Харалан Александров: На Дянков вярвам повече, отколкото на Борисов

<p><strong>- Агресията и насилието продължават да обхващат обществото, задълбочават се. Пример бе побоят в столичен трамвай, когато младежи пребиха хора за това, че подкрепят други хора. Агресията отпечатък на живота ли е, г-н Александров?</strong><br /><br />- Агресията е естествена реакция на хората в ситуация на безпътица и деморализация, в каквато се намира обществото ни от доста време. Напоследък, поради икономическата криза и нарастващата безпомощност на управлението, това усещане се задълбочава. Когато се чувстваш притиснат в ъгъла, измамен и предаден, когато си напълно обезвластен и си даваш сметка, че нищо не зависи от теб, когато чувстваш живота си опустошен, а надеждите си провалени, агресията е разбираемо, макар и примитивно поведение.<br /><br /><strong>- Наказателните акции на полицията не наливат ли масло в огъня?</strong><br /><br />- Напротив, законовата репресия е форма на удържане и канализиране на агресията в обществото. Не споделям всеобщия възторг от шумните полицейски акции, но далеч по-добре е полицията да тормози мутрите, отколкото те да тормозят всички.<br /><br /><strong>- Но такива акции нямат ли функцията на социален отдушник?</strong><br /><br />- Разбира се. И колкото по-труден и несигурен става животът, толкова повече ще се търсят виновници и властта ще е изкушена да прибягва до подобни акции. И все пак полицейската репресия е за предпочитане пред криминалната репресия, на която бяхме подложени години наред &ndash; основен белег на държавността е монополът на институциите върху насилието. Най-лошият вариант обаче е полицейският произвол, тоест криминализиране на самата полиция.<br /><br /><strong>- Тоест подкрепяте действията на полицията?<br /></strong><br />- Да, но с уговорката, че те са само елемент от огромната работа, която трябва да се свърши, за да се установи в страната законност и справедливост. Ако не е обвързана с реформа на провоохраняващите институции, полицейската свръхактивност става безмислена и дори вредна, превръща се в инструмент за напомпване на рейтинг.<br /><br /><strong>- Определят днешното управление за силово. Борисов обеща да оправи държавата, повярваха му?</strong><br /><br />- Всеки претендент за властта е обещавал да оправи държавата. В култура на зависимост и заучена безпомощност лидерството винаги подхранва и експлоатира нереалистични свръхочаквания, след което често става жертва на неизбежното разочарование. Сред многото претенденти хората подкрепиха Борисов, защото създава впечатление за правен и енергичен човек, който се опитва нещо да промени. Но впечатлението за силово управление е измамно.<br /><br /><strong>- Защо?</strong><br /><br />- Силовото управление предполага не само силно лидерство, а ефективни институции. В България институциите са дезинтегрирани и завладени от частни интереси до степен на самозаличаване. В този смисъл хиперактивното, силно персонализирано политическо лидерство просто прикрива институционалното безсилие. Слабостта на институциите си проличава по време на криза, а ние за първи път преживяваме класическа икономическа криза, която тръгва отгоре, удря първо икономическите елити, след което започва да се просмуква надолу. Поради тази особеност, когато кризата започва да отминава в развитите страни, при нас се задълбочава и навярно тази есен и зима наистина ще бъдат критични.<br /><br /><strong>- Извинете, но Симеон Дянков каза, че излизаме от кризата?</strong><br /><br />- Да, така сочат макроикономическите показатели, с които той борави. Там е иронията. Работил съм със Световната банка и разбирам логиката на Дянков, която е твърде различна от логиката на обикновените хора. Този поглед към света показва различна картина, която често не съвпада с нашата.<br /><br /><strong>- Т.е. Дянков не лъже?</strong><br /><br />- Не съм адвокат на Дянков, но съм убеден, че той ни съобщава своята истина. Просто той обитава паралелен свят на абстрактни икономически индикатори, на колонки с цифри, които само отчасти отразяват реалността на нашето ежедневие. Тези индикатори показват стабилизация, докато фактите на реалния живот &ndash; доходите, цените, бюджетът на домакинствата, ситуацията в общностите &ndash; показват потъване.<br /><br /><strong>- Но това разминаване вбесява мнозина...</strong><br /><br />- Да, и все повече гласове призовават добрия Бойко Борисов да ни спаси от лошия финансов министър. Аз не споделям тази нагласа, напротив, склонен съм да вярвам на Дянков повече, отколкото на Борисов. По простата причина, че Дянков като експерт може да си позволи да казва истината такава, каквато я разбира, докато Борисов, като всеки политик в ситуация на тежък популизъм, е принуден да казва онова, което електоратът иска да чуе.<br /><br /><strong>- Обяснете логиката &ndash; как хората избират на кого да вярват?</strong><br /><br />- В България като навсякъде простите хора, а те са огромното мнозинство, избират да вярват на онова, което им харесва, и съответно подкрепят политици, които услужливо подхранват илюзиите им. Това, което хората обичат да чуват от своите лидери, най-често не е истината, защото тя има свойството да е нелицеприятна, особено в българската ситуация. Онези, които дръзнат публично да посочат нежеланата истина, биват моментално намразвани.<br /><br /><strong>- Как ви звучи новината, че премиерът е свалил цената на тока с 3%?</strong><br /><br />- Звучи ми като нещо, което хората ще са доволни да чуят &ndash; загриженият премиер прави щедър подарък на народа.<br /><br /><strong>- Казват, че хората ги е страх да протестират?</strong><br /><br />- По-скоро не вярват, че протестите ще променят нещо съществено. Което е странно, тъй като това управление, бидейки популистко, е чувствително към обществените настроения и реагира смислено на протести &ndash; да припомня сагата около закона за регулиране на ГМО. От друга страна, мнозина инвестираха доверие и надежди в това управление и е неловко да почнат да се бунтуват, преди да е минала и година от началото му. Въпреки всичко хората си харесват Бойко и искат да му дадат шанс, не могат да си позволят психологически да се разочароват толкова бързо.<br />По емоционални и културни причини българите са готови да простят на Борисов много по-тежки провали, отколкото на всеки друг, и това е политически ресурс за прокарване на непопулярни реформи, който се пропилява.<br /><br /><strong>- Т.е. хората се идентифицират с това управление?</strong><br /><br />- Да, точно така. От културологична гледна точка това е първото автентично представителство на типичния българин във властта &ndash; самороден и самонаправил се елит, почти недокоснат от външни цивилизационни влияния &ndash; истински триумф на родната демокрация. Налице е пълно манталитетно съвпадение между "народа" и управляващите. След 20 г. бъхтене и търсене най-накрая се роди на местна почва съвършеният популистки лидер, възникна тази здрава и неделима сплав между Борисов и влюбения в него електорат. И тя има всички изгледи да издържи тежки удари &ndash; икономически, политически и морални. В нашата нова история сме постигали такава политическа хармония само при славното управление на земеделците начело със Стамболийски.<br /><br /><strong>- Колко дълго може да продължи тази любов?<br /></strong><br />- Дълго &ndash; споделената любов надживява разочарования и изневери. Както и да се развие кризата, в България хората няма да гладуват поради здравия селски корен, който ще им осигури буркани с храна, и пак поради този корен няма лесно да изоставят своя Бойко въпреки диверсиите на коварната опозиция. Т.е. има всички изгледи за дълга и щастлива връзка.<br /><br /><strong>- Борисов какъв е &ndash; добър актьор или е по-скоро напълно истински?</strong><br /><br />- Той е от най-добрите политически актьори, защото искрено се вживява в отредената му от електората и медиите роля на спасител. Това му помага, дано помогне и на страната.<br /><br /><strong>- По-голям спасител ли е от царя?</strong><br /><br />- Без съмнение, той е самороден герой, идва от народните низини. Царят ни споходи отгоре, от неведоми аристократични висоти и докрай остана чужд и дистанциран. Той се оказа прелюдия към пиршеството на истинския народен герой, неговата историческа мисия беше да му отвори вратата към сцената. В културно-политически смисъл преходът завършва с Борисов &ndash; гърнето намери похлупак по мярка. Не е ясно какво започва, но няма страшно, с такъв юнак начело всичко ще е наред.<br /><br /><strong>- Как обяснявате нароилите се напоследък песни във възхвала на ГЕРБ, Борисов и Цветанов?</strong><br /><br />- Например?<br /><br /><strong>- Например: "Гордеем се, че в селото пяхме и гласувахме ний, партията ГЕРБ да подкрепим, а сега да я благословим!".</strong><br /><br />- Очевидно народната любов напира да се излее в първични фолклорни форми &ndash; груби, но искрени. В тези стихове има умилителен патос.<br /><br /><strong>- И как го тълкувате?</strong><br /><br />- Няма какво да се тълкува &ndash; всичко е ясно. Българското село е постигнало върховна политическа реализация и възторжено я прославя. С този радостен селски оптимизъм можем да спим спокойно с убедеността, че ни чака светло селско бъдеще.<br /><strong><br />- Прекалено иронично е?</strong><br /><br />- Така е, но въпреки иронията аз харесвам селяните и им се радвам, затова се занимавам с антропология. Всички трябва да се радваме, че най-сетне голямото село, което представлява България, намери своето скромно място в Европа.<br /><br /><strong>- Е, според статистиката гражданите сега са повече от селяните?<br /></strong><br />- Готов съм да споря. Ние сме нация от неуспешно урбанизирани селяни. Селото опустява, но селският дух тържествува и превзема града. Това, че хората живеят в градовете с телевизорите си, а не в селата с прасетата и кокошките, не означава, че са станали граждани.<br /><br /><strong>- Но средата променя хората, българите се адаптират бързо?<br /></strong><br />- Хората са тези, които създават средата. По своята дълбока социална и културна принадлежност ние си оставаме селяни, макар и развратени от градските кефове. Поредният пример е шумното честване на юбилея на "Пайнер", който 20 г. весели и ощастливява сърцата на българските "граждани". Триумфът на чалгата, която превзе площада пред "Ал. Невски", е категорично доказателство за победата на селото над града, на селските вкусове над градските.<br /><br /><strong>- Не сте ли краен в оценката си за хората и политиците ?</strong><br /><br />- Просто съм откровен &ndash; не съм политик и мога да си го позволя. Впрочем селските вкусове удържат победа не само на културния, но и на политическия фронт. Погледнете рейтингите &ndash; харесваните политици или са селяни, или успешно се правят на такива. Борисов отново води с едни гърди &ndash; помните ли, като каза, че опонентите му се пуйчели като пуйчетата на баба му? Това е гениално попадение, едновременно сразява противника, намеква за селски корен и печели сърцата на всички, които гледат пуйки с цел оцеляване. Кога Дянков, на когото много му личи, че не е гледал пуйки, ще успее така да разнежи селската душа?<br /><strong><br />- Виждате ли някъде повод за оптимизъм?</strong><br /><br />- Ще споделя една оптимистична тайна &ndash; ако човек иска да се чувства комфортно в България, трябва да се научи да харесва селяните, което не означава да стане като тях. Казвам това без ирония и цинизъм &ndash; за да промениш нещо, трябва първо да се научиш да го разбираш и приемаш.<br />Той &ndash; Бойко Борисов, има истински талант да съобщава фактите така, че хората да останат доволни от чутото, при това без да си позволява откровени лъжи за разлика от други политици. Това си е политическа дарба от средна величина. Само лидери от най-голяма величина имат силата да прозрат и назоват цялата истина и да оцелеят с това &ndash; класическият пример е Чърчил. В България такова лидерство не е възможно поради дълбокия културен провинциализъм. Т.е. Борисов е кажи-речи най-доброто, което вирее на нашенска политическа почва.</p> <p><em>С Харалан АЛЕКСАНДРОВ, социален антрополог, разговаря Мариела Балева</em></p>