Ислямистките партии на изпитанието на властта

<p>Това означава да се забрави обаче, че формацииите, произлезли от &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;, "Енахда" в Тунис и Партията на свободата и справедливостта в Египет, се радваха сред избирателите на аурата на исторически противници на бившите режими и на абсолютни жертви на репресията. В този смисъл, ислямисткият вот е точно обратното на връщане назад.</p> <p>Това означава да се забрави също, че ислямистките активисти, скъсали с нелегалната дейност в Тунис и благотворителната дейност в Египет, бяха единствените, които извършваха социална дейност, което се оказа полезно в момента на изборите. Най-сетне, това означава неразбиране на факта, че ислямистите въплъщаваха сред мълчаливото мнозинство отхвърлянето на старата система и надеждата за бързо връщане към реда и стабилността.</p> <p>С желанието да внесат успокоение, ислямистите обещаха да сформират коалиционни правителства. Такъв беше случаят с партиите, определяни като светски в Тунис и Египет, чрез които &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo; продължават да се стремят да разширят основата си. Но, по същество, ислямистите не съумяха да споделят властта. Точно обратното, те проведоха чистка в нея. Страхът от връщането на старата система беше много силен. Веднъж дошли на власт, ислямистите, тласкани от един реваншистки настроен апарат, побързаха да си създадат полиция, правосъдие и местна администрация, или да я спечелят на своя страна. Така в Египет президентът Мохамед Мурси замени главния прокурор, възприеман като поддръжник на стария режим. По-тревожна обаче е появата на милиции в помощ на властта.</p> <p>Винаги под натиска на електоралната си база, &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo; трябваше да дадат гаранции за реализирането на своя проект за ислямизация на обществото. Така в Египет президентът Мурси прокара силово една много двусмислена Конституция, която отваря вратата за ултраконсервативни интерпретации. Това усърдие, изживявано като предателство спрямо светската опозиция, се корени едновременно в едно недоразумение и в електоралния натиск на салафитите.</p> <p>Вместо да бъдат обвинявани ислямистите в двойнствен език, е по-добре да се говори за недоразумение в дефиницията за &bdquo;гражданска държава&rdquo; (<em>dawla madaniya</em>), защитавана едновременно от ислямистите и от лаиците. Както отбелязва политологът Жан-Ноел Ферие, ислямистите възнамеряват да обявят &bdquo;публични свободи&rdquo; в рамките на една ислямска държава и общество, докато противниците им схващат тези свободи като &bdquo;лични и индивидуални&rdquo;.</p> <p>Накрая, ускорената деградация на икономиката, много разпространена в двете страни в туристическия сектор, тежи на сметката на ислямистите. Новаци в упражняването на властта, те се затрудняват в преминаването от култура на преследвани опозиционери към култура на управляващи. Така техните партии, подложени на силни разногласия, могат да се окажат първите жертви на тези противоречия.</p>