Как се казва това, което направи Брайвик

<p>Досега не са известни такива случаи сред масовите световноизвестни престъпления. Досега двете понятия спазват дистанция помежду си &ndash; атентатите от 11 септември са си актове на тероризъм, а убийствата на десетки цивилни в бивша Югославия са престъпления срещу човечеството. Никое понятие не &bdquo;прескача&ldquo; в зоната на своя съсед. Никой не определя Караджич като терорист, както никой не нарича Бин Ладен извършител на престъпления срещу човечеството. Случаят в Утьоя се очертава като нещо различно.</p> <p>В първоначалните съобщения на норвежката полиция се казваше, че Брайвик е разследван за тероризъм. Пет дни по-късно прокурорът Кристиан Хатло съобщи, че е възможно да му бъде повдигнато и допълнително обвинение &ndash; за извършване на престъпления срещу човечеството. Говорителят на полицията подкрепи тази хипотеза, като каза, че макар засега обвинението да е за тероризъм, повдигане на други обвинения не е изключено.</p> <p>Според пресата тук става дума за успокояване на общественото мнение, понеже норвежкото законодателство предвижда само до 21 години затвор за тероризъм, но цели 30 години затвор за престъпления срещу човечеството. Това може и да е вярно, но надали е изчерпателен аргумент за смелия подход да преплетеш две непреплитани досега обвинения. По-вероятно е да става дума за друго: извършеното от Брайвик да има наистина характеристиките и на двете тежки престъпления наведнъж.</p> <p>Противно на разпространеното схващане, по-трудното за дефиниране понятие е &bdquo;тероризъм&ldquo;, а не &bdquo;престъпление срещу човечеството&ldquo;. За тероризма има няколко конвенции и международни договори, допълнени с безкрайни протоколи към тях. Към това се добавят национални законодателства, които по своему дефинират понятието. Първата универсална дефиниция датира едва от началото на това лято и беше дадена от извънредния трибунал за Ливан. Само че ще минат години преди тя да навлезе в съответните законодателства. Засега консенсусните точки в дефиницията са изключително малко: тероризмът е акт на насилие, с който се насажда страх в името на някакви политически искания (да се изгонят мюсюлманите от Европа?). Конкретните жертви на този акт на насилие обикновено са подбрани на случаен принцип (непознати младежи на изолиран от водата остров?). Нататък започват разликите, които са потискащо много.</p> <p>Що се отнася до престъпленията срещу човечеството, това е понятие с далеч по-хармонично еволюираща дефиниция. Според Международния наказателен съд това е &bdquo;широкомащабна и систематична атака&ldquo; срещу цивилно население, която може да се изрази включително в убийство или преследване. Понятието &bdquo;преследване&ldquo; на свой ред изисква преследваната група хора да може да се обособи по политически, етнически, религиозен или друг признак (младежите на острова може и да са непознати на Брайвик, но общото между тях са политическите им убеждения &ndash; те са марксисти, обединени в група).</p> <p>Най-общо казано, една от най-видимите особености на терористичния акт в Утьоя е точно това, че жертвите не са подбрани случайно. Напротив, те са нападнати от Брайвик тъкмо защото подлежат на дефиниране като общност, и то като общност на хора с политически убеждения. Точно този елемент, съчетан с размаха на престъплението, вероятно е породил хипотезата на прокурорите, че в този случай може да се приложи и понятието &bdquo;престъпление срещу човечеството&ldquo;.</p> <p>Впрочем не случайно изявлението на прокурорите дойде след първото съдебно заседание, на което Брайвик беше изслушан при закрити врати. По-късно Би Би Си го цитира така: моята &bdquo;цел не беше да убия колкото може повече хора, а да [причиня] най-големите възможни загуби на управляващата норвежка Лейбъристка партия&ldquo;. Това изказване, изглежда, се отклонява от понятието тероризъм. Друг е въпросът дали наистина навлиза в полето на престъплението срещу човечеството. Може би.</p> <p>В съдебния случай &bdquo;Брайвик&ldquo; има една допълнителна особеност, която улеснява обвинението &ndash; това е неговият манифест, в който се съдържа и програма за действие. Това е и голямата разлика между делото на Брайвик и повечето останали дела от сравнимо естество. Както в процесите за тероризъм, така и в процесите, свързани с престъпления срещу човечеството, съдът изисква прокурорите да докажат, че обвиняемите са имали план. В този съдебен стандарт се препъват множество обвинения. В случая обаче Брайвик е бил достатъчно любезен да остави собственоръчно написания си план, подреден хем философски, хем стратегически в общо 1500 страници. Вътре пределно ясно е казано, че неговото нападение е само първата фаза на един план за 62 години напред. Посочена е и крайната цел &ndash; прогонване на мюсюлманите от Европа и изтребление (физическо) на марксистите. Засега Брайвик не се е отказвал от авторството си над този документ, а по всичко личи, че надали и ще го направи. Това е съществена особеност на тероризма &ndash; извършителят не само настоява да подпише акта на насилие, но и да разясни дълбокия му смисъл и далечната му цел. Фактът, че го е планирал успешно и отдалече, е част от специфичната гордост на терориста. В случая с Брайвик става дума за 9-годишна подготовка и за многотомен &bdquo;труд&ldquo;.</p> <p>Правистите още не са започнали да спорят около правните дефиниции на това, което е извършил Брайвик. Според Уилям Шабас, който е директор на ирландския Център за човешки права и преподавател по международно право, това е прибързан въпрос. Той твърди, че засега няма данни извършеното от Брайвик да се покрива с международните стандарти за доказване на престъпления срещу човечеството. Но пък посочва една особеност на норвежкото право, според която би било възможно на национално равнище да се квалифицира и по този начин.</p>