- 10 Sep 2020
- 215
- 9
Днес публикуваме стенографските протоколи от заседание на Кординационния съвет на СДС, проведено на 14 януари 1997 г. в Културния дом „Красно село” в столицата само четири дни след 10 януари 1997 г., когато хиляди гневни граждани, протестиращи срещу политиката на правителството на Жан Виденов атакуваха Народното събрание, а по-късно бяха разпръснати с репресии и полицейска сила. За тази стенограма десните политици говореха често през годините, но тя винаги оставаше скрита от обществото.
<p>На 14 януари 1997 г. лидерите на СДС обсъждат две основни теми: съставяне на експертно правителство с мандат на БСП в рамките на съществуващия парламент или недопускане на никакво съглашателство с бившите комунисти и предсрочни избори и определяне на дата за 9-та Национална конференция на СДС.</p>
<p>Сред фигури в дебата са Иван Костов, Муравей Радев, Александър Йорданов, Иван Сунгарски, Павел Шопов, Иван Будонив, Евгений Михайлов, Красимир Момчев, Иван Лазаров, Светослав Лучников, Едвин Сугаревн, Петър Стоянов, Филип Димитров, Йордан Соколов, д-р Карев, Стоян Райчевски, Валентин Василев, Иван Лазаров, Красимир Момчев, Свободка Стефанова, Георги Боздуганов, Иван Сотиров, Васил Гоцев, Христо Бисеров, Иван Глушков и др. Някои от тях са покойници, други са скъсали с политика или са преминали във управляващи днес формации като „Атака” и ДПС.</p>
<p>Най-често повтаряните през 1997 г. проблеми са оставка на Виденов, промяна на Конституцията, подготовка за национална стачка, валутен борд, предпазване от провокатори на протестите, противодействие на полицейското насилие, дали и кога СДС да се върне в парламента, поправка на бюджета, срещи с чужди посланици, налагане на политически компромиси, приемане на спешни социални закони и т. н.<br /><a href="http://www.faktor.bg/images/PDF/Stenograma_SDS.pdf">Публикуваме целия стенографски запис</a></p>
<p>В<a href="http://www.alexanderyordanov.com/political/16-thinks/77-2013-07-28-11-01-35"> личния си сайт Александър Йорданов</a> потвърждава достоверността на стенограмата и коментишра от позицията на изминалите близо две десетилетия последствията от взетите тогава решения:</p>
<p>"Като един от участниците в събитието, което отразява стенограмата, твърдя, че тя е достоверна, че това са думите, които и аз и останалите участници в това заседание на СДС сме казали тогава, в началото на 1997 г.</p>
<p>Заседанието на НКС на СДС се проведе в момент, в който София и страната бяха заляти от милионен протест срещу правителството на БСП с премиер Жан Виденов довело България до икономическа катастрофа.</p>
<p>На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чийто мандат изтичаше на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, макар че бе задължен по Конституция.</p>
<p>Ние заговорихме за национална политическа стачка, някои от нас призоваха към гражданско неподчинение и организирахме протестно шествие срещу Народното събрание.</p>
<p>Полицията и вътрешните войски атакуваха гражданите и имаше десетки ранени. Между тях и народни представители от СДС.</p>
<p>Иван Костов защитаваше тезата, че „няма политика, няма парламентарни неща. Има ултиматум от едната страна и от другата страна има защита…Ако се приеме ултиматума има парламент, има всичко. …ако не се приеме има сблъсък.” </p>
<p>От обяснението му се разбра, че „ултиматумът“ предполага „експертно“ или „програмно“ правителство в мандата на БСП. Аз не приемах такъв ултиматум именно защото за мен такова правителство бе „мост за спасение“ на БСП, а не „ултиматум“ за унищожение на БСП.</p>
<p>Явно в съзнанието на Костов тезата за водене на преговори с БСП към този момент е оставала актуална.</p>
<p>Нервността му обаче проличава дори и в стенографския протокол. А няма логика от такава нервност, ако Костов е бил убеден в позицията, че с БСП не трябва да се преговаря.</p>
<p> Събитията, които последваха след това заседание на НКС на СДС са добре известни. Но има и такива, които станаха известни едва в наши дни, а други вероятно все още отлежават в тайна.</p>
<p>Но този мой разказ е по-скоро за друго – за една стенограма и за опита, когато народът искаше възмездие за БСП за националната катастрофа, на СДС да се подхлъзне „динената кора“ за преговори, за „експертно-програмно правителство“, което да бъде като спасителен пояс или както тогава съм казал – „мост“ по който БСП да оцелее. И тази партия оцеля.</p>
<p>По време на проведената тотална приватизация нейните кадри, както и функционери на Държавна сигурност, изкупиха за „жълти стотинки“ държавната собственост и днес са господарите на България или както хората от протестите сега ги наричат – олигарсите на България.</p>
<p>Лустрация нямаше. Досиетата не бяха отворени веднага. Неколцина от гласувалите за „синя партия“ прикриха досието на агент Гоце – Георги Първанов и много скоро той изхвърли от президентското кресло Петър Стоянов.</p>
<p>Бивши членове на БКП се доволстваха като министри в нашето „антикомунистическо“ правителство.</p>
<p>Посланици, бивши агенти на ДС, работеха за „новата власт“, както те си знаят. Националното спасение се трансформира в „национално съгласие“ и България пое по пътя към пълноправното членство в НАТО и Европейския съюз.</p>
<p>Превърнатото от „широко политическо ветрило“ в „командирска палка“ национално движение СДС, обаче все повече се свиваше и самоунищожаваше.</p>
<p>Освободено бе политическо пространство за нови партии и движения. И те не закъсняха да се появят – НДСВ, ГЕРБ. И да управляват.</p>
<p>А тайните…Те не са само в срещите на Копитото. Те са и в дялови бизнес участия, в „първоначалното натрупване на капитали“, в раздялата с романтиката на „революцията“. И затова не се изненадвам, че повечето от днешните „събирания“ в политиката са не на идейна, а на друга основа, която народът български нарича: пари при пари отиват".</p>
<p> </p>
<p> </p>
