Кабинетът отчита евроуспехи на вълните на радио "Ереван"

<p>Който не схваща вицове, може да прочете стенограмата от заседанието на Министерския съвет на 30 юни т.г. В нея сияе държавнически дебат между премиера Бойко Борисов, министъра на икономиката Трайчо Трайков и министъра по еврофондовете Томислав Дончев:<br /><br />"БОЙКО БОРИСОВ: Вчера министър Трайков ме уведоми, че 200 милиона евро, които по принцип трябваше да седят в Люксембург в банка по "Джеръми" фонда, вчера са преведени в БНБ, така че са тук, което е също един жест към нашето правителство.<br /><br />ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Вчера ние ги преведохме от БНБ в чужбина и 200 милиона евра напуснаха БНБ, но се надяваме до месец да ни ги върнат. Те дойдоха, ние ги връщаме да се регистрира там фондът, те ги връщат после обратно тук. Но в крайна сметка са в БНБ и ще стоят в БНБ на по-висока доходност, отколкото в Люксембург.<br /><br />БОЙКО БОРИСОВ: Затова казвам, че това е добре.<br /><br />ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако трябва да се каже цялата истина, парите трябва да се придвижат няколко пъти - това е инструментът "Джеръми", който е много важен. Ако успеем да изпълним операцията заедно с колегите от Министерството на финансите и от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, процентът на усвоените средства преди месец август ще е 7.<br /><br />ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: С това нашето министерство става шампион по усвоени средства по оперативната програма! Но парите трябва да отидат в бизнеса."<br /><br />Всичко останало, което прочетете по-надолу, можете да припишете на радио "Ереван", защото няма разногласия с българското правителство. Най-важно е да се проследи<br /><br />движението на парите<br /><br />На 29 юни 2010 г. 199 млн. евро са изтеглени от валутния резерв на държавата и се отправят на пътешествие към Люксембург, където е базиран Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), управляващ парите по програма "Джеръми" (JEREMIE). Тя пък е предназначена да подпомага малките и средни предприятия (МСП) чрез финансови гаранции за техните проекти пред кредитни институции. ЕИФ не дава заеми и не инвестира в предприятията. Неговата работа е да гарантира пари пред банките и други финансови посредници, за да ги окуражи да кредитират дребните фирми, които макар и да са голямо мнозинство, не будят особено доверие и трудно се вреждат за заеми. Ако пък се вредят, банките им съдират кожите с високи лихви заради повишения риск. Целта на фонда е да намали риска в очите на кредиторите, за да знаят, че ако се случи нещо с парите им, ще бъдат възстановени от него. Така банковите лихви се свеждат до поносими стойности, дребните производители се осмеляват да теглят заеми и бизнесът се завърта.<br /><br />Дотук всичко звучи добре. Още по-добре звучи твърдението, че фондът на "Джеръми" ползва пари от оперативна програма "Конкурентоспособност" на ЕС, която за България разполага с близо 1 млрд. евро (988 млн.) плюс 174 млн. евро национално съфинансиране. Или съотношението на наши към европейски пари е 1:5,6, което си е направо свръхизгодно. Към деня на финансовото пътешествие към Люксембург България е усвоила за три години само 15 млн. евро европейски и 2.7 млн. евро български пари по ОП "Конкурентоспособност", които правят едва 1.54% от планираните средства до 2013 г. Правителството решава да извърши качествен скок и незабавно да изпълни 100% българския ангажимент, с което<br /><br />наподобява Пинокио,<br /><br />който се съгласява по съвета на уж куцата лисица и уж слепия котарак да зарови всичките си (пет) жълтици, за да порасне от тях дърво, отрупано с 2500 жълтици.<br /><br />След като стигат до Люксембург, парите наистина тръгват месец по-късно обратно, но вече с две сериозни промени. Първо, възстановената на 28 юли сума не е 199 млн. евро, а 169 млн. евро, защото фондът си е удържал 30 млн. евро (15%), като дялово участие на България в него. Второ, рестото не се връща във валутния резерв, а е записано като "реално изплатена сума" по ОП "Конкурентоспособност". Получава се чудото, за което мечтае Пинокио: взетите от бюджета пари са обявени за европейски и така на 31 юли държавата отчита, че частта на ЕС по програмата е нараснала от 15 на 185 млн. евро само за един месец. В резултат на това изпълнението на ОП "Конкурентоспособност" прави фантастично излитане от 1.54% на цели 18.8% и в класацията на седемте оперативни програми извършва<br /><br />шампионски скок<br /><br />от последно на второ място, като е изпреварена само от ОП "Административен капацитет" с 22.2% - която обаче борави с много по-малки суми (едва 34 млн. евро). Данните могат да се видят в единния информационен портал "Структурни фондове на ЕС", сектор "Изпълнение на оперативните програми", поддържан от информационната служба на правителството.*<br /><br />Тук е мястото да се напомни от цитираната стенограма последната реплика на икономическия министър Трайчо Трайков: "С това нашето министерство става шампион по усвоени средства по оперативната програма! Но парите трябва да отидат в бизнеса". Както става ясно, незабавният резултат е, че министерството се е обслужило с парите на държавата за своята фалшива слава, но онези, за които са предназначени, има да чакат. Те са последна грижа на правителството, защото по негова инициатива договорът с ЕИФ, сключен в края на мандата на кабинета "Станишев", е преработен година по-късно така, че да послужи на стотина вместо на стотици фирми. Малко преди неговата ратификация на 27 май зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов заяви пред депутатите от икономическата комисия на НС, че пари ще има едва за 100-120 фирми.<br /><br />Защо толкова малко при такава голяма финансова операция? Защото кабинетът "Борисов" обърна съотношението между дела на средствата за рискови гаранционни фондове и фондовете за дялово инвестиране. При Станишев те бяха 30% на 70%, а при Борисов стана обратното - 70% на 30%. Така главните бенефициенти ще бъдат не българските фирми, а европейските банки, които доминират на българския кредитен пазар. За да е още по-сигурно, че се работи за чужда полза, единствената българска банка, която по първоначален замисъл трябваше да обслужва операциите по програма "Джеръми" - Българската банка за развитие, бе отстранена след преправянето на договора с ЕИФ. Така и създаденият към нея Национален гаранционен фонд няма да види нито евро от българските пари, заделени точно за гаранционни цели по линия уж на европейското финансиране. Кабинетът не си направи труд да обясни на какво се дължи това<br /><br />антибългарско поведение,<br /><br />но се оправда с риск някой в Брюксел да помисли, че участието на държавната банка за развитие можело да бъде сметнато за непозволена "държавна помощ". В такива случаи се иска нотификация от Еврокомисията и ако тя даде зелена светлина - няма проблеми, - но кой да си губи времето с формалности, изразходващи мисловна енергия?<br /><br />В условията на икономическа криза като че ли единствената икономия, на която е склонно правителството, е мисловната, защото на пари не е спестовно. Със своите 200 млн. евро България се оказа не само един от главните участници в ЕИФ (за сравнение Гърция, Румъния и Словакия дават по 100 млн. евро), но и се откроява със склонността си друг да й управлява парите, както постъпват някои европейски провинции без достатъчен административен капацитет. В този смисъл няма нищо чудно, че тя помоли гостувалия неотдавна у нас президент на Световната банка Робърт Зелик не за друго, а да ни прати експерти, които да компенсират недостига на сиво вещество за усвояване на еврофондовете.<br /><br />Що се отнася до фокусите на статистиката, която е способна да прави чудеса на хартия с еврофинансирането, обичайно компетентен парламентарен източник каза на "Сега", че "в Брюксел вече са вдигнали ръце и затова пращат Евростат на ревизия в България наесен".</p> <p><em><strong>Коментарът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>