​​​​​​​ГЕРБ засенчват популизма на „Възраждане“. Нисък ДДС за горивата е като блокада за ремонта на „Шипка“

​​​​​​​ГЕРБ засенчват популизма на „Възраждане“. Нисък ДДС за горивата е като блокада за ремонта на „Шипка“

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"

Изборната победа на „Прогресивна България“ върна поне висотата на българския език. Спряха простотиите, обидите и физическите посегателства. За съжаление, популизмът трайно се настани в политическите сили и вече партии, приемани за системни, лансират абсурдни идеи и поставят в центъра на вниманието второстепенни въпроси, само и само да си спечелят още малко медийно внимание и някое допълнително харесване в социалните мрежи.

„Възраждане“ насадиха глупавите страхове, че ремонтът на паметника „Шипка“ ще доведе до неговото съсипване и обезличаване. Днес ГЕРБ предложиха горивата да се облагат само с девет процента ДДС и да се търси допълнително орязване на акциза като мярка за противодействие на инфлацията.

Избягвам да използвам медицински термини, с които се поставят диагнози, като метафори и средства за сравнение. Това означава заради съзнаващи какво вършат политически лица и партии върху термините да се хвърли допълнителен негативизъм. В крайна сметка само болните се чувстват засрамени от състоянието си, а езикът на политическия дебат деградира. Точно затова поведението на ГЕРБ не трябва да се нарича шизофренно. Макар и в партията определено да има раздвояване. От една страна, лидерът Борисов призовава партията да се върне към десния си профил и консервативността, а негови депутати искат ДДС и акцизите върху горивата да се намалят.

Свиването на ДДС върху горивата ще означава държавата да събере с 540 милиона евро по-малко приходи на годишна база, или почти половин процент от брутния вътрешен продукт. Много е лесно да се правиш на готин, когато не ти съставяш бюджета. В годините, след като Владислав Горанов си даде почивка от активната политика, напускайки Народното събрание, партията ГЕРБ, която го направи финансов министър, одобри два проектобюджета на Асен Василев и проекта му за актуализация на бюджета за 2021 година.

Да оставим настрана дежурната претенция на опозицията, че има идея, с която може да компенсира загубения приход от понижената ставка с нещо друго и така да съхрани бюджета. Дивият популизъм, към който завиват ГЕРБ, не отчита простия факт, че се подпомагат бедни хора и семейства. Помощи не се отпускат поголовно за всички. Понижаването на ставката върху ДДС е мярка, от която биха се възползвали както хората от средната класа, така и собствениците на мощни автомобили, които консумират по 15 и повече литра на 100 километра. Бюджетът не може да е източник на помощи, с които да се съхранява жизненият стандарт на всички доходни класи, освен бедните.

Човек, който притежава автомобил и всеки ден се качва на него, за да ходи на работа или да заведе децата на училище, не може да се нарече беден. Инфлацията няма да спадне, докато държавата подарява пари на средната класа и на богатите да поддържат потреблението си.

Държавата допринася за изграждането на жизнен стандарт с прокарването на благоразумни политики, които да създават ползи в дългосрочен план. Жизнен стандарт, подпомаган с фискални мерки, означава живот назаем. И когато депутати на ГЕРБ критикуват правителството за това, че не консолидира бюджета достатъчно бързо, сами обезсмислят аргументацията си, предлагайки понижаване на ДДС за горивата.

Днешната смелост да отписваме приходи от ДДС се дължи на инфлацията, която води до повишаване на приходите от този данък по естествен път. Тя обаче не отчита риска потреблението скоро да се свие. Било то под натиск на растяща безработица, за която има индикации, че се задава, или заради повишаване на лихвите, което също ще остави по-малко пари в портфейлите на хората, които имат дългове. Европейската централна банка повиши лихвите си два пъти от началото на годината. Федералният резерв на САЩ го стори за първи път от години именно преди дни.

Какво правим, ако повишаване на безработицата и лихвите свие потреблението догодина и България остане без главния двигател на икономическия си растеж? Оказваме се с провален напън да ограничим бюджетния дефицит след шест години на фискално прахосничество. Освен процедура по свръхдефицит, искаме ли да си докараме и оздравителна програма на Международния валутен фонд? Само две години след замяната на валутния борд с еврото може да се върнем там, където бяхме през 1997 година, и то при отношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт в четири пъти по-малък размер.

Исторически най-лекото минаване през криза в най-новата ни история постигна правителството на Сергей Станишев с финансов министър Пламен Орешарски. Те посрещнаха световната финансова криза и развихрящата се рецесия с фискални резерви в размер на 15% от брутния вътрешен продукт. Инвестираха там, където ударът беше наистина тежък – във финансовата инфраструктура и съхраняването на кредитната активност. Заложиха на няколко инвестиционни проекта в духа на кейнсианството и симулираха мерки за домакинствата. Данъчното облекчение по ипотечни разходи за младите семейства беше трудно за прилагане и действаше с година закъснение. Тоест палиативна мярка с дългосрочен ефект, а не моментно решение. Правителството на Станишев постигна главното, запази достатъчно ликвидност, с която да посрещне по-тежки проблеми, ако такива се бяха появили.

Днес бюджетът е под натиск на заложените ангажименти за разходи в годините на прахосничество, плюс нуждата от национални доплащания по проектите от Плана за възстановяване и устойчивост. За партията, която в най-голяма степен може да се нарече „системна“, след като присъства пряко в управлението на държавата през 14 от изминалите 17 години, е недопустимо да се пуска по вълната на най-евтиния популизъм.

Единственият здравословен и разходно ориентиран извод от всичкия безсрамен цинизъм е, че полицаите трябва да запазят високите си заплати. Ежедневният кретенизъм, с който трябва да се борят, било то с конспиролозите под „Шипка“ или с „шпицкомандите“ на „умнокрасивитета“.

Проектобюджетът за 2027 година е първият от 17 години, в който се инициира реално ограничаване на дефицита. Тези, които докараха държавата дотук, трябва да си дават сметка колко нелепо и лицемерно е да създават още проблеми, и фискални, и макроикономически, и да се крият зад онези, които опитват да върнат нормалността.

 

 

 

Коментари