- 10 Sep 2020
- 80
- 16
Чух новината за това, че прокуратурата се е провалила в разследването срещу бившия военен министър Николай Цонев в понеделник на обяд. Все още не съм чул новината за уволнението на прокурора Роман Василев, който при ареста на Николай Цонев спретна безвкусно шоу, заради което България със сигурност ще бъде осъдена в Страсбург. Няма да припомням поведението и репликите на прокурора – всички медии го направиха тези дни – само ще ви припомня един малък детайл от ареста на Цонев, който ми се вижда напълно безумен. Бившият министър бе арестуван с насочен към главата му пистолет.
<p>Да ви призная, в началото не бях гледал внимателно тези кадри и за репликите на Роман Василев знаех от цитатите в медиите. Наскоро в новините отново ги завъртяха и тогава обърнах внимание на тази подробност, заради която не само Роман Василев, но и цялото ръководство на прокуратурата и МВР трябва да бъдат изринати от тези институции.</p>
<p>Що за безумие е да насочваш оръжие към бивш министър, и то на отбраната, който само допреди година и нещо ръководеше официални делегации на високопоставени натовски срещи и който е представлявал страната ни пред света?! Само преди година и два месеца този човек е олицетворявал официалната демократична власт в страната.</p>
<p>Не искам да знам какво биха си помислили за България неговите бивши колеги министри от други страни, ако са гледали този репортаж. Сигурно в първия момент биха решили, че Цонев се е опитвал да организира военен преврат, та затова е трябвало да го арестуват с оръжие. Веднага след това става ясно, че Цонев е обвинен в даване на подкуп, а няколко месеца по-късно се оказва, че няма доказателства за това обвинение и самите обвинители го оттеглят. Какво да мислят за такава страна, която арестува бившия си военен министър с пистолет, насочен към главата? Що за дивотия е това?</p>
<p>Разбира се, че тук не става въпрос за личността на Николай Цонев и за неговите евентуални престъпления и прегрешения. Става дума за отношението към институциите и към властта. Това напълно описва отношението на Бойко Борисов и на ГЕРБ към тях и е ни повече, ни по-малко с пролетарско-болшевишка закваска. Бойко Борисов не само повтаря късния Живков, но се опитва да играе и ранния Тато от славните революционни времена, когато той е разстрелвал лично хора в читалище "Славянска беседа" веднага след 9 септември 1944 година.</p>
<p>На онези, които биха казали, че това сравнение е пресилено, ще предложа да си представят за миг днешния Бойко Борисов в тогавашния исторически контекст, или казано по-просто – Борисов с партизанско кепе, стиснал в ръцете си цялата власт, която му е подарил 9 септември. Ако сега този човек е смешен и от ден на ден неговият образ става все по-нелеп, то другият, който ви подканих да си представите, може да се окаже зловещ. Бедна ви е фантазията какво можеха да извършат Бойко Борисов и Цветан Цветанов и кохортата им ГЕРБ примерно на 15 септември 1944 година. Като си помисля как биха развили всеки своето его и нагона за власт в революционна ситуация, без да им пречат някакви глупави демократични правила, ми се изправя косата.</p>
<p>Пак казвам, Николай Цонев няма нищо общо с това. От главата ми не излизат образът на насочения пистолет и фактът, че го дават в централните новини. Сигурно така задоволяват голям потребителски нагон на българина, който много преди Андрешко жадува да види управлението, проснато по очи. И това е една от причините този древен, по Божидар Димитров, народ все още да няма управление в главата, ако парафразираме прочутия руски израз. Не знам дали в това отношение не сме уникални – все пак руската поговорка се отнасяше до отделния човек – че някой си няма цар в главата си, т.е. че сам не може да се сложи в ред, че е разхлопан – не съм чувал да има подобни поговорки за цял народ, но в случая тази важи за нашия. И без това нямаме много опит и зрялост в управлението, а подобни гледки само разпалват бездруго силно плебейските ни нагони за мъст и реванш над "онези отгоре".</p>
<p>Това няма нищо общо със справедливостта и с желанието най-после да има наказани за престъпленията на прехода. По парадокс и закономерна ирония на бившия министър Цонев ще му се размине, а моментното удовлетворение, което някой редови български данъкоплатец е изпитал, докато си и пиел ракията и е гледал телевизора в осем вечерта, ще си остане именно моментно удовлетворение, а въпросният данъкоплатец, както и стотици хиляди като него, прецакани и с парите, които са давали за Българската армия, и с всички останали, които са потъвали в различни схеми, организирани от хора като Николай Цонев. Той беше известно корумпе, а фактът, че прокурорите са се издънили по такъв левашки начин, използвайки друг, също известен корумпиран следовател – Петьо Петров с прякор Пепи Еврото, говори, че са го "изпуснали" нарочно.</p>
<p>Да, точно така. Не се чудете. В политиката по принцип има място за доста перверзия, а в българската още повече. Хем ви показват в централните новини как унижават бившия министър Николай Цонев с насочен срещу него пистолет, хем му спасяват задника с некадърно проведена акция и неадекватно обвинение. Така хем вълкът е сит, хем агнето цяло. Хем даваме на народа удовлетворение, хем не пипаме корумпетата, или както е според поговорката: "Гарван гарвану око не вади".</p>
<p>Цонев ще преглътне унижението, ще си запази паричките, дори може да осъди – и е почти сигурно, че ще го направи – държавата в Страсбург. Забележете, няма да осъди Бойко Борисов, Цветан Цветанов или Роман Василев, които и без това едва ли ще са на власт тогава, а ще осъди българската държава, която се олицетворява от нас самите, нейните граждани. Така ще се окаже, че "шибаният" народ, пак по Божидар Димитров, на когото много му се иска да гледа как шибат съседа с по-голямата къща, е прецакан няколко пъти само около казуса с Николай Цонев.</p>
<p>Лошата новина е, че това е порочен кръг, в който са попадали и ще попадат почти всички управляващи. И всичко това, повтарям, няма нищо общо нито със справедливостта, нито с демократичния ред, нито с идеята за модерна и свободна държава, в която правилата и институциите се уважават.<br /><em></em></p>
<p><em>Текстът е публикуван във в. "Галерия".</em></p>
