- 10 Sep 2020
- 86
- 0
В сряда на редовно заседание на парламентарната комисия по правни въпроси беше приет на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), внесен от депутати на ГЕРБ. Предложените изменения са две и засягат специализираните прокуратура и съд. Членовете на правната комисия гласуваха специализираните съдебни органи да започнат работа от 1 януари 2012 г., вместо от 12 август тази година, както бе записано в действащия НПК, и да не се занимава с делата за производство и разпространение на фалшиви банкноти, за фалшифициране на истински банкноти и подправяне на платежни инструменти.
<p>„Отлагането се прави, за да се осигури нормалното функциониране на спецструктурите”, обясни зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Ципов по-рано пред журналисти.</p>
<p>Почти по същото време в сряда от информация на Висшия съдебен съвет (ВСС) се разбра, че и апелативната инстанция на специализирания съд остава без кандидат за административен ръководител, защото единственият кандидат за поста – и. д. председател на Окръжния съд в Хасково Росен Русев, е оттеглил кандидатурата си.</p>
<p>Миналата седмица ВСС за пръв път проведе явен избор на магистрати за ръководни постове – именно за председатели на четирите нови съдебни структури. Както е известно, съгласно Закона за съдебната власт спецсъдът и спецпрокуратурата имат по две инстанции – апелативна и окръжна. Кандидатите обаче бяха само трима – Росен Русев за апелативния спецсъд и прокурорите Борислав Сарафов за апелативната и Светлозар Костов съответно за окръжната спецпрокуратура.</p>
<p>Докато Костов и Сарафов бяха избрани с мнозинство от ВСС, повечето от висшите магистрати определиха представянето на Росен Русев като неубедително, концепцията му – като шаблонна, и затова се взе решение да му дадат отсрочка от една седмица да се подготви за „поправка”.</p>
<p>Това бе оценено като прецедент в практиката на ВСС. Повторното изслушване на Русев трябваше да е днес, на 7 юли, но отпада, след като ден по-рано той оттегли кандидатурата си. Следващата седмица ВСС ще обяви нов конкурс за поста.</p>
<p>Единственият кандидат пък за председател на първата инстанция на спецсъда Станимир Миров изобщо не бе допуснат до конкурса поради липса на изисквания стаж от поне 8 г. като наказателен съдия или прокурор. И за този пост бе обявен нов конкурс, чийто срок за подаване на документи изтече на 1 юли, без да се появи нов кандидат. Предстои обявяването на трети конкурс.</p>
<p>Развитието на събитията може да се тълкува като фалстарт на специализираните съдебни органи.</p>
<p>А в този контекст изменението на НПК, с което законно се отлага започването на тяхната работа, не е нищо друго освен опит да се избегне бламирането на новите структури още преди да са заработили. Защото за никакво конкурсно начало не можем да говорим при липса на конкуренция, при липса на сблъсък на мнения, концепции и качества...</p>
<p>По-важният въпрос обаче е защо няма кандидати за ръководители на спецсъда (но не и за спецпрокуратурата). Обяснението, че магистратите се страхуват от отговорността и обема работа, с които ще бъдат натоварени, е само част от отговора. Причините за липсата на мотивация по-скоро трябва да се търсят в цялостната ситуация, в която се намира българската съдебна система, в напрежението от последните месеци, в конфликта между изпълнителната и съдебната власт.</p>
<p>Не трябва да се забравя, че конкурсът за тези постове се провежда във време, когато доверието във ВСС е паднало под санитарния минимум. Последната капка, която преля чашата (по думите на говорителя на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова), беше изборът на Владимира Янева за председател на Софийски градски съд (СГС). Но преди това имаше и други спорни избори – на ген. Пенгезов за шеф на Софийския апелативен съд (САС), на Георги Колев за шеф на Върховния административен съд (ВАС).</p>
<p>Неслучайно председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев коментира след избора на Владимира Янева, че съдиите са обезверени за критериите, по които става кариерното израстване в системата. Според него ВСС дължи обяснение на обществото по тези въпроси, за да се разсеят съмненията за изпълнения на „поръчки” в кадровата му политика.</p>
<p>В крайна сметка такива обяснения не последваха. В знак на протест обаче двама членове на ВСС – съдийките Капка Костова и Галина Захарова, подадоха оставки. Междувременно граждани и представители на неправителствени организации обсипаха останалите членове на ВСС с есемеси, призовавайки ги да си подадат оставките. А Съюзът на съдиите в България в отворено писмо поиска да бъде избран нов състав на ВСС заради „безпрецедентната криза на общественото доверие”, причинена от безпринципното „кадруване” в съдебната система.</p>
<p>Е, в тази ситуация кой уважаващ себе си съдия, който държи на положителния си професионален имидж, би искал да бъде „избран” от настоящия състав на ВСС?! Дори и по-високите заплати не могат да бъдат достатъчно примамлив мотив...</p>
<p>Затова най-вероятно още дълго – докато не изтече мандатът на този ВСС или той не бъде прекратен предсрочно, няма да има кандидати за председатели на двете инстанции на специализирания съд.</p>
<p>И това ще е част от своеобразния морален бойкот на съдиите, който започна с отказа на Върховния касационен съд, на апелативния, градския и районния съд в София и на магистратите в Благоевград да изберат делегати за специалното събрание, което трябва да гласува кои двама съдии да влязат във ВСС на мястото на подалите протестни оставки Капка Костова и Галина Захарова. Неизлъчването на делегати няма да провали избора на нови членове на ВСС на 12 юли, но е достатъчен знак за обществото, че съдебната система няма да продължи да работи в този вид.</p>
