Гуантанамо безкрай?

Нека се разберем от самото начало: в провала на Обама по темата Гуантанамо няма място за потриване на ръце от задоволство. Този сюжет е достоен само за съжаление. Америка е прекалено голяма опора на демократизацията в света, за да допуснем, че нейното отстъпление от принципите на демокрацията ще остане без последици за всички нас. В този смисъл съдбата на Гуантанамо е световна кауза, а не антиамериканско плашило.<br /><br />Вестник &bdquo;Ню Йорк Таймс&ldquo; беше най-изчерпателен със заглавието на редакционния си коментар: &bdquo;Затворът, който няма да изчезне&ldquo;. Любопитно твърдение, ако вземем предвид, че никой не е утвърждавал Гуантанамо като някакъв затвор над закона, който ще пребъде във вековете. Всъщност решението на Обама не засяга съществуването на това място, а само процедурата, по която да се търси съдебна отговорност от заподозрените в тероризъм. Но точно там е въпросът &ndash; Гуантанамо не е просто сграда, на която да сложиш катинар и паметник на срама. Това е истинският тест за това дали демокрацията има сили да повярва в своето правосъдие, или гледа на псевдосъдебните методи като на по-ефикасно оръжие за справяне със злото.<br /><br />По времето на Буш нещата бяха черно-бели. Тогава затворниците бяха анонимни, измерваха се със стотици, бяха подлагани на изтезания и не бяха съдени в никаква, дори и безобразна процедура. Чак когато затворът беше разкрит и натискът върху администрацията се усили, възникнаха военните комисии, които взеха да съдят някои от арестантите по специфичната процедура на американските военни съдилища.<br /><br />Тези съдилища заслужават да им се посвети цял документален сериал, защото функционират като живот в четвъртото измерение. Допреди да ги реформират миналата година, те не приличаха на нищо познато, а дори и сега приликите не са кой знае колко. Например американските военни си имат собствен наказателен кодекс. Това означава, че един цивилен съд може и да не види нарушение в извършеното от даден военен, защото се подчинява на други закони &ndash; на тези, които познаваме. Обратното също е вярно &ndash; съществуват действия, които са ненаказуеми във военния съд, но биха били наказуеми във федералния.<br /><br />Освен че правораздават по собствен кодекс, военните съдилища не прилагат съдебната практика от обичайните съдилища на САЩ, а се ръководят от нещо като собствено НПК, което се нарича &bdquo;Ръководство за военните съдилища&ldquo;. Това Ръководство съдържа инструкции за това как следва да се събират и представят доказателства за нуждите на военното съдебно производство. До миналата година например беше позволено да се внасят доказателства, изтръгнати с насилие. А дори днес, през 2011 година, е все така позволено заподозреният да се задържа безкрайно време в ареста, понеже военният кодекс хем разрешава предварителното задържане под стража, хем не поставя горна граница на времето, в което делото трябва да започне.<br /><br />Но най-забележителната разлика между този съд и останалия свят е, разбира се, в друго &ndash; в това, че в делата на военните съдилища няма съдебни заседатели, а съдии, които се произнасят по вината и невиновността на обвиняемия. Тези съдии пък се назначават от самия командващ офицер. Ако адвокатът на обвиняемия иска да протестира подбора на съдийския състав, точно съдията ще е този, който да прецени дали искането на адвоката е основателно. След като присъдата бъде произнесена, командващият офицер може да я отмени (това право не е абсолютно, но все пак съществува).<br /><br />Това странно институционално творение съществува от два века, като е регламентирано в кодекс през 1950 година под ръководството на президента Труман. Оттогава почти не е променяно. Най-съществената промяна е въведена от президента Буш през 2006 година. Тогава той създава термина &bdquo;вражески бойци&ldquo; и ги прави подсъдни на тези точно военни комисии. &bdquo;Вражеските бойци&ldquo; са онези хора, които са замесени във вражески действия срещу САЩ. Най-често с този термин се означават многобройните граждани на страни от Азия и Африка, които са били заловени на чужда територия като заподозрени в извършване на тероризъм, а после изпратени в затвора в залива Гуантанамо. Точно тогава, през 2006 година, военните комисии за първи път са натоварени със задължението на съдят хора, които не са военни и не принадлежат към въоръжените сили на нито една страна. Един от най-ярките противници на президента Буш при прокарването на военните комисии беше младият сенатор от щата Илинойс Барак Обама.<br /><br />В средата на 2008 година Върховният съд на САЩ възстанови едно от правата на заподозрените в тероризъм. Той им разреши да обжалват решенията на военните комисии пред цивилните съдилища.<br /><br />През същата 2008 година Барак Обама стана президент на САЩ и обеща да затвори затвора Гуантанамо, като постъпи по следния начин със задържаните &ndash; част от тях да бъдат препратени в трети страни, а друга част да бъдат съдени от федералните съдилища на САЩ. Той почти веднага замрази дейността на военните комисии. В първите две-три седмици от неговото президентстване нещата изглеждаха трудно изпълними, но поне ясни: цивилни прокурори трябваше да изземат делата на онези задържани, срещу които имаше приемливи доказателства (тоест такива доказателства, които да не са били изтръгнати с насилие) и да образуват нормални дела в нормалните съдилища на Америка. Останалите &bdquo;вражески бойци&ldquo; трябваше да бъдат препратени в други страни (а почти никой не искаше да приема такива хора). Едва тогава можеше да се закрие и самият затвор.<br /><br />Бавно и мъчително Обама започна да изпълнява този план, но в средата на 2009 даде знак, че се отказва. Тогава произнесе реч, в която каза, че военните комисии може и да продължат да гледат някои дела. Изненадващо каза, че навремето не го били разбрали &ndash; той всъщност не бил радикално против военните комисии, а само против еди-кой си елемент от тяхното функциониране. Някои от тези елементи бяха наистина реформирани година по-късно, но гръбнакът все пак остана. Остана например онзи основен прешлен, според който задържаният може да е задържан практически вечно, без делото му изобщо да почне. И всъщност въз основа на този точно &bdquo;детайл&ldquo; &bdquo;Ню Йорк Таймс&ldquo; твърди, че който възстанови юрисдикцията на военните комисии над дела от Гуантанамо практически увековечава затвора.<br /><br />През декември 2010 Конгресът на САЩ наложи забрана върху прехвърлянето на делата от Гуантанамо на цивилните съдилища. В полза на тази забрана гласуваха представители и на републиканците, и на демократите. Либералният печат ги нападна, но кой знае защо, остави самия Обама между капките. А все пак точно той беше дал знак, че бие отбой, и то още в годината, в която стана президент. В понеделник, 7 март, Барак Обама възстанови военните комисии в Гуантанамо.<br /><br />