Има ли място за европейски лобизъм в България

<p>И тъй като през последните месеци в България за пореден път беше повдигнат въпросът за необходимостта от закон за лобизма, е добре да се отбележи, че европейските институции никога не са създавали и налагали задължаващи норми и регламенти във връзка с представляването на интереси от професионалисти в тази област. <br />Практиката в ЕС е следната: съществува регистър на лобистите и всеки, който осъществява такава дейност, може доброволно да се впише в него. Вписвайки се в регистъра, лобистът приема т.нар. Кодекс за добро поведение на представителите на интереси, който не дава определение за лобизма като понятие и не изрежда условия, на които трябва да отговарят желаещите да се занимават с този вид дейност. Това е документ за професионална етика, който задава принципите и правилата, съобразно които се упражнява лобистката професия. Принципите са прозрачност и гаранции, че европейските граждани ще могат да получават коректна информация относно случващото се в институциите на ЕС, а според правилата лобистите трябва точно да удостоверяват самоличността си и името на субекта, за който работят, да не злоупотребяват с информация и да не провокират представители на европейските институции към злоупотреби със служебно положение в полза на представляваните от тях интереси.</p> <p>Естествено, моделът, който ЕС е възприел за въвеждането на ред при осъществяване на лобистка дейност, не е съвършен, но не бива да се отричат положителните му страни. Доброволният регистрационен режим натоварва с отговорност самите лобисти. Той им дава възможност да се превърнат в легална част от европейската политика и така те поемат всички произтичащи от това ангажименти. Режимът превръща лобистите в партньори на институциите на ЕС, а тази роля сама по себе си е в противоречие с изродените видове лобизъм, които познаваме от българския парламент и други родни публични институции. Именно партньорството, като основа за разгръщането на лобистка дейност, може да бъде възприемано като постижение на ЕС в отношението му към това явление.</p> <p>Подходът на ЕС към лобизма не дефинитивен и не е ориентиран към неговото ограничаване чрез установяването на задължителни норми. Целта на Съюза е да обвърже дейността на лобистите със своите институционални процеси и по този начин да не допусне негативни резултати, причината за които да бъде лобистката дейност.<br />Възможността да си партньор на институциите на ЕС е привлекателна за сериозните интереси, които си осигуряват представителство чрез лобизъм, особено ако тези интереси са дългосрочни.</p> <p>Представляваните от лобистите кръгове получават възможността да работят с институциите на ЕС съобразно собствените си концепции за развитие и модернизиране. Това обезсмисля всякакви опити за работа на парче, т.е. лобистите да търсят заобиколни пътища, за да осигуряват на клиентите си частични решения по техните въпроси. Ето защо те нямат причина да остават невидими и се възползват от доброволния регистрационен режим. Той от своя страна им гарантира разграничаване от интересите, които търсят реализация през нерегламентирано лобиране, а ЕС поставя ясна граница между позитивния лобизъм и неговите изродени видове.</p> <p>Според практиката на ЕС обаче действащи евродепутати, еврокомисари и административни служители нямат право да се занимават пряко с лобизъм. Ако един евродепутат се опита да използва служебното си положение в полза на частни интереси, то това по европейските стандарти не е форма на лобизъм, а вид злоупотреба. Ето защо в случаите с депутатите от ГЕРБ (Искра Фидосова, Десислава Танева, Делян Добрев, Лъчезар Иванов, Светлин Танчев, Пламен Цеков) не може да се говори за лобизъм, а за злоупотреба със служебното им положение. <br />Ако България възприеме модела на ЕС по отношение на лобизма, можем да очакваме постигането на добри резултати в рамките на относително кратки срокове. Евентуалното създаване на закон за лобизма у нас обаче може и да се окаже не чак толкова добро решение. Налагането на задължителни норми трудно би могло да осигури интегрирането на лобизма в процесите на правенето на политика и вземането на решения. Освен това, за да бъде приложен подобен закон, ще е необходима воля за спазването му, а това, както знаем, е сериозен проблем в България. Ще бъдат необходими и органи, които да осъществяват контрол, а това може сериозно да усложни свързаните с евентуалния закон процедури и така ефективността му силно да намалее.</p> <p>Ако по европейски образец бъде създаден доброволен регистрационен режим и етичен кодекс или кодекс за добро поведение, ще се осигури възможност на българските лобисти сами да заявяват намеренията си и начините, по които ще лобират. Обикновената логика сочи, че коректният лобист ще се възползва от възможността, която доброволният регистрационен режим му предоставя. В ЕС този модел не е съвършен, той няма да бъде съвършен и в България. Злоупотреби с лобизма, които остават без санкция, било то правна или политическа, ще има и в бъдеще. Въвеждането на европейски модел в България обаче ще разграничи ясно истинския лобизъм от използването на лобизма за прикриване на съмнителни намерения и злоупотреби.</p> <p>В България този модел ще може да бъде разбиран като благоприятен едновременно в две посоки. От една страна, той ще осигури ред при практикуването на лобизъм, а от друга, ще бъде отнета още една възможност за прикриване на недобронамереност и злоупотреби. Все пак перспективите пред едно такова решение са добри и си струва да се опита.</p>