- 10 Sep 2020
- 85
- 3
Югославските войни са отключили мракобесието в норвежкия атентатор Андерш Брайвик. И по-специално не толкова самите те, колкото един елемент от тяхната заключителна фаза: бомбардировките на НАТО по Сърбия през 1999.
<p>Това се разбира от „манифеста“, който Брайвик е публикувал час и половина преди да предприеме убийствената си акция на норвежкия остров Утьоя. Както вече стана ясно, този документ представлява наукообразно структуриран труд, в който западните елити (и отделно марксистит/) са държани отговорни за „колонизирането“ на Европа от исляма – една религия, която Брайвик определя като „фашистка, брутална, дискриминираща и геноцидна политическа идеология“. Той предлага и план за действие срещу това. Твърди, че в първата фаза на този план той ще извърши това, което вече извърши, а в последната фаза, която според Брайвик ще настъпи през 2083 година, марксистите ще бъдат изтребени, а мюсюлманите изгонени от Европа.</p>
<p>В края на „манифеста“ Брайвик е приложил пространно интервю със самия себе си, като твърди, че той е бил интервюиран от (анонимен) Велик магистър на Ордена на тамплиерите. Ето цитат от интервюто:</p>
<p>„В: Кое наклони везните за вас? Кое събитие ви доведе до решението, че искате да продължите да планирате и да придвижвате нападението?</p>
<p>О: За мен лично това беше участието на моето правителство в нападенията срещу Сърбия (бомбардировките на НАТО през 1999) преди няколко години. Това, че американските и западноевропейските режими бомбардираха нашите сръбски братя, беше напълно неприемливо“.</p>
<p>Целият документ наброява 1516 страници и е написан в жанра на обвинителните актове. В него са „повдигнати“ общо 8 обвинения към западните елити, които Брайвик обвинява в това, че са изложили изконното европейско население на опасност от ислямската колонизация. В два от тези осем пункта става дума за Сърбия и косовския конфликт. Никое друго реално събитие от изтеклото десетилетие не е засегнато по-подробно в „труда“ на Брайвик.</p>
<p>Първите пет обвинения са напълно произволни, сведени до грандиозни обобщения и не съдържат факти. В това число влиза и твърдението, че „между 1960 и 2010 година“ марксистите са позволили на мюсюлманите да убият „10 000–20 000“ европейци и да изнасилят „около 1 милион и 100 хиляди европейски жени“, откъдето Брайвик прави извода, че на всеки 100 000 мюсюлмани се пада извършването на 200 изнасилвания.</p>
<p>Шестото обвинение обаче е съвсем конкретно и това е първото по хронология събитие, споменато от Брайвик, което е проследяемо като реално състоял се факт. Става дума за бомбардировките на НАТО по Сърбия. Атентаторът посочва броя на въздушните удари, броя на жертвите, изчислява щетите и ги поставя под знаменателя на 12 правни термина, взети от международни конвенции (може да се предположи, че данните и изводите са заимствани от жалбата, внесена от Сърбия в Международния съд). Брайвик добавя, че чрез тези бомбардировки мюсюлманите са били подпомогнати да превземат Европа.</p>
<p>Първите пет „обвинения“ на Брайвик се побират на общо две страници и малко. Петото обвинение, „натовското“, самичко заема три страници.</p>
<p>Под номер 7 е повдигнато обвинение към медиите и към други „пропагандатори“ заради това, че „промиват мозъци“. Те са обвинени в това, че не са отразили или са преиначили събитията в общо 12 поименно изброени военни конфликти. (Един от тях е югославският.) Това е най-обемното „обвинение“ и то е описано в 6 страници.</p>
<p>Под номер 8 от „обвиненията“ Брайвик отново се връща към югославските войни, като твърди, че западните правителства са подпомогнали „джихада“ на косовската УЧК (на друго място наречена терористична организация). Нататък Брайвик изброява и други подпомогнати „джихади“ срещу християните, но понеже югославският пример е посочен в началото, може да се предположи, че Брайвик смята именно този пример за основен.</p>
<p>На фона на толкова бурни събития в областта на войната срещу тероризма, прави впечатление, че те не са „докоснали“ Брайвик със същата сила, с която му е въздействал косовският конфликт от 1999. Думите „Ирак“, „иракски“, например, се споменават в документа 143+26 пъти. Думите „Сърбия“, „сръбски“ – 179+339 пъти, а „Косово“ – 140 пъти. Саддам е споменат 10 пъти, талибаните – 33 пъти. Атентатите от 11 септември – 22 пъти. Атентатите в Лондон – 2 пъти. Бин Ладен има цифром и словом една поява в целия текст. Но Армията за освобождение на Косово е спомената 201 пъти.</p>
<p>Това е доста учудващ дисбаланс за човек, който свободно се разхожда из примери във времето, но не успява да преодолее пространствата – неговият хоризонт упорито се спъва в Балканите, сякаш там има нещо дълбоко лично за него.</p>
<p>Подозрението, че Балканите са основна идеологическа школа за Брейвик (а не тамплиерите, нито крайнодесните екстремисти, примерно), дотук е подплатено и с два факта, взети отново от „манифеста“ му. Първият е в това, че много от разсъжденията му почти буквално възпроизвеждат думи на близък съратник на Караджич. Вторият е в това, че Брайвик сам твърди, че лично е заминал за Либерия, за да се срещне там с един „сръбски герой“ и участник във войните, който е бил принуден от (проджихадистките) власти да напусне страната си. Източници от Трибунала за бивша Югославия не можаха веднага да предложат хипотеза за това за кого става въпрос. Само едно е сигурно: за да отиде до Либерия и да знае, че сръбският „герой“ е там, Брайвик е имал нужда от много сериозни контакти със сръбски високопоставени националисти.</p>
<p>Обемът на „манифеста“ силно затруднява бързия му анализ, но въпросът дори не е само в скоростта. Проблемът е в това, че изследването изисква познавачи на няколко области, които да съчетаят откритията си и да предложат версия за това в какво обкръжение реално се е намирал Брайвик. Тук не става дума само за идеологическото влияние, под което той се е поставил, а за съвсем конкретни хора, с които е било възможно да общува. Югославският пример е само една част от цялата история и с нея, доколкото могат бързо, вече са се заловили експертите по Югославия. Но отделно от тях има нужда от десетки други специалисти (Ирак, Афганистан, Близък изток, крайнодесни и крайнолеви медии, емигрантски среди, тамплиери, християнски и ислямски течения...). Онова единствено, което днес може да се каже, е че Югославските войни далеч не са свършили да напомнят за себе си и по всичко личи, че скоро няма да спрат.</p>
