И липсата на доверие в ГЕРБ не е цяр срещу статуквото

<p>Големият интерес към предстоящите президентски избори се дължи на опита те да бъдат превърнати в тест за управляващите. Налага се тезата, че от изхода им зависи дали ГЕРБ ще изкарат мандата си и в какъв вариант. Обсъждат се евентуални промени на статуквото (провал на ГЕРБ на президентските избори) или укрепването на статуквото (съсредоточаването и на президентската власт в ръцете на ГЕРБ). И двата изхода обаче се градят върху внушаваното от 2009 г. насам твърдение, че ГЕРБ няма алтернатива. А то само по себе си затвърждава целенасочено статуквото. От друга страна е вярно, че нито една друга политическа сила не би могла самостоятелно да събере повече гласове от ГЕРБ. Единствено може би &bdquo;партията на негласуващите&rdquo;... Но тя не може да промени статуквото. Негласуването само по себе си не е политически инструмент за демонстриране на отношение. Дори и така да се приеме, то не е еднозначна проява на политическо недоверие. Не обяснява мотивите, не се различава от политическото безразличие. Следователно не е конструктивен принос за постигане на желаните политически, граждански или човешки цели. Ефективното противодействие на статуквото би било възможно единствено ако гражданите излязат от ролята си на пасивни консуматори и се запитат какво могат сами да направят за себе си и държавата.</p> <p>И именно това е проблемът на всички тези словесни упражнения на социолози и политолози, а и на самите политици, които ще ни заливат все по-енергично с приближаването на изборите &ndash; че в тях отново отсъства диалогът с избирателя.</p> <p>Отказът от комуникация с избирателя води до задълбочаване на недоверието в политическото като цяло и в отделните политически партии и политици в частност. Този процес го наблюдаваме вече много години. Избирателите са превърнати в публика, която всъщност не участва в политическите процеси. Същото впрочем се отнася и до членската маса и симпатизантите на съответните политически партии. На практика въпреки опитите да се осъществяват някакви демократични процедури не те номинират партийните кандидати за различните избори. Видяхме доказателство за това и последните дни покрай кандидатурите на СДС и ДСБ за президентския пост. Може и да има отворени вътрешни избори, които по думите на Костов няма да се решават от партийните ръководства, но именно те решиха кои кандидатури да се издигнат.</p> <p>Недоверието на избирателите в политическото автоматично води до загуба на легитимност и основания за политически действия. Няма съмнение, че все по-малко хора вярват на партиите. Липсата на доверие се прехвърля и върху всички държавни институции. Последствията изглеждат логични. Би било последователно, ако тази липса на политическо доверие се изрази в политическо действие. Негласуването също е политическо действие. Би било последователно пропорционално на увеличаващото се недоверие гражданите все по-малко да участват в избори. Защото щом не вярваш на нито една политическа сила, защо трябва да гласуваш?</p> <p>Политическата действителност обаче сочи друго. Голяма част от избирателите продължават да дават гласа си за партии и конкретни кандидати, от които всъщност са разочаровани. При всичкото биене в гърдите, че искат да гласуват за личности, т.е. мажоритарно, мнозинството от тях отново гласува партийно. Това мнозинство е твърде податливо на различни добре обмислени политически инсценировки. Разчита се, че политическото съзнание на избирателя доста се различава от политическото съзнание на гражданина в неизборни периоди. Като избирател гражданинът игнорира собствените си артикулирани по конкретни поводи и причини негативни оценки за партии, народни представители, местна власт и президент. За кратко той променя нагласите на политическото си съзнание и ги подчинява на политически нагодени рефлекси.</p> <p>Кое все пак кара хората да гласуват за някого, без да му вярват? Съществуват най-различни причини за участие в едни избори. Има хора, които възприемат гласоподаването като свое морално гражданско задължение. Има други, които смятат, че е по-малко осъдително от отказа от политическо участие. Трети не искат да се упрекват, че не са избрали поне по-малкото зло. Четвърти използват изборите, за да си утвърдят усещането за продължаваща принадлежност към определена социална или политическа общност. Някои избират с надеждата, че ще задоволят материалните си интереси. Има и хора, които избират просто за да изразят личните си симпатии. Стига им основанието, че харесваното лице често ще се вижда през следващите години по телевизиите. Малцина действително искат чрез изборния акт да отдадат заслуженото за усилията на партии и политици, които се борят за гласовете им. Друг е въпросът дали в България изобщо има политици/партии, които се борят за гласовете на избирателите!</p> <p>Всички изброени по-горе причини за участие в дадени избори са разбираеми, но не са достатъчни. Ако липсва основополагащо политическо доверие гласуването е точно толкова погрешно разбран акт, колкото и негласуването.</p> <p>Че броят на гласуващите в избори по-бавно намалява от гласуващите доверие на партии и политици в социологически проучвания изобщо не означава, че хората продължават безусловно да одобряват системата и да са предани на идеи. Това е само един повърхностен сценарий. Фактът обаче че държавността и политическата система в България все повече страдат от дефицит на доверие, заслужава и се нуждае от публично говорене, но не в познатия ни по-горе споменат вариант.</p> <p>Според науката доверието означава очакване на обществеността, че упълномощените да взимат решения институции и техните представители ще управляват компетентно и отговорно държавата (организацията). Когато тази вяра липсва, демокрацията проявява дефицит. А поне някакво минимално ниво на доверие е необходимо за ефективността на всяко управление. Само на основата на доверие населението е готово доброволно да следва политически решения, а и да възприема такива решения, които в краткосрочен план противоречат на собствения интерес.</p> <p>Нормите на доверие, определящи отношенията между човека и околния свят, се разделят на два вида. В либералните обществени теории тези норми са ориентирани към размяна. Дадена личност или институция заслужава доверие, защото изпълнява своите задачи в интерес на онези, гласували й доверие. От тази гледна точка доверието е награда за добре свършена в миналото работа.</p> <p>Но хората проектират положителните си очаквания и в бъдещето. От оценката на миналото се създават критерии дали е заслужено доверие и за бъдещето. Е, това може да стане само ако се мисли и споделя, а не се чакат готови отговори през медиите или от съседи.</p> <p>По-емоционално заредено е доверието, основаващо се на усещане за принадлежност към политическа общност, която споделя едни и същи ценности и норми. Такова доверие не зависи толкова от ситуацията и е по-трайно, защото е обвързано с взаимно зачитане, уважение и идентични интереси.</p> <p>Безспорно икономическото състояние и постиженията на управляващите са важни фактори, но не по-малко важен източник на доверие е чувството за общност. И ако се замисли човек върху това, изобщо не е чудно, че през последните години политическото доверие в България е в тежка криза. Хората все по-малко вярват, че политици и партии се стремят да постигнат полезни за обществото (или поне за общността) резултати.</p> <p>Конкретно при привържениците на политическата партия ГЕРБ, която е определяна като извънсистемна партия, едва ли може да се говори за силно чувство за политическа общност, за споделяни ценности и норми. Като се добавят все по-лошите икономически условия, в които живеем, и липсата на перспектива за скорошно оздравяване на икономиката (т.е. очакванията за бъдещето), както и мъглявите постижения на управляващите през последните 2 години (т.е. оценката на миналото), сякаш трудно може да се открият убедителни мотиви за масова подкрепа на ГЕРБ на предстоящите президентски и местни избори. Или поне няма логични основания за подобен извод.</p> <p>Но всички прогнози сочат, че ГЕРБ въпреки това ще спечелят президентската и местната власт. Това още повече засилва подозренията, че ГЕРБ ще се &bdquo;борят&rdquo; за гласовете на избирателите по познатия ни успешен задкулисен начин &ndash; с моркова и тоягата, или иначе казано с манипулации, пари и рекет. Което означава, че изборите у нас всъщност са бутафория и дори липсата на политическо доверие не помага да се промени настоящата политическа система.</p>