Хоризонтът на катастрофите

<p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">Според учебниците по журналистика всеки материал, който иска да обясни по принцип нещо за изобщото, не се смята точно за журналистика, но аз лично смятам, че това си е до талант. Да имаш пространство от двайсетина реда и да побереш вътре всички тези разнородни послания плюс оплакваческия тон, ако си електронна медия – това си е жив талант.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p> <p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">Най-драматичните новини, които историята на&nbsp;ХХ век познава, са тези, които идват от фронта на Втората Световна война. Запечатани са в репортажи на военните кореспонденти и в документални кадри, познати от кинопрегледите. Авторите им са виждали стотици убити на ден, ако не и повече, но дикторите четат семпли съобщения (тук изключваме патетичните гласове след победата), а статиите на военните кореспонденти са в жанра на информацията. Просто при големи сътресения плачат онези, които са загубили близък. Репортерите и документалистите не плачат нито със сълзи, нито с тон, нито с думи, те само описват. Това правило е толкова старо, колкото е стара цялата професия.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p> <p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">Но човек няма нужда да се връща толкова назад във времето, нито има нужда да чете някакви учебници. Примерите за това как по света се отразяват травмиращи събития валят буквално всеки ден – от земетресението в Япония до внезапно развилнял се в американски мол психопат. Хладнокръвни гласове на различни езици дават максимум информация и разчитат на думите, за да пресъздадат атмосферата, но не и на оплакваческия тон. Драми и трагедии се отразяват с хладнокръвие, не обратното. Това е толкова азбучно, че ще го намерите в англоезичния интернет като безплатен съвет към начинаещия репортер.&nbsp;Едва за по-сложни уроци от този ще трябва да си платите.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p> <p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">Сред по-сложните уроци е този с предварително открития виновен. В случая с преобърнатия автобус за такъв е обявен шофьорът. В едно водещо българско издание пише направо следното: „43-годишният шофьор Светослав Димитров, който вчера уби 8 души на магистрала „Тракия“...“ Впрочем същото издание малко по-рано твърди, че рейсът се е преобърнал не защото шофьорът е виновен, а защото е спукал гума. Малко по-късно пък същото издание твърди, че виновник за преобръщането може да е дупка на пътя. Тоест, медията дори няма вътрешна убеденост по въпроса за това кой е виновникът (нали не може хем шофьорът да е убиец, хем извършителят на техническия преглед, хем органът, контролиращ ремонтите по пътищата), но въпреки това няма нищо против да се изкаже радикално, като че ли обвинението в убийство е най-лежерната вметка на света.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p> <p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">Друг е въпросът какво да се прави, ако медията случайно има вътрешна убеденост за виновника в случай като този с автобуса. Но и тук отговорът е същият, както и по-горе: нищо. Това с обвиненията по този начин просто не е работа на една медия. Явно на българската преса няма да й помогнат многобройните образователни програми, стажове и етични кодекси, привнесени отвън, за да й обяснят кога едно поведение е журналистическо и кога не. Очевидно тя трябва сама да вземе решение по този въпрос, а не да копира нечие друго, защото после не спазва нищо, което е прекопирала. Просто не разбира защо.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p> <p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">Първата френска журналистическа харта е писана няколко години, след като отшумява аферата „Драйфус“ и след дълги години на вътрешни противоборства по въпроса за това какво трябва да прави журналистиката по време на драматични за обществото събития. Там пише следното: „един истински журналист (...) не бърка ролята си с тази на полицая или на съдията“. Този документ е от юли 1918 година. Валиден е и до днес, а целият текст на хартата е актуализиран само два пъти – през 1938 и сега, през март 2011 г. При последната редакция беше добавено и следното изречение: че един журналист смята „обвинението без доказателства (...) за най-тежко професионално отклонение“. Не е много сигурно, че такива правила могат да се влеят механично в една среда, която не се е усетила ощетена от това, че правилата й липсват.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p> <p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">Още по-тежък е въпросът с жертвите (апропо, шофьорът, който също е в болница, е първо жертва, а чак после може да се окаже и нещо друго). Как да стане така, че да се получи информация, да се предаде картина, но при това да не се наруши личното пространство на пострадалия и да не се добавя с нелепи въпроси нова травма към онази, която той изживява в момента? За това умение няма харти, нито правилници, нито учебници. Или по-точно има, но те са много трудно приложими. Справянето&nbsp;с тази задача не става с научаване на дефиниции, а с инстинктивно прилагане на цяла система от етични правила и знание за човешките отношения в средата, в която се развива действието. Кадър, в който протягаш микрофон към окървавен човек на носилка с полуизречения въпрос „как се чувствате“, най-вероятно отразява някаква етика, но може би е по-здравословно да не си част от света, в който тази етика се е създала.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p> <p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">А най-тежък е въпросът какво трябва да ни носи информация като тази за катастрофата на автобуса. Това е въпрос за главните редактори и няма данни, че те изобщо си го задават. Очевидно е, че експонирането на новини-катастрофи не може да е самоцелно. По-развитият свят стъпва на такива истории, за да проследи две възможни развития на темата. Първата е в това дали властите взимат мерки за предотвратяването или поне за ограничаването на такива нещастия в бъдещето. Втората е в това как пострадалите хора живеят по-нататък с травмата, която им е била причинена. Когато журналистите по света се критикуват за нещо помежду си, то е предимно заради това, че много рядко успяват да постигнат второто. Диалозите на тази тема си струват отпечатването в няколко тома.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p> <p style="margin: 0px; font: 12px 'Times New Roman'"><span style="letter-spacing: 0px">Що се отнася до проследяването на това дали властите се опитват да поправят проблема, довел до дадена катастрофа, САЩ например предлагат една много любопитна статистика. Според нея атентатите от 11 септември 2001 са променили съдържанието и акцентите на новините в следващите години, като са започнали да дават необичаен превес на теми, свързани с международната политика или с тероризма. В петте години, които следват след атентатите, телевизионните новини на външнополитически теми са се увеличили със 102%, а темите, свързани с тероризма, са се увеличили със 135%. За сметка на това са били намалени материалите, посветени на вътрешнополитически теми от типа на здравеопазването, развитието на технологиите и обичайната престъпност на национално равнище. Това не е въпрос на мащаби, както много често изтъкват релативистите /че Америка била голяма, богата и свободолюбива и нямало защо да я даваме за пример, след като никой не е като нея/. Това е проява на изключителна отговорност към това, което е медията за едно общество. Не е просто място, от което да научаваш за катастрофи, а място, от което да разбереш, че и след катастрофите има хоризонт.</span></p> <p style="margin: 0px; min-height: 15px; font: 12px 'Times New Roman'"><br /></p>