Иде ли краят на Шенген?

 

В неделя, 13 септември, Берлин съобщи, че възстановява паспортния контрол на границата си с Австрия, за да ограничи притока на бежанци, които от няколко седмици влизат на германска територия.

Решението бе интерпретирано от френската десница и крайна десница като потвърждения на тезите им. Президентът на Националния фронт Марин льо Пен поиска Франция да последва примера на Германия, като преустанови "на свой ред спешно Шенгенските споразумения".

Гийом Лариве, национален секретар по имиграцията на партия "Републиканците", се зарадва, от своя страна, от решението, което по думите му потвърждавало анализа на Никола Саркози. Президентът на "Републиканците" поиска миналата седмица временно премахване на свободното движение в Шенгенското пространство, като през това време бъде предоговорено европейското споразумение.

 

1. Какви са Шенгенските споразумения?

 

Сключени през 1985 г. от Франция, Западна Германия и Бенелюкс, Шенгенските споразумения целяха да премахнат постепенно контрола по общите граници и да установят режим на свободно движение на хора. Влязло в сила през 1995 г., Шенгенското пространство обединява днес 22 от 28-те страни от Европейския съюз, така както и четири външни страни: Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. То премахва контрола по сухопътните, морските и въздушни граници между две страни, принадлежащи към това пространство.

 

2. Как се контролират европейските граници?

 

Всяка държава, която има обща граница със страна, което не е член на Шенгенското пространство (като Унгария със Сърбия, например), трябва да контролира влизането в нея. Европейският съюз има база от общи данни, наречена SIS ( информационна система на Шенген), която позволява да се идентифицират лицата, които влизат на европейска територия, и онези, на които им е забранен достъп или се издирват. Теоретично, оперативното сътрудничество за контрола на границите се осигурява от европейската агенция Frontex.

Що се отнася до молбите за убежище, които се подават основно от хора, влезли незаконно на европейска земя, регламентът "Дъблин II", приет през 2003 г., предвижда те да се подават единствено в страната на влизане в ЕС. Целта е да се избегне един мигрант да подаде молба за убежище в една страна-член, след това в друга, в случай, че получи отрицателен отговор, и т.н. (практика, наречена asylum shopping на английски). 

Но тази система има неудобството, често срещано в Италия, Гърция и вече в Унгария, че натоварва повече страните, които имат външни граници на ЕС, и по-малко "вътрешните" страни. В последно време тези гранични държави проявяват тенденция да пускат масово мигранти, подали молба за убежище другаде.

 

3. Имат ли право европейските страни да възстановят контрола по границите си?

 

Да. Предпазна клауза в член 2.2 от Шенгенската конвенция разрешава на държавите да възстановят временно контрола по границите си при изключителни обстоятелства.

Кодексът на Шенгенските граници от 2006 г. уточнява: разрешено е възстановяването на контрола в случай на "тежка заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност" (максимум за шест месеца) или за да се преодолеят непредвидени събития (максимум пет дни), и след консултация с другите държави от Шенгенската група.

Реформа на правилата, която поискаха френският президент Никола Саркози и италианският премиер Силвио Берлускони, разшири през 2013 г. възможността да се възстановяват границите до 24 месеца при "изключителни обстоятелства" и по-конкретно при тежък провал на контрола по външните граници. 

Този тип мярка, прилагана по принцип два или три пъти годишно, засега се ограничава до непосредствени заплахи от тероризъм или при приемане на международни събития: заседанията на Европейската централна банка в Барселона, на Г-20 в Кан, Евро 2012 по футбол или посещението на американския президент Барак Обама в Естония доведоха през последните години до възстановяване на контрола за няколко дни.

Германия е първата страна, която прибягва до тази клауза заради имиграционни въпроси. Тъй като това оправдание не присъства ясно в европейските текстове, Берлин ще трябва да аргументира "реална, настояща и достатъчно сериозна заплаха за един от основните интереси на обществото" пред Европейската комисия. Така както и Чешката република, Словакия и Австрия, които обявиха засилен контрол по границите си с Унгария.

 

4. Предвещава ли това смъртта на Шенген?

 

Въпреки решението си, германското правителство няма никакво намерение да поставя под въпрос Шенгенските споразумения. То обясни избора си с надхвърлените възможностите на страната да приема - начин да окаже натиск върху европейските си колеги за по-добро разпределение на бежанците в рамките на ЕС.

Говорителят на канцлера Ангела Меркел уточни впрочем в понеделник, че Германия не е затворила границата си за бежанците: "Временният контрол по границите не е едно и също нещо със затварянето на границите, това е нещо напълно различно. В Германия ще продължават да идват бежанци, ние се надяваме, че това ще стане в рамките на един по-добре организиран процес".

Въпреки това, без споразумение на европейците за намирането на трайно решение на миграционната криза, призивите да се реформира Шенгенското пространство, дори да се раздроби, ще се чуват все повече в публичния дебат.

 

5. Трябва ли Франция да приеме мигрантите, отхвърлени другаде? 

 

Някои френски политици, като бившият вътрешен министър Клод Геан, се опасяват, че затварянето на германските граници създава тяга към Франция.

Според квотите, предложени на 7 септември от Европейската комисия, Германия би трябвало да приеме 31 400 бежанци, дошли през Италия, Гърция и Унгария. Но притокът е такъв, че тази квота далеч е надхвърлена: 100 хил. души са пристигнали само през месец август и страната очаква да приеме 800 хил. бежанци през 2015 г.

Франция се съгласи да приеме през следващите две години най-малко 24 хил. бежанци, с 6 275 повече, отколкото се бе ангажирала вече. Към които се прибавят около хиляди сирийци и иракчани, отпратени спешно от Германия, съобщи впоследствие президентът Франсоа Оланд. Решението на различните европейски страни да възстановят контрола по границите се, не променя по никакъв начин този ангажимент.

Сложителите във френската Служба за защита на бежанците и безотчествениците, която се занимава с молбите за убежище във Франция, досега се сблъскваха с една неочаквано трудност: те трудно убеждаваха мигрантите да се откажат от "германското елдорадо" и да дойдат във Франция. Германското решение би могло да промени мнението на някои. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова