- 10 Sep 2020
- 80
- 13
Македония е на прага на Европейския съюз, но нейните съседки Гърция и България й захлопват вратата. Това е доминиращото впечатление сред македонските граждани по повод решението на последния Европейски съвет през декември м.г. да отложи началото на предприсъединителните преговори между Скопие и Брюксел.
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong>Република Македония имат статут на официален кандидат за членство в ЕС от края на 2005 г.,</strong></p>
<p>но така и не получи дата за начало на преговорите за присъединяване. Сега Европейската комисия най-сетне отсъди, че страната е готова за започване на тези преговори, но 27-те членки на ЕС трябва да потвърдят решението. Това не се случи на Европейския съвет, но вратата за започване на преговорите остава отворена – до средата на 2013 г. Комисията трябва да изготви още един доклад за напредъка на Македония и ако той е позитивен, предприсъединителният диалог все пак може да започне още тази година.</p>
<p>Гърция отдавна блокира евроинтерграцията на македонците с абсолютно ирационалното отричане на правото им да изберат име на своята собствена държава. Сега по настояване на България в решението на Европейския съвет бе записана още една пречка пред канидидатурата на Скопие за ЕС – че контактите на високо равнище между българските и македонските власти трябва да се „трансформират в конкретни действия и резултати”.</p>
<p><strong>За какви „резултати” става дума?</strong></p>
<p>Официално България поиска подписването на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, създаване на съвместни работни групи за укрепване на отношенията в ключови области и формиране на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания. Това са формални (и до голям степен безсмислени) бюрократични стъпки, за чието извървяване не би трябвало да има пречки.</p>
<p>По-сериозният проблем е широко разпространеното сред българската общественост мнение, че</p>
<p><strong>Република Македония не бива да бъде пускана в ЕС, защото краде българската история</strong>,</p>
<p>води антибългарска пропаганда и репресира своите граждани с българско самосъзнание. Темата с историческото минало е най-дискутирана. Всеки втори българин се смята за специалист по въпроса за македонската история, а голяма част от колегите професионални историци заемат националистически позиции, доброволно лишавайки се от задължителната за истинския учен привилегирована гледна точка на страничния наблюдател.</p>
<p>Всъщност историята битува на две нива – първо, като наука за миналото и второ, като градиво за националната идентичност. Никъде по света историческият разказ на учените не съвпада с картината на националната история, която съществува в масовото обществено съзнание. Формирането и утвърждаването на национална идентичност минава през избирателния прочит на историята. И тук не става дума непременно за фалшификации. Просто едни факти биват изтъквани и хиперболизирани, други – премълчавани, а трети си остават неизвестни за масовата публика.</p>
<p>Така например в българската национална памет съществува споменът за насилственото ислямизиране на големи групи българи в Родопите през XVI-XVII век (научно доказан факт), но отсъства сюжетът за масовата насилствена християнизация на помаците в Родопите по време на Балканската война (също научно доказан и добре документиран факт).</p>
<p><strong>Затова обвинението в „кражба на историята” е смешно и абсурдно</strong></p>
<p>и няма как да бъде обяснено на партньорите на България от Европейския съюз. Историята не е вещ, а възприятие и светоусещане. Тя не е нещо като бурканите в мазето или черешата на лозето, които някой съсед може да ти открадне и да си го консумира по пътя към ЕС.</p>
<p>Факт е, че поне за момента българите и македонците имат различни възгледи за историята на Македония, но от това не бива да се правят драми. Най-непродуктивната политика е да се удря по масата и да се иска ултимативно отсрещната страна да приеме твоята версия. Това винаги води до втвърдяване на позициите и отказ от диалог.</p>
<p><strong>Професионалните историци в София и Скопие могат и трябва да обменят мнения</strong></p>
<p>и да сближават възгледите си, но това няма нищо общо нито с балканската, нито с европейската международна политика. Всъщност стъпки на сближение се правят. Малцина българи са ходили в новия Музей на македонската борба в Скопие. Ако го направят, ще видят една грамотно направена експозиция с восъчни фигури на всички македонски дейци, които са отстоявали българския характер на Македония. Става дума за личности, чиито имена доскоро бяха нежелани дори само за споменаване в Скопие. А сега те са в музея – Тодор Александров, Ванче Михайлов, Мара Бунева, чиято паметна плоча край Вардар наскоро отново бе строшена, Шарло и дори терористът Владо Черноземски, който убива югославския крал в Марсилия. В същия музей може да си види и оригиналната корица на „Български народни песни” на братя Миладинови, макар и сбутана в един ъгъл.</p>
<p>Без да се отказват от възгледа за преобладаващо българската идентичност на мнозинството от македонските политически дейци през XIX и първата половина на ХХ век, българите трябва да си дават сметка, че последните пет-шест десетилетия имат много по-важна роля за формирането на националното самосъзнание на македонците, отколкото предхождащите ги два века. А</p>
<p><strong>историята на Вардарска Македония след 1944 г. еднозначно и категорично не е българска</strong></p>
<p>и е безсмислено да си затваряме очите за този факт. Но по-важно от всичко е правото на самоопределение. Щом на днешните македонци им харесва да си кичат централния столичен площад с паметници, препращащи към античната история и да намират свои родствени племена в Пакистан, нека да го правят. За интелигентните хора в България това е повод за иронична усмивка, а не за злоба и негодувание. В Европейския съюз идентичността (включително националната) е право на личен избор и не би трявбало да бъде тема в междудържавните отношения.</p>
<p><strong>Обвинението за „антибългарската пропаганда” на македонците също не е много ясно.</strong></p>
<p>Хората, които представляват Република Македония, са президентът, премиерът или председателят на парламента в Скопие. Те очевидно не водят „антибългарска пропаганда”. Антибългарски публикации и изопачаване на историческите факти има в македонските вестници, телевизии и особено в интернет форумите. Но ако някой вярва, че правителството в Скопие може и трябва да контролира медиите, то тогава за какъв Европейски съюз говорим – свободата на словото е неотменна част от демокрацията, а в ЕС приемат само демократични държави. Впрочем порой от обидни квалификации и дебелашки шеги за македонците могат да бъдат намерени и в българските интернет форуми и дори в официалните медии, но надявам се на никой не му хрумва да поиска от българското правителство да цензурира подобни прояви на балкански бабаитлък.</p>
<p>Наистина сериозен и заслужаващ внимание е проблемът с репресиите и</p>
<p><strong>натискът на изпълнителна и съдебна власт в Скопие срещу хората с българско самосъзнание</strong>.</p>
<p>Но този въпрос не може да се реши с общи приказки и обвинения „ан блок”. България може и трябва да проучи случая на всеки свой гражданин, който смята, че е преследван заради националното си самоопределение. Нищо не пречи българското Външно министерство да публикува списък на тези казуси и да даде отчет на данъкоплатците какво прави за разрешаването им.</p>
<p>Самите предприсъединителни преговори са много ефикасен инструмент, който София може да използва и да изиска от Република Македония да следва европейските стандарти в спазването на човешките права. Същевременно трябва да е ясно, че</p>
<p><strong>в Македония има една неголяма група от „професионални българи”</strong>,</p>
<p>които се препитават от това, че се представят за жертви или от посреднически услуги и корупционни схеми, свързани с желанието на значителен брой македонци да получат български паспорти.</p>
<p>В крайна сметка, най-лошият сценарий за България е Република Македония да изостане безнадеждно някъде по трасето на евроинтеграцията. На път е да се сбъдне мечтата на поколения революционери, политически активисти и обикновени хора от България и Македония – двете страни да живеят в една общност, между тях да няма граница и хората от двете страни на Осоговската планина да имат едно общо гражданство - европейско. Това става в момент, когато заради сложните междуетнически отношения между македонци и албанци</p>
<p><strong>Република Македония все още се нуждае от външен политически стабилизатор.</strong></p>
<p>И тъй като след 2001 г. САЩ загубиха интерес към Балканите, този стабилизатор може да бъде само Европейския съюз.</p>
<p>Можем само да гадаем какви са причините България изведнъж да се солидаризира с Гърция и да сложи прът в колелото на македонската евроинтеграция. При това в случая София се изправя както срещу доминиращото мнение в Европейския съюз, така и срещу САЩ, които признаха Република Македония с конституционното й име и биха искали да я видят в ЕС. Подобно странно решение не се връзва с „политически коректния” бекграунд на външния министър Николай Младенов, който е работил в „Отворено общество” и куп доминирани от американците международни институции.</p>
<p>Възможно е</p>
<p><strong>този обрат в балканската политика на България да е продиктуван от премиера Борисов.</strong></p>
<p>Под влияние на свои душеприказчици от типа на Божидар Димитров той може да е решил, че не може да са по-ербап от него някакви си македонци, които на всичко отгоре се правят, че не са българи. Третото и най-логично, но и най-тревожно и най-тъжно обяснение за българското вето относно македонското еврочленство, е свързано с преобладаващите обществени настроения. Истината е, че мнозинството наши сънародници не са толерантни и смятат, че македонците трябва да бъдат мачкани постоянно, докато не си признаят, че са българи. Няколко месеца преди изборите ГЕРБ преценява, че е по-добре да хване вълната на тези настроения и да отнеме електорат от националистическите партии.</p>
<p>Парадоксалното е, че в момента</p>
<p><strong>най-разпалените български патриоти нанасят най-голяма вреда на българската кауза</strong></p>
<p>в Македония. Пледирайки за вето на македонската кандидатура за ЕС, те унищожават и без това слабите пробългарски сантименти край Вардар и пренасочват македонския политически вектор към Белград, а в известен смисъл и към Прищина. Всъщност хардлайнерите в София и Скопие действат на принципа на скачените съдове. За тях истината винаги е черно-бяла, полутоновете липсват, издаването на присъди е по-важно от задаването на въпроси.</p>
<p>В следващите няколко месеца България и Република Македония все още имат шанс да се споразумеят и да отворят пътя на младата ни съседка към ЕС. Другото би било фатална политическа грешка и един окончателен и много тъжен край на българския исторически копнеж по Македония.</p>
