- Автор: Филип Стивънс, "Файненшъл таймс"
- 10 Sep 2020
- 81
- 18
Украйна гори и Германия е обзета от чувство на вина. Ангела Меркел трябва да направи избор. Дали германският канцлер имаше това предвид, когато каза, че Европа не може да бъде разделена отново на сфери на влияние с преначертаване на границите чрез сделки между великите сили?
<p>Или колебливият отговор на Берлин на руската агресия в Украйна ни казва, че дълбоко в себе си тя е готова да приеме завръщане към геополитиката от Ялта? Преди няколко месеца Йоахим Гаук леко напомни на сънародниците си за провала на Берлин да се наложи в глобалните дела. Германия трябва да спре да се крие зад вината си, каза президентът на Мюнхенската конференция по сигурността. Вместо това трябва да обвърже икономическата си мощ с желание да поеме отговорност за опазването на международния ред. Гаук изглежда беше уловил гребена на политическата вълна. Социалдемократическият външен министър Франк Валтер Щайнмайер в коалиционното правителство на Меркел продължи в същия дух: "Германия наистина е твърде голяма, за да стои само настрани и да коментира световната политика".</p>
<p>Това беше през февруари. Никой не можеше да си представи, че намеренията им скоро ще бъдат подложени на проверка от похода на Русия в Украйна. Изправена пред анексирането на Крим от Москва и усилията й да превърне останалата част от Украйна в провалена държава, Германия научи, че сериозната външна политика налага изборите, които тя опитваше да избегне.</p>
<p>Християндемократите на Меркел възприемат по-твърда линия от партньорите й от Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Израснала в бившия комунистически изток на Германия, канцлерката има по-ясна представа за мотивите и методите на Владимир Путин, бивш агент на КГБ, който стана руски президент. Но винаги предпазлива, тя се колебае да стигне твърде далеч. Колкото до Щайнмайер, той се втурна решително встрани.</p>
<p>Германия просперираше като наблюдател. Джо Кайзер, генералният директор на "Сименс", говори пред много бизнес лидери, когато отдаде лична почит към Путин, след като руските войски завзеха Крим. В политическата левица мнозина все още мечтаят за Източната политика на Вили Бранд. Бившият канцлер от ГСДП Герхард Шрьодер се продаде на "Газпром" и се смята за близък приятел на Путин. Хелмут Шмит проявява латентния антиамериканизъм, който някога създаде проблеми в отношенията му с американския президент Джими Картър.</p>
<p>Бизнес лобито би било най-лесно за справяне, ако Меркел реши да заеме позиция. Разбира се, германската индустрия има големи интереси в Русия. Но тя също така трябва да прави бизнес в САЩ. Предполагам, че възхищението на Кайзер към Путин ще отслабне, ако западните санкции заплашат много по-големите продажби на компанията му в САЩ. Колкото до зависимостта на Германия от руския газ, Москва не може да си позволи прекратяване на доставките.</p>
<p>По-трудно за канцлерката е да се справи със съмненията и двусмислието, вкоренени в германската история, география и култура, романтичната представа за Русия, която пропуска Путин, за да види Толстой и Достоевски, географските импулси, които казват, че Германия не трябва да взема страна, а да начертае курс между Изтока и Запада, и дълбоката вина за руските жертви по време на Втората световна война. Руските лидери винаги се възползват от съмненията в Берлин, отбеляза германски дипломат. Същото не може да се каже за американските президенти. Подслушването от Агенцията за национална сигурност на САЩ на телефона на Меркел не помогна.</p>
<p>Но германските колебания са смущаващи. Успехът на Германия беше вкоренен в членството й в НАТО и ЕС. Нейната постмодерна преданост към основана на правила международна система се опира най-вече на американските гаранции за германската сигурност. Нищо не е толкова заплашително за този базиран на правото ред от възприемането от Путин на политиките на великите сили от края на 19-и и началото на 20-и век.</p>
<p>Никой не трябва да търси конфронтация с Путин. Ако дипломацията може да възстанови стабилността и демокрацията в Украйна, най-твърдите ястреби трябва да аплодират. Германските политици може би са прави да твърдят, че Западът понякога е бил безчувствен към мъчителното чувства за загуба на Русия. Или може би е това, че Западът се отнесе нехайно към спазването на обещанията, дадени на Москва след разпадането на Съветския съюз. Във всеки случай гледането на света от гледната точка на другия винаги е разумно.</p>
<p>Проблемът идва, когато разбирането води до отстъпление, когато германската чувствителност стига до разбирането, че на Русия й се дължи вето заради изборите, направени от нейните съседи, и че Украйна принадлежи към руската сфера на влияние. Тук "уважението" към Русия се превръща в презрение към свободите на другите – изборите, с които разполагат гражданите на Германия, трябва да бъдат отказвани на тези в Украйна. Тази логика би позволила на Путин да влезе в балтийските страни или да поиска от Полша да отдаде почит на Москва. Това със сигурност е анатема за ценностите, определящи поствоенна Германия.</p>
<p>Путин използва военни сили и лъжи, за да разруши Украйна. Германия е най-големият губещ от това презрение към международното право. През 1945 г. в кримския курорт Ялта западните сили на практика отстъпиха контрола над Полша на Съветския съюз. Това постави рамките за последвалото разделение на Германия. Това беше светът, който Европа и Германия смятаха, че са загърбили с разпадането на Съветския съюз. Путин не мисли така. Меркел трябва да направи избор.</p>
<p><em>Материалът е препечатан от БГНЕС</em></p>
