010 г. назад), нито преди „две години”, както каза Борисов миналата неделя!</p>
<p>Нека проследим фактите, които са известни около доклада на Тенчо Попов за далаверите по АЕЦ „Белене”.</p>
<p>За неговото съществуване се разбра от записан със специални разузнавателни средства (СРС) разговор между Тенчо Попов, следователя Петьо Петров и съдията Петър Сантиров. Записът от този разговор беше представен в съдебната зала на едно от заседанията по делото срещу Николай Цонев, Попов и Сантиров за плащане на подкуп. От него става ясно, че според Тенчо Попов по проекта „Белене” нагло са откраднати „стотици милиони”, за което той е информирал Борисов с доклад през октомври 2009 г., след което е бил уволнен като зам.-председател на Българския енергиен холдинг (БЕХ).</p>
<p>На 6 юни 2010 г. в единственото си интервю пред bTV Тенчо Попов казва, че е предал лично на премиера Борисов доклад за резултатите от одитната проверка на разходите по проектите АЕЦ „Белене” и „Цанков камък” в обем от около 100 страници, заедно със съпроводително писмо, на 27 октомври 2009 г. в сградата на МС, където е отишъл по покана на Борисов след проведен с него телефонен разговор.</p>
<p>По-важното, което Попов казва в това интервю и което по-нататък в публичното пространство странно защо се пренебрегва, е, че това не е докладът на старшия одитор в БЕХ Велко Пеев, публикуван няколко дни по-рано в интернет – най-напред на сайта на Гражданския комитет против АЕЦ „Белене”. Тези пет страници засягат само някои от установените нарушения около продажбата на старото оборудване – реактора „Шкода”, които фигурират и в доклада на Попов. С други думи, засега обществеността е запозната с твърде малка част от съдържанието на пълния вариант на доклада.</p>
<p>Навремето руската страна печели изграждането на АЕЦ „Белене”, защото в процедурата е записано, че е предимство, ако съответната страна изкупи обратно този реактор. България е купила реактора „Шкода” през 1987–1988 г. при стартирането на първия проект „Белене”. Когато се подготвя и провежда втората процедура по проекта през 2005–2006 г., се поставя условие реакторът да бъде изкупен обратно от руснаците. Изпълнителят „Атомстройекспорт” е избран през 2006 г. Започва оценяване на реактора. По думите на Тенчо Попов първата му оценка от август 2007 г. е над 295 милиона евро, после има нова оценка на стойност 205 милиона евро, следва трета оценка за 165 милиона евро, а в крайна сметка сделката с „Атомстройекспорт” се сключва едва за 135 милиона евро. От тях обаче към момента на проверката руснаците са платили само 58 милиона евро. </p>
<p>Оценките са дело на комисии, назначавани от министъра на енергетиката в съответния момент, а именно Петър Димитров от тройната коалиция. А споразумението за продажбата на стойност 135 милиона евро е подписано от изпълнителния директор на НЕК Любомир Велков, като е записано, че всички разходи по обследването на оборудването, по транспорта, застраховките и митата са за сметка на продаващата страна, т.е. България. За тези разходи липсват счетоводни документи.</p>
<p>Тенчо Попов допълва пред bTV, че в приложеното към доклада писмо до премиера е написал, че предоставя материали с данни за тежка корупция с оглед на по-нататъшните му разпореждания. „И той [премиерът Борисов – б.р.] пред мен сложи резолюция на моето писмо до главния прокурор и извика сътрудник от кабинета си и каза: Това веднага да заминава за Главния прокурор. Беше се хванал за главата, след като му обясних за какво става въпрос”.</p>
<p>Попов твърди, че в периода, докато е зам.-председател на холдинга от януари до ноември 2009 г., през ръководството не е минал нито един документ по АЕЦ „Белене”, в нарушение на правилата на вътрешния устройствен правилник. Това наложило да се направи одит. Бордът на холдинга обаче не приема доклада от одита и това дава основание на Тенчо Попов да се обърне директно към премиера и да му предаде материалите от проверката. </p>
<p>От интервюто става ясно, че Борисов е получил доклада от Попов на 27 октомври 2009 г., но в прокуратурата той е предаден едва на 22 март 2010 г.</p>
<p>Защо премиерът Борисов го задържа цели пет месеца? Театър ли е разиграл пред Попов с моментално поставената резолюция, хващането за главата и викането на сътрудник, който тутакси да носи материалите на Борис Велчев? Защо следствените действия вървят толкова бавно? Защо бордът на БЕХ ЕАД не е приел доклада на Попов? Защо само незначителна част от съдържащите се в доклада данни (само петте страници от допълнителния анализ на одитора Велко Пеев) до момента е известна на обществото? Кой има изгода от „покриването” на целия доклад?</p>
<p>Тези въпроси очакват конкретни и ясни отговори, които се съмнявам, че ще дойдат в резултат от разследването на прокуратурата. Впрочем интересно е дали самият Тенчо Попов е викан от разследващите във връзка с досъдебните производства по повод доклада... </p>
<p>Най-очевидният извод, който се налага от първоначалния анализ на известните факти обаче е, че ако съдържанието на доклада стане публично достояние, ще бламира проекта АЕЦ „Белене”.</p>
<p>Този извод се подкрепя и от публикуваното във в. „24 часа” интервю със зам.-министър Делян Добрев. Добрев също не изнася нищо извън вече известните в публичното пространство данни. Нито дума повече. При това цитира (целенасочено?) информацията от анализа на одитора Велко Пеев, че сделката за продажба е сключена на стойност 205 милиона евро. А по думите на Тенчо Попов пред bTV това не са окончателните констатации от одита, записани в доклада. В доклада е записано, че договорът не е за 205, а за 135 милиона евро.</p>
<p>Според специалисти от енергийния сектор, когато през 2004 г. се конструира проектът АЕЦ „Белене”, се води борба между две тези. Министерството на енергетиката иска НЕК да обяви процедура, да намери изпълнител с технология и след това да търси инвеститор. Тезата на Министерството на финансите е точно обратната – първо трябва да се намери инвеститор, да се учреди компания, която ще финансира проекта, и тя да обяви процедура за избиране на основния изпълнител. Така би се гарантирал балансът между сигурност и икономическа ефективност. На практика се осъществява искането на Министерството на енергетиката – след избора на изпълнител и технология започват да търсят инвеститор. Подобна практика в света няма – никой инвеститор не би се съгласил да поеме проект, след като вече всичко е решено, само за да плаща, без да е сигурен, че ще си върне парите. Това е поставяне на каруцата пред коня. Поради грешното конструиране на проекта АЕЦ „Белене” от самото начало, той няма и инвеститор. А всъщност анализът на случилото се дотук сочи, че целта на тази „стратегия” е била елиминирането на западните конкуренти и защитата на руските интереси с поставянето на условия, които налагат избор на руски тип реактор. Ако първо беше намерен инвеститор, в условията на реална конкуренция АЕЦ „Белене” щеше да е много по-изгоден проект за България.</p>
<p>Най-вероятно при едно публично оповестяване на съдържанието на доклада наяве ще излязат не само конкретните нарушения и кражби, констатирани при одита, но и целенасоченото грешно конструиране на проекта.</p>
<p>Явно бламирането на проекта основателно притеснява Борисов. Иначе защо ще пази доклада в тайна?! Звучи някак нелогично, че не се възползва от тази прекрасна възможност да хвърли тежки камъни в градината на Тройната коалиция, а толкова време да мълчи...</p>
<p>Само един красноречив пример от доклада, даден от Тенчо Попов по bTV: за разрушаването на старата площадка в „Белене”, т.е. за разбиването на бетона, са изхарчени 110 млн. евро.</p>
<p>Фирмите, извършили тази дейност, са български, но не са избрани от НЕК с конкурс, а незнайно защо са определени от руснаците. Според публикация на в. „Дневник” жители на Белене твърдят, че това са фирми, близки до президента, БСП и ДПС, но никой не смее да застане с името си зад тези думи.</p>
<p>Какво би възпряло Борисов да „удари” публично облажила се фирма на Людмил Стойков или фирма от Догановите обръчи? Не е лесно да се отговори на този въпрос.</p>
<p>Но твърде късната поява на доклада в прокуратурата и мълчанието на Борисов по темата предполагат някакви сериозни причини. Да не говорим, че ако не беше подслушван Тенчо Попов и ако службите не бяха чули на 18 март неговите реплики за нагло откраднатите „стотици милиони” от проекта „Белене”, премиерът може би изобщо нямаше да предаде четири дни по-късно (на 22 март) доклада на Върховна касационна прокуратура (ВКС). И папката до ден днешен можеше да стои заключена в някоя служебна каса.</p>
<p>Ще повторя последователността на събитията по дати. На 27 октомври 2009 г. Борисов получава доклада лично от Тенчо Попов със съпроводително писмо, което резолюира до главния прокурор. На 16 март 2010 г. стартира разработката срещу Цонев, Сантиров и Попов. На 18 март 2010 г. е подслушан разговорът между Попов и следователя Петров, в който бившият секретар на финансовото министерство обяснява, че му е чиста съвестта, защото е информирал премиера за установените далавери по проекта „Белене” пет месеца по-рано. На 22 март 2010 г. по официална информация прокуратурата е получила от кабинета на Борисов доклада на Попов.</p>
<p>Навързването на тези дати и факти трудно може да се тълкува като случайно съвпадение. Напротив, те внушават, че Бойко Борисов едва ли не е бил принуден да изпрати доклада на ВКС заради подслушания разговор, след като вече и други хора са узнали за доклада на Тенчо Попов.</p>
<p>В публичното пространство обаче Борисов продължава да не отронва нито дума за съществуването на този доклад. Мълчи цяла година след предаването му на прокуратурата. До 26 март 2011 г., когато при посещението си в Белене ядосано заявява: „Имам доклад <em>и</em> на ДАНС, който точно и ясно описва нарушения. Всичко това ще бъде предоставено на главния прокурор”.<br />Аха, значи и от ДАНС са се занимавали с АЕЦ „Белене”. Това беше потвърдено и когато в началото на май СДС настоя докладът на Тенчо Попов да бъде публикуван официално. Според публикация във в. „Дневник” на искането на СДС от Министерския съвет отговарят, че информацията, получена от премиера, е „своевременно предадена на компетентната ДАНС и оттам изпратена на Върховната касационна прокуратура”.</p>
<p>Излиза, че петте месеца – от 27 октомври 2009 г. до 22 март 2010 г., докладът на Попов е отлежавал не при премиера, а в ДАНС.</p>
<p>Добре, но защо Борисов променя решението си и въпреки че веднага го е резолирал за главния прокурор, го предоставя първо на ДАНС? Какви задачи е получило ръководството на ДАНС по доклада? Отново въпроси без отговор.</p>
<p>Тук има един на пръв поглед страничен, но любопитен детайл, който заслужава внимание. На първото заседание по делото срещу Цонев, Попов и Сантиров в Софийския градски съд на 23 ноември 2010 г. е разпитан основният свидетел на обвинението – следователят Петьо Петров. Поискано е да изясни кога е подписал декларация по чл. 12 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и кой му я е дал. (Чл. 12 регламентира случаите, в които се използват СРС-та, а конкретно за Петьо Петров е приложена ал. 2.) <br />Петров отговаря, че е подписал декларацията на 16 март 2010 г. (когато започва разработката), а документът му е даден от... служител на ДАНС. Оставям настрана съмненията в законността на СРС-тата, защото има мнения на юристи, че са незаконно приложени. Но от свидетелските показания на следователя се установява, че той е сътрудничил именно на ДАНС по разработването на случая с подкупа.</p>
<p>В този контекст остава открит още един въпрос. Дали може да се търси връзка между получения от премиера в ДАНС доклад на Тенчо Попов за корупцията по проекта АЕЦ „Белене” и последвалото „сготвяне” на Попов в „скалъпеното и парадоксално” (по думите му) дело. Все пак обвинението за плащане на подкуп е повдигнато на базата на разработка на ДАНС, подпомогната от следователя Петров.</p>
<p>От изложените тук факти и поставените въпроси става ясно, че във връзка с енергийните проекти Борисов е в сложна ситуация, от която му е трудно да излезе. Тя най-вероятно се дължи на опитите му да балансира всички интереси – на руснаците в Белене, на американците за шистовия газ, на западноевропейците в АЕЦ „Козлодуй” за строеж на нов блок с техни технологии. Ако се случат всички тези договори, следващите 150 години няма да можем да ги платим.</p>
<p>Но на първо време за българското общество е много важно да се вдигне мъглата около далаверите по проекта АЕЦ „Белене” и виновните да бъдат наказани. А още по-важното е да разберем дали този проект действително ще бъде бламиран, когато на бял свят излязат резултатите от одитната проверка. Затова колкото по-бързо се публикува докладът на Тенчо Попов, толкова по-добре!</p>
