Кадафи и неразбраното обвинение срещу него

<p><span><br /></span></p> <p><span>И медицинските сестри нямат нищо общо с делото, което Луис Морено Окампо иска да води в Хага срещу Кадафи &ndash; не защото не му пука за медицинските сестри, а защото неговата многоименна &ndash; на български &ndash; институция няма никакви правомощия да се занимава с този случай.</span></p> <p>Впрочем нека сме точни докрай &ndash; по вестниците не пише изрично, че Кадафи е обвиняем именно заради медицинските сестри. Просто не пише за кое престъпление е обвиняем. А на този фон има по едно задължително каре за съдбата на медиците. Ужасно е трудно да си читател в България &ndash; трябва сам да си дописваш, съкращаваш и редактираш новините, да не се поддаваш на волни и неволни внушения, а когато най-естествено не успееш, се очаква да кажеш, че никой нищо не ти е внушавал, ти сам си се объркал.</p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Ако Кадафи излезе жив от въоръжения конфликт в Либия, неговата история ще бъде историята на новия Милошевич &ndash; дълга, сложна, съпътствана от трудни избори и големи надежди, че правосъдието може да се състои дори и за безнадеждни диктатори като него. Това очакване си заслужава ако не друго, то поне минимална точност на разказа.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span><strong>В какво са обвинени Кадафи и компания</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Това е група от трима обвиняеми &ndash; освен Кадафи в нея са синът му Сейф ал Исам и зет му Абдула Сенуси, който е и шеф на военното разузнаване. Тримата са обвинени в извършването на престъпления срещу човечеството (и по-специално в извършването на два от многобройните елементи, които изграждат това понятие &ndash; преследване и убийство). Според прокурорите тези престъпления са извършени между 15 и 28 февруари 2011 г. в три големи града на Либия (Триполи, Мисрата и Бенгази) и в четири по-малки селища около Бенгази. Инцидентите, които съдът е готов да разглежда, са свързани с нападение срещу &bdquo;цивилно население, което участва в митинги срещу Кадафи или което е схващано като дисидентски&ldquo; ориентирано.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>В основата на обвинението е думата &bdquo;план&ldquo;, без която всъщност не би се признало и съществуването на престъпление срещу човечеството. Прокурорите твърдят, че Кадафи и синът му &bdquo;са измислили план&ldquo; за възпирането и потушаването на гражданските демонстрации срещу режима &bdquo;с всички средства&ldquo;. Този план е бил осъществен от Абдула Сенуси, който пряко е заповядал да се нападат цивилни.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>За разлика от престъплението геноцид, при престъпленията срещу човечеството се допуска, че насилието може да е било насочено срещу група цивилни граждани, които имат общи </span><span><strong><em>политически</em></strong></span><span> характеристики (а не само етнически, да кажем, както е в случаите с геноцида). Хората, протестирали срещу Кадафи, са имали предимно тази обща характеристика и това е недвусмислено посочено в решението на съдийския състав.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Това уточнение (за политическата характеристика на насилието) поставя евентуалното дело срещу Кадафи в друга плоскост &ndash; различна от делата, свързани с бивша Югославия, където престъпленията срещу човечеството са най-често разглеждани в контекста на етнически и религиозно обусловено насилие.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span><strong>Коя е институцията, която издирва Кадафи и компания</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Институцията се казва &bdquo;Международен наказателен съд&ldquo; и това име или се съкращава като МНС, или се изписва от началото до края. Ако съкратите или заместите някоя дума, ще получите името на съвсем друго съдилище, със съвършено различни правомощия. В Хага има общо четири международни съдилища, две от които са постоянни, а две са временни. Тази институция &ndash; МНС &ndash; е от постоянните. Тя започна да работи едва преди осем години и наподобява глобален съд, който разглежда само най-тежките престъпления (като тези срещу човечеството, военните престъпления и геноцида), извършени по света след 2002 година. Условието е да може да се докаже, че хем престъплението е широкомащабно, хем съответната държава не е в състояние или не желае да осигури правосъдие за него. Делата се водят само срещу физически лица, не се съдят цели държави или организации.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>МНС не е орган на ООН, колкото и да си сътрудничи с нея. Той е орган на страните членки, които са го създали чрез подписания от тях Римски статут. До този момент тези страни са 115, като България е една от тях. Сред държавите, подписали Римския статут, липсват най-големите &ndash; тези, без чиято подкрепа надали може дълго да се развива една мащабна международна инициатива. МНС не е признат едновременно от САЩ, Русия и Китай.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Той не е признат и от Либия, чийто политически лидер в момента се издирва със заповед за арест. Всъщност има само една североафриканска държава, която е подписала Римския статут и това е Тунис. Случайно или не, Тунис се присъедини към страните членки малко след като стана ясно, че това е най-потърпевшата страна от вълните бежанци, образувани от режима на Кадафи. Тунис призна МНС три дни преди да бъде обявена заповедта за арест на либийския лидер.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Повечето от разследванията на МНС се отнасят до престъпления, извършени в Африка (Уганда, ДР Конго, Судан, Централно-африканската република, Кения), но има и предварителни проучвания, които прокурорите провеждат във връзка с евентуални престъпления, извършени в Грузия или в Афганистан например.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Председателката на съдийския състав, който разглежда делото на Кадафи в неговата досъдебна фаза, е Санжи Монагенг от Ботсвана.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span><strong>Кой трябва да арестува Кадафи и компания</strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Ако трябва да отговорим честно и без фльонги на въпроса кой е длъжен да арестува Кадафи, отговорът гласи: никой. Арестът е най-големият институционален проблем на всички международни съдилища (а не само на МНС), защото те по условие нямат собствени полицейски сили. В случая с Кадафи, както и в случаите с делата в останалите съдилища, нещата стоят така: някой трябва да го залови и да го предаде на съда, като прояви добра воля. Този &bdquo;някой&ldquo; може да е местната полиция или местните сили за сигурност, но може да са и отделни физически лица, необвързани с каквато и да било държавна служба.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Милошевич може и да беше предаден от собствената си полиция, след като падна от власт, но част от хуту (в Руанда) и от червените кхмери (в Камбоджа) бяха издирвани и предавани на съответните извънредни трибунали точно от физически лица &ndash; служители на НПО, журналисти, фотографи, жертви на конфликтите.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>МНС разчита само на добрата воля на евентуален помощник, за да получи Кадафи и да го изправи пред съда. Главният прокурор Луис Морено Окампо вече беше питан кого си представя като помощник и той отговори пределно откровено: че на първо място той разчита на вътрешния кръг на Кадафи, а на второ разчита на опозицията/бунтовниците.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Това откровение е много на място точно сега, когато друг един президент и също обвиняем на МНС &ndash; става дума за президента на Судан Омар ал Башир &ndash; не просто живее необезпокояван в столицата Хартум, но наскоро направи и държавно посещение в непризнаващия МНС Китай. Слезе от самолета в Пекин на червен килим и подписа няколко междудържавни договора, сред които и този, който позволява на Китай да продължи и занапред разработването на суданския петрол. Китай е основен доставчик на оръжие за геноцидния режим в Судан и постоянен член на Съвета за сигурност.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Но ако Ал Башир засега избягва правосъдието, в случая с Кадафи има една особеност, която позволява по-оптимистични прогнози. Те се дължат на чисто политическия контекст &ndash; самият Съвет за сигурност отправи апел към МНС с молба да бъде разследвана ситуацията в Либия. Само пет дни по-късно, на 3 март 2011, прокурорът потвърди, че има данни за престъпление и започна разследване. По-малко от четири месеца по-късно беше издадена и заповедта за арест. Това е най-светкавично започналото и приключило разследване не само на МНС, но вероятно и на много други международни съдилища. Избирателната ангажираност на Съвета за сигурност може и да позволява заключението, че Кадафи ще бъде арестуван по-лесно от други (примерно, от Ал Башир), но поставя и редица въпроси за обвързаността на политическото със съдебното.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>