- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 78
- 28
Стори ми се, че Обамовото предложение за нов посланик в Москва мина незабелязано у нас, само някакви сухи новини. А случаят си заслужаваше напоително обсъждане. Може пък да се е чакало същинското назначение, кой знае.
<p>Вярно, преди да застъпи на новия си пост, Джон Тефт трябва да получи одобрението на Сената, но това пък е сигурно, то е въпрос на време само. Макар Москва да даде съгласието си за назначението, като даже поласка Тефт, че знае руски добре, то още отсега не може да има съмнение, както ще се види по-долу, че това назначение ще е началото на нов кръг от тежки спазми в руско-американските отношения.</p>
<p>Дори и пресилено да изглежда това пророчество, дори и прекомерно да е любопитството ни по отношение на едно обикновено назначение от неособено висок ранг, то със сигурност ще трябва да се подчертае, че на новия американски посланик в Москва се възлагат значително повече надежди и отговорности, отколкото на кой да е дипломатически служител, това поне е сигурно. От следващите редове трябва да стане ясно, че никога не е изпращан на дипломатически пост, без да му е поставяна задача, която е от изключителна важност за американската външна политика. Впрочем той винаги ги е изпълнявал с чест, това също трябва да се признае.</p>
<p>Понеже целият дипломатически опит на Тефт го определя като най-значимия съвременен американски специалист практик по цветните революции, то ще трябва да се провиди отново, че новото му назначение в Москва е опит да разклати сегашното управление на Русия чрез една „цветна революция” и задължението за това ще е именно на Тефт, който ще трябва да измисли как да стане това. Или поне ще трябва да се опита, играта с козове тепърва започва.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39671_Q6AHvZKKWZ3LuKxZcETEMIehE2kDmj.jpg" /></p>
<p><strong><em>Отговорът на Русия на назначаването на най-големия американски „цветен” специалист практик като началник на посолството в Москва може да изглежда и така.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Авторитетът на Джон Тефт пред началниците му несъмнено е твърде висок, само преди няколко месеца самият той заяви, че поради напредналата си възраст (роден е през 1949 г.) смята вече да се оттегли в пенсия. Промяната в плановете очевидно ще трябва да търсим именно в невъзможността Държавният департамент да намери дипломат, способен да се справи с предстоящите задачи в американо-руските отношения. Очевидно тези задачи са тежки, сложни и от изключителна важност, щом изискват съживяването на кариерата точно на признат специалист по Русия и държавите от бившия Съветски съюз, най-вече по тяхното привързване към Запада.</p>
<p>Тефт очевидно е сметнат за незаменим, та ще му се наложи да поработи още. Неговият дипломатически опит е показателен. До 1989 г. кариерата му е малко хаотична. През 1989 г. се специализира във въпросите, отнасящи се до СССР, като завежда съответния отдел в Държавния департамент. Практически умения по специализацията си набира в американското посолство в Москва от 1996 г. до 1999 г., като между ноември 1996 г. и септември 1997 г. го ръководи. През 1999 г. в Русия започва траен стопански ръст и очевидно е преценено, че условия за работата на Тефт там повече няма.</p>
<p>На следващата година е изпратен като посланик в Литва, очевидно за да подготви безпроблемното влизане на страната в НАТО (март 2004 г.) и в Европейския съюз (май 2004 г.), на което Западът държи особено много. Задачата е изпълнена блестящо.</p>
<p>През 2005 г. Джон Тефт става посланик в Грузия. От последвалите събития става ясна задачата му там – организиране на нахлуването от 8 август 2008 г. в Южна Осетия. Дали по някакви обективни причини или заради менталните особености на Дъвчещия вратовръзки, задачата почти изцяло бе провалена, само поредното обтягане на отношенията на Русия със Запада бе осъществено сравнително добре.</p>
<p>Диамантът в дипломатическата корона и пълен триумф на цветните умения в тясната специализация на Тефт е подготовката на Киевския майдан през зимата на тази година. Новият американски посланик в Киев пристига на 2 декември 2009 г., когато е ясен пълният провал на Оранжевата революция и на управлението на Виктор Юшченко и са съвсем предстоящи президентските избори, които спечели Виктор Янукович. Разбира се, не се е очаквало Тефт да направи чудо за два месеца, неговата задача несъмнено е била да подготви новата цветна революция, за която в Държавния департамент са били сигурни, че ще е нужна скоро. Задачата е изпълнена блестящо, а Тефт си заминава през август 2013 г., когато подготовката очевидно вече е завършена, самото изпълнение не е толкова интересно. Явно при разделението на „цветния” труд Тефт е „мозъкът”, създателят практик на цветни революции, черната работа се оставя на други.</p>
<p>Сега ще чакаме резултатите от работата на Джон Тефт в Москва. Студената война продължава, тя никога не е свършвала всъщност.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39671_o8yQi3SYJsLsg2fqAeq8bsYJw9EQYT.jpg" /></p>
<p><strong><em>Рехав опозиционен митинг в Москва, септември 2013 г. Поради високото одобрение за президента Владимир Путин днес опозиционните мероприятия са обречени на неуспех и неразбиране.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Като посланик в Москва Джон Тефт едва ли ще има успех, по всичко личи, че цветна революция няма да може да спретне, президентът Владимир Путин изглежда по-непоклатим от всякога. Изглежда, че този път задачата едва ли ще бъде изпълнена така блестящо. Не ми се ще да съм в ролята на лошия пророк, но Русия не е нито Грузия, нито Литва, нито даже Украйна и никак не изглежда вероятно специалистът практик по цветни революции Джон Тефт да завърши кариерата си блестящо. Това няма да ме натъжи твърде.</p>
<p> </p>
<p>Свързани текстове:</p>
<p>http://www.glasove.com/tsvetnite-revolyutsii-zamenyat-voennite-prevrati-30400</p>
<p>http://www.glasove.com/category/presss-Ivan</p>
<p>http://glasove.com/komentari/31309-nashata-shokoladova-revoliuciq</p>
<p>http://glasove.com/komentari/34391--iztochnite-frontove</p>
<p>http://glasove.com/komentari/37685-otgovoryt-na-rusiq</p>
