- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 89
- 17
Тихо, кротко и чисто исторически се бях заприготвял да продължа текста от миналата неделя, но едно го мислиш, друго става. Спирането на „Южен поток”, след като така нареченият Европейски съюз направи всичко възможно, за да не го допусне, заплашва да превърне България от крупен износител на ток във вносител след 2020 г., след като изтече и срокът на действие на последните ни атомни реактори. Пропусната бе, изглежда завинаги, възможността да осребрим най-накрая географското си местоположение. И не само ще внасяме ток, но и ще стоим на студено, щото и газ няма да имаме, истеричните крясъци за приказни находища са, меко казано, за балъци – точно по тия места газ се търси неуспешно от 80 години. Наистина сме за ожалване, щом търпим невежи продажници да ни управляват, успоредиците с миналото ни би трябвало да ни изчервят от срам. Темата е продължение от предната ми публикация.
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Наложително е да направим кратко сравнение с поведението на други засегнати от спирането на „Южен поток” страни – Унгария и Сърбия например. Вчера техните властници, съответно министър-председателят Виктор Орбан и президентът Томислав Николич, потърсиха пряка телефонна връзка с Владимир Путин, говорили са си за енергийни източници, за газ и други такива работи. И правилно са звъннали в Москва – Брюксел газ няма. И нека да е ясно, Русия ще постигне своето – вместо „Южен поток” ще строи „По-южен поток”, който обаче елегантно ще ни заобиколи.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45210_IKdhofwi4DCQ8Jb837guQIz1Cb5d45.jpg" style="height:197px; width:545px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Целувките на Тодор Живков с Леонид Брежнев България осребряваше в стотици милиони долари. Днес ние позлатяваме Запада чрез членството си в неговия така наречен Европейски съюз.</em></strong></span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">А министър-председателят на България, с извинение, Борисов хукна по същия този повод първо към Брюксел, за да обменя противоестествени ласки с председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Брюкселският началник нежно го приласка, нашият се сгуши в топлата прегръдка, а в замяна получи бодряшки обещания от типа „трай коньо” – щели били наглеците брюкселски да ни размразят някакви фондове, които всъщност са си наши пари, защото ние ги плащаме чрез годишната вноска в съюза. И били съвсем готови да ни вкарат в Шенгенското пространство, което ще ни доубие окончателно – веднъж, като ни обезлюди, може би завинаги, и втори път, като ни наводни с всякакви измекяри от изток, дето се предрешават на бежанци.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">България не винаги е била с малоумни, алчни и продажни управници. Като успоредица първа нека си спомним само една стара случка. Известно е, че през 70-те години Тодор Живков кани Леонид Брежнев, който е на лечение у нас, на разходка из парка на резиденция „Врана” и му признава сълзливо, че България свършва запасите си от нефт. Брежнев, разбира се, обещава нови доставки, но Живков продължава – „Ама ние и пари нямаме”. В резултат България получава безвъзмездно нефт, който бързо е препродаден за твърда валута на отлична цена. Днес отлични са само банковите сметки на властниците ни.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45210_8BgiOfmb8FXZA5HtpmZJN4vttunMUx.jpg" style="height:296px; width:545px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>На 26 юли 811 г., събота, войската на великия господар Крум (802–814) преследва</em></strong><strong><em> безредно отстъпващите византийци в Стара планина и ранява Ставракий, син и приемник на император Никифор I (802–811); рисунка на л. 146 в Търновския препис на Манасиевата летопис, 1345 г.; Библиотека на Ватикана</em></strong></span></span></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">И по-назад във времето да се върнем, пак ще намерим обилие от български владетели, които правят всичко, за да увеличат стопанската мощ на България. Три икономически войни през ІХ в. бележат началото на имперска България, защото империя без пари си е чиста безсмислица.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Трябва втората ни успоредица да започнем с кратко уточнение. През последните двайсетина години все по-твърдо се установява, че съвършено погрешно в европейската история е бил локализиран досега най-големият средновековен търговски път на континента. Този търговски път в Началната руска летопис, завършена не по-късно от 1118 г., е означен като „из варяг ... в грекы”, сиреч от Балтийско море до Цариград. Вече бе доказано, че този път върви не по р. Днепър, а по р. Дунав, археологическите обекти по Днепър не дават никакви находки, които да се свързват с търговския обмен между Северна Европа и Византия.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Грешката на някои от късните преписвачи на Началната руска летопис преобръща представата ни за поне две от най-важните войни в ранната българска история. През 805 г. кханасюбиги Крум (802–814) завършва разгромяването на източната половина на Аварския хаганат, след като година по-рано западната половина на хаганата е присъединена към Франкската империя. Точно тази война превръща България в една от трите европейски велики сили заедно с Византия и държавата на Карл Велики. Чак сега ни става ясно, че наред с приобщаването на значително славянско и (пра)българско население към България, което се смяташе за главна цел на похода, България осъществява твърд контрол над цялата южна половина от най-важния европейски търговски път. А в добавка – слага ръка и на изключително доходоносните сребърни рудници и мини за добив на каменна сол в Седмоградско (Трансилвания), които пълнят българската държавна хазна през следващия поне век и половина и в голяма степен са причината за възхода на България по това време.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Една друга мащабна военна кампания е осъществена по времето на кханасюбиги Омуртаг (814–831). През лятото и есента на 827 г. огромна българска войска, натоварена на малки кораби и придружавана от конни отряди по брега, се насочва срещу течението на р. Дунав. Малко по-късно българската войска с цялата си мощ се стоварва върху славянските племена по р. Драва. Досега точно това се смяташе за цел на похода – да бъде присъединено към България още славянско население. В светлината на новите представи за търговския път „из варяг в грекы” ще предположим, че този военен поход великият господар Омуртаг предприема като наказателен. Това ни предположение ще се основава на безброй писмени извори – по-ранни, едновременни и по-късни, отнасящи се до други места, които представят славяните като склонни към организиране на масови нападения над търговци по водните и сухоземните пътища с цел да бъдат оплячкосани. Изглежда и славяните по Средния Дунав и по Драва нападали търговците по оживения път „из варяг в грекы”, с което ощетявали и търговците, и българската държавна хазна. Като доказателство за наказателния характер на военния поход може да ни послужи обстоятелството, че великият господар Омуртаг не направил особени усилия да задържи за дълго към България славянските племена по Драва, трябвало е те просто да бъдат усмирени.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45210_xAnjF63kjq4gVzRf8fDRD3QUAcnKGo.jpg" style="height:235px; width:545px" /></p>
<p><strong style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px; line-height:1.6em"><em>Цар Симеон Велики, начело на българската войска, напада византийците в околностите на Цариград през 913 г. Разказът е добавка на българския преводач; рисунка на л. 172 в Търновския препис на Манасиевата летопис, 1345 г.; Библиотека на Ватикана</em></strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px; line-height:1.6em">И още една прочута търговска война можем да видим днес поновому. Първата българо-византийска война при царуването на Симеон Велики (893–927) е заради преместването на българското тържище от Цариград в Солун. Това не е незначителен повод за война, многолюдният Цариград, с неговите почти милион жители, дава многократно повече купувачи на българските стоки от неголемия пристанищен град Солун. Впрочем можем да пресметнем грубо населението на Солун, който се простира вътре в крепостните си стени – от днешния Католически колеж малко на юг от железопътна гара на града до пристанището, като се включва и източната част от съвременния крайбрежен булевард, но доста преди да се стигне до лъскавите кафенета. В най-добрият случай населението на Солун не надвишава по това време 20 хиляди души. Тук няма да е възможна повече обстоятелственост, но летописът на Продължителя на Теофан ни дава подробностите. Във всеки случай не само българското тържище е преместено в сравнително малкия Солун, но и търговските мита на българските стоки са силно увеличени. Ще предположим, че на българското тържище ще да са се продавали и много стоки, които българските търговци прекупували от скандинавските си колеги по пътя „из варяг в грекы”, та доходите силно ще да са намалели и в абсолютни измерения при новите условия.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И понеже в по-голямата си част българските владетели са били достойни люде с изострено чувство за чест и достойнство, за разлика от днешните ни управници, младият княз Симеон, току-що укрепил се за дълго на българския престол, нахлува във Византия някъде из днешна Тракия, където византийската войска, начело със стратилата Кринит, е напълно разбита. Тази победна Симеонова война не само дава тон на българската политика спрямо Византия за следващите три десетилетия и нещо, но е и нагледен пример как се защитават държавните интереси. На днешната ни продажна политическа класа това няма как да бъде обяснено, те добре успяват да разчитат само надписите върху банкнотите, нищо друго.</span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
