- 10 Sep 2020
- 107
- 12
Няма по-смешно нещо от български новини на английски. Доказа го случаят с така наречената „фискална скалà“ - израз, зад който се крие същински кошмар за американската икономика, но който навлезе в българските новини в буквален превод, който нищо не значи. Нататък всичко беше по Алеко Константинов: драматично заседание за фискалната скалà, прескачане на фискалната скалà, спасение от фискалната скалà, анализ на фискалната скалà...
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">„Фискална скалà“ е спорен превод на неофициален термин, с който за краткост се означава следното [полуизбегнато] събитие: влизането в сила на бюджетни съкращения и на повсеместен ръст на американските данъци, ако до 00 часа на 1 януари 2013 г. Американският сенат не реши друго. Иначе казано, „фискалната скалà“ се отнася до един съдбовен краен срок, в който можеш да вземеш добро решение. Не го ли вземеш, ще се срутиш от скалата право в пропастта.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Френските медии превеждат термина като „бюджетна стена“, руските и немските – като „данъчен / фискален срив“, италианските – като „фискална пропаст“, и последното звучи най-точно, без да е кой знае колко по-ясно.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Телма и Луиз</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Би Би Си си направи труда да проучи откъде в американския английски е дошъл този израз. Оказа се, че е използван за първи път през 1957 година от вестник "Ню Йорк Таймс" на страницата му за продажба на недвижими имоти. Тогава медията твърди, че американците, които взимат по-голям банков заем от този, който могат да изплатят, ще се озоват в така наречената „фискална пропаст“. И накрая ще изгубят всичко.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Обяснението на езиковеда Бен Зимър е най-достъпно. Той ни съветва да си представим финала на филма „Телма и Луиз“, в който Сюзан Сарандън и Джина Дейвис бягат с кабрио от полицията, но успяват да избягат от нея само по един начин: като насочват с бясна скорост колата си към ръба на стръмната скала и се „спасяват“ в пропастта зад нея.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><img src="/uploads/editor/Thelma_and_Louise.jpg" alt="" width="620" height="320" /></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Точно там щяха да се озоват и Съединените щати в новогодишната нощ.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Причина за това са два факта – стремително растящият дефицит на страната и липсата на консенсус по въпроса как точно този ръст трябва да бъде овладян, а дупките – запълнени.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">В центъра на този спор стоят три теми, по които демократите и републиканците нямат съгласие: какви данъци да плащат хората, какви заеми да може да иска държавата и колко пари трябва да харчи аминистрацията.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">В новогодишната нощ двете партии се споразумяха само по основните аспекти на първия въпрос, който обаче е и най-болният за американските граждани. Това обяснява защо всички си отдъхнаха на 1 януари, колкото и да знаят, че другите битки тепърва предстоят. Тези "други битки" просто се отнасят до въпроси, чийто ефект върху бита и ежедневието няма да е незабавен.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Данъците</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">В началото на първия си мандат президентът Джордж Буш-младши въведе временна десетгодишна програма за намаляване на данъците с общо 1 трилион и 700 милиарда долара. С изтичането на десетгодишния срок трябваше да се възстанови старият, по-голям, размер на данъците. Този срок веднъж вече беше увеличен. Новият – и последен – изтичаше на 1 януари 2013 г., в случай че Сенатът не успееше да приеме друго решение за данъците.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Това решение беше взето с компромиси от всички страни – Сенатът реши, че данъците ще се вдигнат само за онези, които имат доход от над 400 000 долара годишно /или доход от над 450 000 долара на семейство/. Президентът Обама беше обещал, че ще иска увеличаване на данъците за доходи над 250 000 долара, но на Нова година отстъпи.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Таван на заемите и съкращение на разходите</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">През 2011 г. американският президент прокара закон за максималния размер на държавния заем. Предвиденият таван беше достигнат на 31 декември 2012 г. и нови заеми не би следвало да се взимат. В хазната има резерв от около 200 милиарда, за които от новогодишната нощ насам е ясно, че ще стигнат за около два месеца. След март 2013 най-голямата в света икономика рискува да остане без пари в буквалния смисъл на думата. Освен ако дотогава не бъде постигнат нов компромис между демократи и републиканци – за промяна на тавана на заемите и за съкращаване на държавните разходи.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Всъщност проблемът е не <em>дали</em>, а <em>с колко</em> да се качва таванът и не се спори <em>дали</em>, а <em>от какви пера</em> да се съкратят държавните разходи. И понеже и двете теми илюстрират самата същност на политическото разминаване между двете партии, можем да сме сигурни: битката през февруари-март ще бъде много по-кървава.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Езикознание за политици</strong></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">По-разумните политици се бориха срещу израза „фискална пропаст“, но накрая загубиха битката. Твърдението им беше, че думи като „пропаст“, „стена“, „срив“ и „стръмен склон“ създават паника не само в населението, но и сред хората, които трябва на спокойствие да вземат решение. В началото се говореше за „съдбовен краен срок“ или за „данъчно предизвикателство“, но този речник беше изоставен в началото на 2012 година, когато председателят на Държавния резерв Бен Бернанке определи предстоящата Нова година като дата, свързана с „фискалната пропаст“. Оттогава изразът е неизкореним.</p>
