В Тунис, Египет, но също така и в Мароко, през който (все още?) не е преминала шоковата вълна на арабските революции, т.нар. умерени ислямисти, т.е. „Мюсюлманските братя”, спечелиха масово първите свободни избори след бунтовете през 2011 г. Някои наблюдатели се учудват от това, подчертавайки, че не ислямистите започнаха тези революции, нито имаше нищо религиозно в исканията, изразени от младежта, излязла на улицата.
<p>Това означава да се забрави обаче, че формацииите, произлезли от „Мюсюлманските братя”, "Енахда" в Тунис и Партията на свободата и справедливостта в Египет, се радваха сред избирателите на аурата на исторически противници на бившите режими и на абсолютни жертви на репресията. В този смисъл, ислямисткият вот е точно обратното на връщане назад.</p>
<p>Това означава да се забрави също, че ислямистките активисти, скъсали с нелегалната дейност в Тунис и благотворителната дейност в Египет, бяха единствените, които извършваха социална дейност, което се оказа полезно в момента на изборите. Най-сетне, това означава неразбиране на факта, че ислямистите въплъщаваха сред мълчаливото мнозинство отхвърлянето на старата система и надеждата за бързо връщане към реда и стабилността.</p>
<p>С желанието да внесат успокоение, ислямистите обещаха да сформират коалиционни правителства. Такъв беше случаят с партиите, определяни като светски в Тунис и Египет, чрез които „Мюсюлманските братя” продължават да се стремят да разширят основата си. Но, по същество, ислямистите не съумяха да споделят властта. Точно обратното, те проведоха чистка в нея. Страхът от връщането на старата система беше много силен. Веднъж дошли на власт, ислямистите, тласкани от един реваншистки настроен апарат, побързаха да си създадат полиция, правосъдие и местна администрация, или да я спечелят на своя страна. Така в Египет президентът Мохамед Мурси замени главния прокурор, възприеман като поддръжник на стария режим. По-тревожна обаче е появата на милиции в помощ на властта.</p>
<p>Винаги под натиска на електоралната си база, „Мюсюлманските братя” трябваше да дадат гаранции за реализирането на своя проект за ислямизация на обществото. Така в Египет президентът Мурси прокара силово една много двусмислена Конституция, която отваря вратата за ултраконсервативни интерпретации. Това усърдие, изживявано като предателство спрямо светската опозиция, се корени едновременно в едно недоразумение и в електоралния натиск на салафитите.</p>
<p>Вместо да бъдат обвинявани ислямистите в двойнствен език, е по-добре да се говори за недоразумение в дефиницията за „гражданска държава” (<em>dawla madaniya</em>), защитавана едновременно от ислямистите и от лаиците. Както отбелязва политологът Жан-Ноел Ферие, ислямистите възнамеряват да обявят „публични свободи” в рамките на една ислямска държава и общество, докато противниците им схващат тези свободи като „лични и индивидуални”.</p>
<p>Накрая, ускорената деградация на икономиката, много разпространена в двете страни в туристическия сектор, тежи на сметката на ислямистите. Новаци в упражняването на властта, те се затрудняват в преминаването от култура на преследвани опозиционери към култура на управляващи. Така техните партии, подложени на силни разногласия, могат да се окажат първите жертви на тези противоречия.</p>