- 10 Sep 2020
- 88
- 3
Тунелите. Тази подземна конструкция обединява диктаторите на ХХ век. Всеки от тях май си е отглеждал поне по един такъв, за да има откъде да избяга, ако му се наложи. Сега търсят либийския лидер Муамар Кадафи включително и в пустинята (съобщение на британското разузнаване, което наблюдава територията със сателит), но проблемът не е в пустинята, а в пътя до нея – ако е там, то как е стигнал дотам? В четвъртък вечерта се потвърдиха всички слухове за това, че Кадафи е имал плетеница от подземни тунели. В тях очевидно е имало живот, при това ежедневен, след като тунелите се оказаха стандартни коридори, водещи към различни стаи с мебелировка според предназначението – легла, хладилници, котлони, бюра... Онова, което все още не е ясно, е колко са тези тунели, докъде са стигали и как точно се нанасят върху картата на града.
<p>Европейският опит показва, че размахът, с който диктаторите са си строели убежища, зависи не само от размерите и богатството на управляваната от тях страна, но и от тежестта и дълготрайността на съответната диктатура.</p>
<p>През 1992 г. снимахме с оператора Антон Евлогиев българската версия на диктаторския тунел. Той се оказа скромно съоръжение от няколкостотин метра, което свързваше Партийния дом в София (днес сграда на парламента) и мавзолея на Георги Димитров (вече взривен и заменен с паркинг). Наричам го „скромно“ защото по него можеха да се движат само хора, вървящи в индийска нишка, и защото функцията му се е свеждала дотам да опази партийните ръководители от народната любов по време на манифестации. Бил е построен заедно с Партийния дом в началото на 50-те години по съвет на Москва, която вече е имала не един такъв. Московските са били (или още са?) като преплитащи се подземни шосета от десетки километри – един тръгва от Кремъл на североизток до околовръстното шосе, друг стига до аерогара „Внуково“ на югозапад, трети води до гигантски бункер в Раменки на югозапад, предвиден за няколко хиляди души. Без да броим това, което на руски се нарича „правителствено метро“. Такова е имал и Чаушеску в малкия Букурещ. Имал е и подземно шосе от десетина километра, което извежда от пределите на града и води до летището. В Алмати са били по-ограничени в страховете си – къс тунел като софийския, но затова пък водещ до огромен бункер, построен точно под мястото за манифестации (в софийския вариант бункер също има, но той е в мазето на Партийния дом, а не е отделна конструкция).</p>
<p>Най-много обаче знаем за секретните тунели на Саддам – диктатора, с когото най-често напоследък сравняват Кадафи. Неговият опит в подземното строителство се оказа сравним със съветския, което е доста трудно – под земята бяха открити десетки километри тунели, по които може да премине тежкотоварна техника и които свързват летището с множество сгради от партийно и държавно значение. Всъщност, след като антитерористината коалиция превзе Багдад, отдолу се разкри онова метро, което е било замислено в началото на 80-те като истинско, но се е изродило в подземни трасета за нуждите на режима.</p>
<p>Накратко, в случая "Кадафи" е възможно абсолютно всичко, включително и тунел до пустинята плюс бункер с тонове вода и храна под нея. Само че ако се вгледаме отново в историята, ще видим, че няма диктатор, оцелял благодарение на построения от него бункер или тунел. Най-показателният случай беше румънският и въпросът беше изследван много детайлно: защо Чаушеску просто не е слязъл до тунела си, защо не е тръгнал по него за летището или за някакво друго място, което години наред е мислил за сигурно? Ами защото тунелът е бил заключен и охраната не го е отворила. Винаги има някой, който трябва да пази някакъв ключ.</p>
<p>Част от тунелите на Кадафи бяха открити в четвъртък от бунтовниците, показани на журналисти и заснети от Би Би Си. Никой не знае дали либийският лидер е минал през тях или не. Това, което знаем, е друго – че пътят за отстъпление на Кадафи изглежда по-близък до този на Саддам, отколкото до този на Брежнев или на Живков. Журналистите откриха подземни пътища с добре боядисани стени и равна настилка, спални, подобие на кухни, офиси с куфарчета, папки и други канцеларски материали, които, очевидно, са се използвали често, счупена изоставена кола, за чието движение е имало достатъчно пространство, накратко – подземен живот. Това е много по-близко до Багдад, където също бяха открити офиси с вид на редовно използвани.</p>
<p>Тунелите на Кадафи надали стигат до родния му град Сирт (на 450 километра от Триполи) или до Сабха, където той има привърженици (в пустинята, на 600 километра от Триполи). Извън тези два бастиона в Либия не остана място, което да го подкрепя. В Сирт Кадафи има бункер. Но военните наблюдатели, цитирани от различни агенции, се опасяват не от бункера в Сирт, а от Сабха. Те твърдят, че това е място, от което Кадафи би могъл да се прехвърли в съседните Нигер или Чад. Ако това е така, въпросът отново се връща към изходната позиция – как, по какъв път се стига на 600 километра на юг в една пустиня, която се наблюдава със сателита на едно от най-добре оборудваните армейски разузнавания в света?</p>
<p>Самият Кадафи съобщи по радиото преди три дни, че се е разходил из улиците на Триполи под прикритие и че определя столицата като спокойно място. Той сам каза, че е напуснал резиденцията си, но уточни, че го е направил в рамките на „тактически ход“. Това съобщение може да звучи налучничаво, но е напълно в ексцентричния стил на Кадафи. То е и в стила на редица други обкръжени лидери, подозирани в това, че тайно са заминали надалеч, а накрая открити близо до размириците или в центъра на мястото, което се интересува от тях.</p>
