Корупционен парк България

<p>"Лично на мен подкуп никой не ми е искал и аз подкуп на никого не съм давал", казва кандидат-президентът. Вярвам му. Но акцентирайки върху думата "лично", той негласно признава, че някакви неща явно са се случвали чрез други лица. Какви точно неща и кои са тези лица, знаят малцина. Премиерът например оставя впечатление, че е наясно с казуса или по-точно с практиките в Столичния общински съвет:</p> <p><strong>"Какво толкова!"</strong></p> <p>"Ако не бях премиер, щях да кажа не трима брокери, а десетина, които са искали подкупи. Щях да започна отдалеч", каза Борисов пред една телевизия. И потвърждава онова, което се знае от всички: без "брокери", без роднини на роднините и "хора, къде ритат топка" с някого, всичко в България се урежда мъчително бавно или никак. Потвърждава косвено и това, че в България информацията за подобни случаи остава скрита-покрита, а неправомерните облагодетелствания&nbsp;&ndash; безнаказани.</p> <p>Ако ли по някаква случайност те излязат наяве, то е по невнимание (както в случая с Плевнелиев) или под външен натиск, но никога по морални и принципни подбуди. Нещо повече: очевидно е раздразнението на опитните политически играчи да се оправдават за нещо, което явно е част от обичайния дневен ред.</p> <p>Корупцията в България междувременно е станала неразделна част от играта на политическа власт и от утвърдения начин на прокарване на лични и корпоративни интереси. Масовият българин вече е изпълнен с огромна апатия към тази тема, защото се е убедил (предимно от личен опит), че онова, което не става с пари, става с повече пари. И че наказани за корупция няма. По-скоро обратното.</p> <p>Лошата новина е, че мътилката на утвърдената схема "аз на тебе, ти на мене" си остава непрогледна. Мълчанието крепи системата и я обогатява с нови уродливи примери. Неадекватно е и поведението на Борис Велчев, който се презастрахова с репликата, че прокуратурата нямало да се включва в компроматната предизборна борба. Самият факт, че някъде явно има подобни очаквания, сигнализира докъде се е "изродила" демокрацията в България. За други очаквания към прокуратурата място явно не е останало.</p> <p><strong>"Росене, кажи си!"</strong></p> <p>А онези политици, които се наслаждават на конфузията около Плевнелиев, наливайки масло в огъня с апели като "Росене, кажи си!", нямат особено право на морални пози. Самите те явно са посветени в същото нещо, за което обвиняват и кандидат-президента. Задължението да се разкрива корупцията явно е задължение само за останалите.</p> <p>Докато всеобщото разбиране по този въпрос не се промени, започвайки от политиците, никакво помръдване от точката на застоя няма да има. Само външният натиск, пък бил той и от ЕС, не може да свърши чудеса. Нужен е непримирим граждански натиск, който да кара политиците да се съобразяват с принципите на демократичното и прозрачно управление, вместо със скрити зависимости, компромати и тайни кукловоди.</p> <p><em><strong>Коментарът е публикуван в сайта на <a href="http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15390210,00.html">&bdquo;Дойче Веле&rdquo;</a>.</strong></em></p>