- 10 Sep 2020
- 115
- 16
Без никакво съмнение „затягането на коланите“ е най-важната политическа идея на нашето време - макар че става дума за идея, която не е поддържана вече от нито една икономическа теория, която няма нито един засвидетелстван успех в историята и чието прилагане доведе до най-мащабната икономическа и политическа катастрофа на миналия век.
Всъщност, разбира се, става дума за нещо крайно просто, което на делнично равнище е пределно ясно и което представлява най-старата рецепта за справяне с кризи на света.
По-конкретно, според тази рецепта, когато някой няма пари, е длъжен да ограничава разходите си („бюджетна дисциплина“); когато едно предприятие не генерира печалба, трябва да се променя структурно („реформи“), да уволнява персонала си, да намалява възнагражденията на работниците си.
Не е никак изненадващ фактът, че идеята се е прехвърлила от ежедневния живот в обществения - в икономическата политика на държавите. Между другото, това се случва за пръв път в условията на демократично управление, през 30-те години на ХХ в. - на икономистите от предишните векове тя не е била позната, тъй като преди тази епоха не е съществувала система за социално осигуряване и защита на работещите. Проблемите на държавите са се дължали на определени владетели прахосници, които са финансирали харчовете си от събираните данъци - поради тази причина задължителното ограничаване на разходите им е било напълно разумно. Самите народи също са въставали срещу тяхното прахосничество, както знаем от Френската революция от 1789 г.
През 30-те години на ХХ в. обаче, след големия крах на борсите от 1929 г., демократичните вече държави вземат решение за намаляване на бюджетните си разходи. В САЩ това е направено от президента, в Германия от канцлера, във Франция от Централната банка, в Япония от министър-председателя, който всъщност с ентусиазъм подражава на развитите западни държави, желаейки да направи собствената си страна част от това елитно семейство.
Типичните морални оправдания на епохата са изразени от американския президент, според когото не можем да постигнем благоденствие за нашата нация чрез прахосничество, както и от германския канцлер, който казва, че без болка никой не може да се излекува.
„Затягането на коланите“ обаче има не само „морални“ корени. То е свързано с определени принуди, които произхождат от Златното правило - с други думи, страните, които осигуряват за валутите си златно покритие от своите резерви, нямат друг избор, освен да ограничат разходите си в случаите, когато поради рецесията намаляват данъчните им постъпления. Тоест не могат да увеличават количеството пари, печатайки инфлационни банкноти, поради което по необходимост намаляват разходите си.
Икономическите последствия на тази политика са катастрофални. В САЩ безработицата скача от 8% на 30% в рамките само на две години. В Германия ежедневно се губят хиляди работни места, във Франция индустриалното производство намалява с 25%, докато Япония, която прилага много по-строго „затягането на коланите“, е потопена в най-голямата рецесия в мирновременната си история - преживявайки страховит икономически срив.
Също толкова катастрофални са и политическите последствия. В Германия на власт идва единствената партия, която се обявява срещу „затягането на коланите“ - националсоциалистите на Хитлер. В Япония армията убива министър-председателя, прави преврат и поема управлението на държавата.
Във Франция Централната банка намалява ежегодно военните разходи, поради което не е в състояние да се справи с нападението на германската армия - една армия, въоръжена от Хитлеровото правителство с цел да се даде тласък на икономиката.
ПРИЧИНИТЕ ЗА ПРОВАЛА НА „ЗАТЯГАНЕТО НА КОЛАНИТЕ“
По-късно, след Втората световна война, в която умират над 60 милиона души, икономистите анализират проблема - търсейки причините за катастрофата чрез „аутопсия“ на икономическия труп.
Те правят следните четири основни извода по отношение на катастрофалните резултати от „затягането на коланите“ с политически средства в периоди на криза - във времена, в които държавата трябва да увеличи разходите си, за да успее да се задвижи отново икономиката:
- Голямата депресия след рухването на борсите през 1929 г. се случва, понеже както индустриалците, така и домакинствата се стараят по едно и също време да намалят дълговете (т.нар. „балансова рецесия“).
Резултатът от този процес, който преживяваме сега в Гърция, е никой да не харчи пари за каквото и да било - нито за консумация, нито за инвестиции. Съответно търсенето намалява, предприятията затварят едно след друго, безработицата ескалира и т.н. Когато държавният сектор също ограничи разходите си, тогава катастрофата придоби завършен вид - икономиката беше потопена в мрак, без никаква перспектива за бъдещето.
- Утопичното, погрешно впечатление, което се възцарява през 30-те години (и продължава да царува в Гърция и сега), според което хората са живели над възможностите си в миналото или не са били толкова работоспособни, колкото е трябвало да бъдат, и следователно тяхното „наказание“ е било напълно морално обосновано, задълбочава кризата. Защото, когато предприятията нямат клиенти, а хората работа, няма абсолютно никакъв изход от тунела, независимо дали едно общество е морално и справедливо или не.
- „Златното правило“ е възприето и наложено, за да създаде стабилност - отнемайки от демагогски настроените политици възможността да печатат неограничени количества пари, за да „подкупват“ електората си. По времето на Голямата депресия обаче именно това правило отвежда икономиката до хаос - тъй като не позволява създаването на активен тласък, който да я задвижи отново.
- В условията на диктаторски режими управниците могат да изтощават хората, използвайки разнообразни репресивни мерки. В съвременните демократични държави обаче това не може да стане - тук постоянното „затягане на коланите“ води до масови демонстрации, до социални метежи, до политическа нестабилност и до екстремизъм.
Същите тези икономисти, начело с Кейнс (Джон Мейнард Кейнс, 1883-1946 - британски икономист), смятат, че след внимателна преценка са открили подходящото лечение - именно те обосновават тезата, че държава, която във времена на криза намалява разходите си, постъпва безотговорно. Съвсем просто казано, държавният сектор трябва да харчи много повече пари, за да се задвижи отново икономиката - избягвайки по този начин от порочния кръг.
Именно това прилагат изключително много държави след икономическата криза от 2008 г., като например САЩ, Великобритания, Япония, Швейцария и др. - увеличавайки балансите на централните си банки, както и спасявайки банките чрез инвестиране на големи суми пари.
Впрочем това се случи по целия свят само за една година - понеже в края на 2009 г. Европа (по нареждане на Германия и по повод на Гърция) внезапно промени курса си напълно (припомняме как точно тогава Гърция беше сложена на колелото за мъчения). Така започна най-големият икономически експеримент в световната история - политика на „затягане на коланите“ от страна на един цял континент.
ЛОГИЧЕСКИЯТ ПАРАДОКС
Ставаше дума без съмнение за едно драматично общо решение, съпроводено от един алогичен ентусиазъм от страна на всички участници - които в един глас, подтиквани от германското правителство, се обявиха срещу една напълно успешна политика от сравнително близкото минало.
С други думи, европейците приеха една икономическа политика, която обещаваше малък или никакъв успех, голям риск и сигурни мъки - и в същото време беше в пълно противоречие с всички наръчници по икономика, при положение че е довела света до катастрофата от 1930 г. и до кървавата Втора световна война. Привидните и реалните причини са следните:
- Първата причина за тази промяна (наложена против интересите на останалата част от света, както и против общите координирани усилия на правителства и централни банки, които изискваха излизане от кризата), изглежда, беше едно скорошно икономическо проучване, според което целенасочените орязвания на националните бюджети ще доведат до развитие.
Причината, поради която щели да предизвикат развитие, била, че такъв тип орязвания евентуално биха създали по-голямо доверие у инвеститорите, които биха давали по-лесно заеми на държавите и едновременно с това биха изкупили вече здравите държавни предприятия в съгласие с германските неолиберални схващания за приватизация на всичко.
- Втората причина беше също едно проучване, според което, когато държавният дълг надхвърля 90% от брутния вътрешен продукт, икономиката няма никаква възможност за връщане към растеж. Разбира се, по-късно беше доказано, че това изследване се базира на грешни изчисления - и съответно няма никакъв смисъл да му се доверяваме.
- Третата причина, която не се изтъква никъде, беше скритото убеждение на Германия, според което политиката на меркантилизъм, възприета през 2000 г. заедно с дъмпинга на заплатите, би й осигурила огромни бюджетни излишъци чрез постоянни кризи и в ущърб на партньорите й. Германия, разбира се, не обяви това, когато накара цяла Европа да промени внезапно политиката си в края на 2009 г., планирайки тайно икономическата й окупация. Бюджетните излишъци на Германия се повишават рязко, докато тези на Франция постоянно спадат. Резултатът от това е, че най-големият конкурент на Германия в еврозоната да потъне в дефицити, макар че производителността на френските работници е по-голяма от тази на германските.
За да завършим, именно в този момент, в който Германия се опитваше да намери начин да реализира схващанията си и да придобие постепенно независимост от САЩ, поемайки хегемонията над Европа чрез политиката на „затегнатите колани“ и в пълен разрез с останалата част от света, на сцената се появи Гърция.
Новото гръцко правителство твърдеше, че предшественикът му е фалшифицирал статистиките, докато в действителност бюджетният дефицит е много по-висок, докато държавният дълг е достигнал огромни размери, подлагайки страната на риска да фалира. Германия като по чудо откри своя „бог от машина“ в лицето на Гърция - чийто министър-председател в никакъв случай не може да се нарече „прозорлив“, а от друга страна, вероятно е служел на друг тип планове.
Във втората част от нашия анализ ще се спрем на невероятното обръщане на европейската политика на 180 градуса с налагането на катастрофалното „затягане на коланите“, което вкара, между другото, Гърция в хаос, а Германия постави на трона на Европа.
---------------
*Василис Вилиардос е съвременен икономист, завършил Атинския икономически университет. Има магистърска степен от университета в Хамбург, където работи по специалността си доста години. Публикувал е три книги във връзка със световната кредитна криза с акцент върху националната и международната макроикономика, както и върху световната кредитна система.
Оригиналния текст можете да видите тук:
http://www.analyst.gr/2015/08/07/to-dogma-tou-xaous-i/2/
Превод от гръцки: Камен Иванов
