Как не влязох в час

Как не влязох в час
Използва ли фондация „Заедно в час“ бедните български ученици като опитно поле за създаване на кадри?

Нека започна с това, че откакто оформих своите убеждения, та до ден днешен, дълбоко вярвам в основните свободи и демократични ценности За тях най-напред прочетох в Декларацията за независимостта и Декларацията за правата на човека. Легендарни документи, които провъзгласяват човешки права. Сред тях са запазването на живота, на свободата и търсенето на щастие.

Та преди година бях решил да потърся своето лично и обществено щастие, приемайки мисията на Фондация „Заедно в час“ да стана за две години учител - лидер в трудни училища. Помислете сами, няма ли кауза в подобна мисия?

 

„Получаването на добро образование в България в най-голяма степен зависи от произхода на ученика

Ако си роден в бедно семейство или в малко населено място, вероятно е на 15-годишна възраст да си изостанал в училищното си обучение с цели 3 години в сравнение с връстниците ти, които не са в подобно неравностойно положение.

„Заедно в час“ работи за промяна на тази несправедлива реалност за учениците в България.

Ние подбираме, обучаваме и подкрепяме изключително способни хора да станат вдъхновяващи учители на ученици, които имат най-голяма нужда от мотивация.

Процесът на подбор на „Заедно в час“ се състои от три етапа и е базиран на модел за оценка на връзката между техните качества и ценностите на организацията. От кандидатите си очакваме да демонстрират както ценностите, така и компетентностите, които ни позволяват да вземем решение за техния потенциал да бъдат учители лидери.

Преди да получиш оферта за участие в програмата, е необходимо да преминеш успешно през трите етапа на подбор.

Заедно в час не допуска пряка или непряка дискриминация в процеса си на подбор, основана на етнос, произход, пол, сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в обществени организации и движения, семейно и материално положение.“

Както се досещате, цитатът е от сайта на фондацията.

В началото на трудовия си живот бях учител. От тогава до ден днешен припомням с носталгия онези дни. После като млад журналист обиколих всички тевеута – заведенията за въдворявани малолетни престъпници – както и домовете за деца, лишени от родителска грижа. Имах опита да вляза в трудно училище.

И тръгнах по процедурата.

 

Прочетете целия текст в Студия Трансмедия

Коментари