Има ли здравна пътека за СДС?

Има ли здравна пътека за СДС?
"Не знам какво пият, но искам и аз", пошегува се форумец по повод хвалбите на управляващите, че 200 000 българи се завръщат от емиграция. Аз пък искам да знам какво пие Мартин Димитров. В интервю за "Труд" той каза: "Да бъдем реалисти – Румен Христов ще е президент". Изявлението на мига обиколи всички сайтове и форуми, с което свърши прекрасната работа обществеността да се запознае с някои тезиси на г-н Димитров. Оттам нататък настава веселие, подобно вероятно на това, което е споходило самия Димитров при произнасяне на прогнозата.
<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Още преди 2 години "Синята коалиция" се споразумя СДС да излъчи кандидата за президент. Това бе част от договорката, според която ДСБ получи повече избираеми места в парламентарните листи. После президентската номинация премина през вътрешен вот, комбиниран с такъв и за кандидат-кмет на София. Предварителните избори са</p> <p>&nbsp;</p> <p>хубаво и похвално начинание,</p> <p>&nbsp;</p> <p>срещат позитивен публичен отглас. "Синята коалиция" имаше шанс да освежи увехналия си имидж. Но още с определяне на кандидат-президентите се разбра, че това няма да стане. Светослав Малинов (ДСБ) може би бе издигнат да представи някаква академична визия на дясната идея. Защо СДС се спря точно на Румен Христов, не се разбра.</p> <p>Заради връзките на Христов с ДПС мнозина видяха някакъв гениален маньовър към Доган. Според едни&nbsp;&ndash; отвратителен, за други&nbsp;&ndash; полезен, но все пак гениален. С този ход Мартин Димитров изкарвал СДС от изолацията покрай Костов, а и Доган можел да помогне с гласове. Но Доган помогна с гласове на Меглена Кунева в изборите за европейски парламент, помагал е и на Първанов, който пък е в топли отношения с Ивайло Калфин. Ако ДПС сега съдейства на някого, то това няма да е синият кандидат.</p> <p>Но да оставим президентската борба и да преминем към битката за местна власт. Положението на СДС нито е розово, нито трагично, а напълно нормално с оглед на установените традиции. В София се вихрят добре познатите крамоли с ДСБ за общата листа, структурата във Варна е в разпад. В Шумен СДС и ДСБ не си говорят, говорят си в Бургас и Русе. В Пловдив няма как да има кметски пробив и усилията ще бъдат насочени към следизборен пазарлък. Ако Найден Зеленогорски бъде преизбран в Плевен, то е редно да получи място до синьото лъвче. Тъй и тъй СДС ще променя емблемата, а Зеленогорски е последният син звяр в местната власт.</p> <p>Мартин Димитров бе избран за лидер на партията в края на 2008 г. Смени след вътрешен вот Пламен Юруков, срещу когото тегнеха подозрения за сътрудничество с ДПС (интересна аналогия с днешната ситуация). Формирането на "Синята коалиция" за изборите през 2009 г. бе правилно решение, което стана с участието и компромиси на Мартин Димитров. Но оттам нататък възниква големият въпрос: какво става със СДС?</p> <p>&nbsp;</p> <p>Това ли е адекватният й лидер</p> <p>&nbsp;</p> <p>и може ли да излъчи партията по-добра алтернатива от него. В отговорите май се крие истината за ужасното състояние на СДС.</p> <p>Развитието на процесите последните две години бе благоприятно за партията. "Синята коалиция" осигури парламентарно представителство, тя бе форма на дълго бленуваното дясно обединение. Шансът СДС да излъчи общия кандидат-президент бе не просто възможност да лидира в коалицията, а наистина да представи алтернатива в обществото. Но избра кандидат, който не е алтернатива, а и няма шанс за победа. Анализът на Димитров, че само Христов може да спечели балотаж срещу човек на ГЕРБ, изисква здравна пътека. Най-малко защото 700&ndash;800 хиляди леви избиратели биха подкрепили ГЕРБ, дори и лично Борисов да е кандидат, ако другата възможност е претендент на СДС и Костов.</p> <p>Така и не стана ясно отношението към ГЕРБ. СДС го играе днес опозиция, но в София например си има кмет. Това е Йорданка Фандъкова, подкрепена лично от Иван Костов и Мартин Димитров на предизборните митинги. Ще кажете, че кметският вот е мажоритарна борба. Правилно, сега също е такава. През 2009 г. обаче водата бе мътна, Костов и Димитров се канеха да хванат нещо в общината, още по-голямо в правителството, и застанаха в редичката на новоизлюпените съюзници на лошия преди това генерал Борисов. Палачинката пак се обърна в момента, в който стана ясно, че той изисква от тях</p> <p>&nbsp;</p> <p>да се упражняват в стойка мирно</p> <p>&nbsp;</p> <p>Това не е политика, не са принципи. Сега в градовете СДС трябваше да излъчи читави кандидат-кметове дори и на цената на разваляне на "Синята коалиция", която и без това не съществува на много места. С малки изключения претендентите са продукт на добре познатите пазарлъци, разпределяне и бленуване на проценти. Хората виждат всичко това, колкото и Димитров да ги кара да премаляват от смях.</p> <p>И още нещо &ndash; този път Костов не е виновен. СДС си е отделна партия и има всичките възможности да води самостоятелна политика, стига да иска.</p>

Коментари