- 10 Sep 2020
- 71
- 7
„Въпросът за социалния президент и въобще президента, който има чувствителност към въпроси на хората, според мен е теза, която не е за подценяване“. Това заяви преди дни номинираният за президент от БСП Ивайло Калфин. Темата за „социалния президент“ не се прокарва случайно именно от Калфин. С това мото Георги Първанов успя да спечели първия си мандат през 2001 г., което го превърна в основен задкулисен политически играч. В двата мандата на Първанов, разбира се, нямаше нищо социално, а апогеят на президентството беше сформираната под неговия патронаж тройна коалиция.
<p>За десет години Първанов успя да превърне Президентството в пристан на съмнителни бизнесмени, много от които в изтеклите през Wikileaks грами на американското посолство в София директно биват наричани гангстери и хора от организираната престъпност. Първанов упорито и последователно прибираше под крилото си бивши сътрудници на ДС и изпаднали от дневния ред на БСП политици, които за пред публиката трябваше да играят ролята на експерти, а всъщност вършеха партийно строителство, което да осигури политическо бъдеще на патрона им. Така се появи АБВ. То трябваше да извади Първанов от задкулисието и да го превърне в публичен политик. Малко след създаването си обаче АБВ приключи поради идейни и интелектуални липси на създателите си, а „социалният президент“ се върна в сянката на българската политика и започна да крои планове за задсулисното си връщане в БСП .</p>
<p>За десет години като президент Георги Първанов не успя да прокара нито една значима политическа идея, а екипът му стана публично известен едва след като Комисията по досиетата започна работата си и имената на съветниците му започнаха да излизат в списъците й.</p>
<p>Обявяването на Първанов като секретен сътрудник на комунистическите служби за сигурност го изолира от демократичния свят и визитите му в западни държави станаха истинска рядкост.</p>
<p>Това, разбира се, не го спря да участва активно в реанимирането на бившите ченгета във външно министерство и заедно с настоящия кандидат за президент и бивш външен министър Ивайло Калфин да отвори широко вратите на българската дипломация за сътрудниците на ДС. Може би това беше една от малкото социални функции на президента Първанов, защото ако приятелите му от ДС не бяха назначени на посланически и консулски позиции, те едва ли биха си намерили толкова добре платена и престижна работа.</p>
<p>Георги Първанов беше слаб президент, но талантлив задкулисен играч. Това е и причината най-нехаризматичният и скучен президент на прехода да се превърне в едниствения, останал два мандата на поста си.</p>
<p>Днес Първанов се бори за трети мандат чрез бившия си икономически съветник Ивайло Калфин и тази номинация в никакъв случай не бива да се подценява. Въпреки скуката, която излъчва и липсата на каквато и да било харизма. Калфин не е случаен човек. Той е дълбоко свързан с движещите сили на българския преход и най-яркото доказателство за това е биографията му на политик и консултант през последните 20 години.</p>
<p>Въпреки слабата си разпознаваемост бившият вицепремиер не е ново лице в политиката, за каквото иска да мине. Ивайло Калфин е депутат от БСП в злополучния предиод за партията от 1994–1997 г. В официалната му биография пише, че преди това се е занимавал с консултанска дейност и частен бизнес. През 1997 г. Калфин напуска БСП и става секретар на създадената от Александър Томов Евролевица, която е замислена като спасителна лодка за потъващия през 1997 г. социалистически кораб. През 2000 г. Калфин отново влиза в парламента, като заема мястото на подалия оставка Николай Камов, който напуска Евролевицата и учредява Политическо движение „Социалдемократи“. За Калфин следва напускане на Евролевицата и преминаване в партията на Камов. Именно през квотата на социалдемократите Калфин се завръща в парламента през 2005 г., а малко по-късно се издига до вицепремиер по икономическите въпроси и министър на външните работи. Докато Калфин заема тези постове, Николай Камов често ще се оплаква, че няма достъп до бившия си съпартиец и съжалява, че го е вкарал за втори път в парламента.</p>
<p>Днес Калфин отрича да е ренегатствал и твърди, че въпреки честата смяна на партиите, никога не е сменял политическите си убеждения. За широката публика убежденията на Калфин са енигма. През дългите години, които прекара в политиката, този човек зае категорична позиция един-единствен път. Отстоява я и до днес. Тази позиция е свързана със Закона за досиетата, сред чиито най-ярки противници е кандидатът на левицата.</p>
<p>Връзката на Калфин с ДС минава през съдружието му с агентите на комунистическото разузнаване Любомир Кючуков и Петър Драгнев в косултантската фирма „Имка асошиетс“. Във фирмата от 1997 до 2004 г. участват още бившият депутат от БСП и Евролевицата Филип Боков и комсомолският кадър Веселин Вълчев. При управлението на Симеон Сакскобургготски фирмата на Калфин консултира провалената концесия на автомагистрала „Тракия“, като получава поръчката от държавната фирма “Техноекспортстрой”. И до днес тази странна фирма се управлява от сина на бившия началник в ПГУ на ДС Емил Коцев.</p>
<p>След като става външен министър, Калфин назначава Любомир Кючуков за свой заместник, а Веселин Вълчев за шеф на вицепремиерския си кабинет. В края на мандата на тройната коалиция двамата ще бъдат изпратени за посланици съответно в Лондон и Кипър.</p>
<p>Посланически назначения получават и другите двама съдружници във фирмата – Петър Драгнев и Филип Боков.</p>
<p>Ако Калфин бъде избран за президент, а това все пак не бива да се изключва, то това със сигурност ще означава запазване на досегашната линия на президентството. Социалните функции на тази институция ще продължат да бъдат обърнати към иначе напълно ненужните бивши сътрудници на ДС. Президентството ще продължи да играе ролята на свръзка между политиците и ъндърграунда, който при Първанов придоби статут на едър бизнес, а масата за водене на задкулисни преговори между политическите играчи ще продължи да бъде отворена за всички. Накратко – Калфин няма да промени нищо. Не защото е конформист, какъвто е, а защото е автентичен представител на движещите сили на прехода и никога няма да измени на тези си убеждения.</p>
<p>Успехът на Калфин е жизненоважен за БСП, защото ще гарантира участието на партията в евентуална нова коалиция след предсрочни или редовни парламентарни избори. Загубата му може да постави БСП в политическа изолация и да я превърне в ненужен партньор в бъдещо коалиционно управление.</p>
<p>Кандидатът на БСП обаче има реален шанс да спечели само ако бъде подкрепен и от ДПС. Засега от партията на Доган дават разнопосочни сигнали, а „десният“ завой не само не е отменен, но и продължава с пълна сила. Въпреки това ДПС запази възможността да подкрепи Калфин. Това обаче може да стане на втори тур, ако бившият външен министър успее да изпревари Меглена Кунева.</p>
<p>Изборът на Калфин не зависи от политическите му послания и идеи и европейското му излъчване, а от способността на червения апарат да мобилизира твърдия електорат на БСП и от желанието на олигархията да отстоява твърдо досегашната роля на Президентството. Тези два фактора са много по-важни от това какво мисли Калфин за социалната политика и от визията му за следващите пет години.</p>
